Цитат на изследването ми от края на 2003-2004 г. "Опит за първично разделяне на запис на говор на съставящите го фонеми" в научната литература на БАН

ВСЕСТРАННО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ДРУЖЕСТВО ПО ОБЩ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
"СВЕЩЕНИТ СМЕТАЧ""

Докато коментирах в групата "IT in Plovdiv" във Фейсбук изказвания на колега от новия институт с 200 милиона лв финансиране за това, че на кандидатите им липсвали фундаментални знания, и теоретични, и приложни, открих, че още една работа от "Свещеният сметач" от древния период е била цитирана в научен труд по езикознание и разпознаване на реч от Русенския университет, 2006 г., в сборник на БАН, поставяйки въпрос още в началото на работата. 

Към този цитат може да се добавят

1) Цитати на академични езиковеди, занимаващи се със социолингвистика (Л.Кирова,  преподавател по български език за чужденци в СУ, тогава докторант?, по-късно защитава докторантура и доцентура) :

"В края на 2002 г., Людмила Кирова вмъква и дори коментира "гъвче", "сметач", "Мацето" в

 Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи, текст който бил четен на Юбилейна международна научна конференция “Българският език - история, настояще, бъдеще”, БАН, ИБЕ, София, 3 - 7. 10. 2002... (...)

"...на структурно-граматическо или словообразувателно равнище - геймка, игрица, гъвче (‘дискета’, название пародиращо архаизирания термин гъвкав магнитен диск" - но не е вярно, че "гъвче" пародира "архаизирания термин".

"Срещнахме още назоваванията ПеЦе, Писето, сметач, Мацето. Въпреки че последните две са оказионални (...)" - свръх "оказионални", редовно ги използва един-единствен човек.

"

2) Статия от Диана Благоева*, където се цитират разкази от "Защо съм толкова интелЕгентен" и др. думи от юнашкото наречие, с линк към сп. "Свещеният сметач"), на руски език:  из  "Изречения на писача #31:

"Свещеният сметач" влияе на езиковедски изследвания на българския език"

http://eim.twenkid.com/old/_5/31/31.htm#pis

Сега, като потърсих с няколко думи от юнашкото наречие, попаднах на статия на Диана Благоева: Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков в която списание "Свещеният сметач" е посочен като първи източник:

...Предметом анализа в настоящей статье являются синонимы в жаргонной компьютерной лексике болгарского и русского языков. Корпус исследования собран посредством эксцерпции словарей (Армянов 2001, Пернишка и др. 2001), ресурсов интернета (http://eim.hit.bg, http://www.bgcm.hit.bg, http://lib.km.ru, http://slovari.net/contents.php?sl=ej, http://softishe.narod.ru/jarg.html, http://slovarik.ru/slovari/ksl/?first_liter=193, www.russianstory.com и др.)...

Наред с няколко думи от юнашкото наречие (много пестелив научен труд, предвид на това какво богатство от думи се използват в "Свещеният сметач"), са цитирани и няколко думи от разказа "Защо съм толкова интелЕгентен". Речта на незнайните "даунлоадаро-геймари" и използвани от тях думи, някои от които са измислени лично от © Тош специално за игра на думи в разказа, са посочени като част от българския компютърния жаргон, макар че не съм чел никой да ги използва, освен мен, във въпросните литературни творби.

Д.Б. според: https://ibl.bas.bg/prof-diana-blagoeva/ е проф. в БАН , секция по лексикология и лексикография (речников състав на езика и речници)).

...

3) Няколко страници от "Човекът и мислещата машина - ...", бр. 13, 2001 г.: се оказаха изплагиатствани в статия от някакъв сборник с нучни трудове от 2005 г., доколкото открих на докторант от ПУ (с некоректен цитат само на изречение и с грешен линк); доколкото разбрах после не е защитил.  

"Човекът и мислещата машина - Анализ на възможността... ", 2001 - изплагиатствана в научен сборник от 2005 г https://artificial-mind.blogspot.com/2020/08/izplagiatstvana-statiya-ot-smetacha-vзnauchen-trud.html 

4)  Сега този коректен цитат в труд от 2006 г.:

https://www.researchgate.net/publication/346627640_POZICII_ZA_REALIZACIA_NA_BLGARSKITE_FONEMI

Баева,  Д.  ,  Д.  Игнатова-Цонева,  Д. "Позиции  за  реализация  на  гласните  и  съгласните фонеми  в  съвременния  български  език  с  оглед  разработването  на  компютърни програми  за разпознаване  на  реч". – Сб.  Книгата, езикът,  литературата.,  БАН,  2006,  с. 227 – 237 

ПОЗИЦИИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ГЛАСНИТЕ И СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ  В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК  С ОГЛЕД РАЗРАБОТВАНЕТО НА КОМПЮТЪРНИ ПРОГРАМИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА РЕЧ  Десислава Баева,  Димитрина Игнатова-Цонева, Русенски университет 

(...)

"Като се имат предвид трите основни дяла на компютърната лингвистика (автоматичен анализ  на  текстове;  генериране на  текстове  и анализ  и  синтез на  реч)  се  коментират някои съвременни  опити  за  компютърна  обработка  на  българска  реч.  Въз  основа  на  идеята  на Джонатан  Кей  и  на  други  изследователи,  че  фонологията  е  основата  за  изграждането  на всички компютърни програми за машинно разпознаване на  реч, в настоящата статия  вместо фонемите  като  основни  сегменти  са предложени  техните алофони  (позиционните  варианти на  фонемите).  За  конкретното  им  определяне  са  разгледани  нормите  за  реализация  на гласните и на съгласните в съвременния български език и са посочени конкретни примери за изграждане графиката на алофоните в речта на носителите на нашия език"

"Програмите  за  генерация  започват  от  някакъв  модел  на  смисъла  и  конструират лингвистичното му представяне  [http://bg.wikipedia.org.] , а в  опитите  за  анализ и синтез  на българска  реч  като  най-малки  функции се  разпознават  фонемите.  Както  пише Т.  Арнаудов [Арнаудов  2005:  4]: „Местата,  където  откритите  периодични  функции  са  по-сгъстени  (или долепени  една  до  друга),  с  по-голяма  вероятност  са  области  на  сработен,  на  „чист”  и устойчив тон; или най-малкото – показват, че се намираме в единна свързана област, в една и съща  фонема.”.  По-нататък  авторът  съветва:  „Би  било  полезно  да  имаме  предварителна информация  за  очакваните  дължини  на  фонемите?”  и  се  пита:  „Как  да  разберем  къде свършва преходът и къде се намира чистият тон на фонемата ... ?” "

...

Бях публикувал тази работа през 2005 г. в сп. "Свещеният сметач", така е и цитирана, но линкът изглежда грешен (брой 30?, а не 31; сега и не работи хит.бг) 1.Арнаудов 2005: Арнаудов, Т. Опит за първично разделяне на запис на говор на съставящите го фонеми. http://eim.hit.bg/_5/30/analiz_na_zvuk.htm. http://eim.twenkid.com/old/_5/31/31.htm http://eim.twenkid.com/old/_5/31/analiz_na_zvuk.htm


5) Не от "Свещеният сметач", научната статият за интелигентния речник "Смарти" имаше поне един цитат в друг научен труд.

Read More

Харесвания във Фейсбук и Социалните мрежи - Какво всъщност показват и обективни ли са? Първа Част

Чета и обяснявам статията  "Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране" 

  
                                       

https://youtu.be/nWX4myd75M4

https://youtu.be/BEwPzDYAYsk


От блога:

Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране | In Bulgarian - Issues with Like-Dislike Voting Ranking Systems - a translation from the original work in English | Artificial Mind - Interdisciplinary Research Institute (artificial-mind.blogspot.com)

Харесвания във Фейсбук и Социалните мрежи - Какво всъщност показват и обективни ли са? Първа Част

1. Част. Чета и обясняваме статията "Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране".

0:00 Въведение

0:20 Абонирайте се, харесвайте, подрепете

0:30  Анонс за серия за трансхуманизма и космизма - отговор на обвиненията на проф. Иво Христов, Иван Спиридонов и др. - Човекът и мислещата машина или ...

1:40 Изпушил български киборг ИЗОТ

1:47 Начало на четене на статията - объркани и мъгливи замисъл и мерки, ... заличава подробности 

2:12 ... Интердисциплинарна - Психология, Маркетинг, Социология, реклама, езикознание/лингвистика, психолингвистика, избор/вземане на решения, ... също философия

3:07 ПейджРанк PageRank, ... звезди 1 до 5, рейтинги, ... Ютюб Youtube - Как точно зрителите преценяват кой колко звезди заслужава?

3:54 Палец нагоре/надолу, харесвам/не харесвам ... 

(...)

Защо и какво  "лайкваме"? Каква е функцията на харесванията? Какво всъщност показват? Втора Част

2. Част. Чета и обясняваме статията "Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране".

0:00 Въведение -  Абонирайте се, харесвайте, подрепете

0:30 Социални медии и мрежи, обобщения от първа част и каква е целта на харесванията?

1:25 Истинската цел на лайковете

2:20 Как се преценява кое натежава за харесване?

3:00 Полезно за обществото - как се оценява и от кого?

4:00 Изкривявания на преценката. Склонности при избор: най-лесното с най-малко усилия.

4:30 Прилично и неприлично, скандално и банално.

5:10 Клипове от известни хора и от неизвестни - кой се харесва?

5:45 Продавачи и разпространение, търговия

6:00 Пример с AMD и Intel - процесори Athlon, Athlon 64, Pentium III, Pentium IV ... Athlon FX ...

7:30 Разлика в мащаба на конкурентите

Не всички гласуват - някои само харесват, други само не харесват

Да се гласува по всички показатели от всички

(...)

Каква е функцията на лайковете/харесванията? Тренировка за извършване на друго действие.

2:13 Пакво е обществото и кое е полезно за обществото? Как се определя?

Like-Dislike-2-Chast-29-11-2021_15-33min_900k_192K_25fps.mp4

Like-Dislike-2-Chast-29-11-2021_15-33min_900k_192K_25fps.mp4

Read More

Политическата коректност - интервю с Владимир Буковски | Бурният устрем, дисиденството и модерният капиталистически тоталитаризъм | Political Correctness | The Modern Totalitarianism| Being a Dissident | Sturm und Drang

Страшни истини за изтъпяването на света и новия тоталитаризъм и несвобода на словото и мисълта, настъпващ от масовия конформизъм, изкривени "ценности" и дебилизъм.



http://vbox7.com/play:76aaa8bd77

Докато завършвах една моя нова творба, пънк-рап сатиричния експеримент: СЕКС | 135 години стигат | Маргарита - Китариста

И се рових да проверя дали наистина алюзията ми на фашизма с кафявото е вярна*, попаднах на едно есе от неупоменат автор, и на изказването на Буковски, че ЕС в някои отношения се превръща в СССР. Защо ли и аз виждам такива тъжни тенденции и пея за тях....

Хората, които ме познават може би знаят за моя разказ "СЕКС, другари!", който бях писал преди като ученик преди 11 години, по време на бурните страсти и напъването да влезем, за да ни "оправят", на всяка цена. СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни.

Интердисциплинарен капитален труд - социология, социолингвистика, изкуствоведство, музика, поезия, история, психология, народопсихология; рекламознание/реклама


След това открих и това интервю... То пък се оказва в унисон и с тематиката на един интердисциплинарен капитален труд, който започнах в края на септември. Той започва с анализа на една реклама, но изследването е много надълбоко до народопсихологически и исторически нива. Работното заглавие ще запазя в тайна засега, но тази работа е продължение на статията ми "Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира. Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка"


Въпросната статия и наблюдение беше едно от вдъхновенията, но друга вероятно беше и великолепната класическа студия на Иван Хаджийски Психология на Априлското въстание, на която попаднах през септември.

Дисиденство и "бурен устрем"

Впрочем, в последно време осъзнавах и "вербализирах" тази очевидна истина за себе си. Не че тя не е явна, инакомислещ и анти-конформист съм от дете. Срещу тирания и абсурдно положение на учители. Срещу абсурдите в цялото обществото. Срещу абсурдите в академичните среди, в които съм бил, и "федоалния" строй и панаирът на суетата в много места из тази система.

Един колега интердисциплинарен мислител, социолог по образование и инакомислещ от чужбина беше дал определение за една моя статия срещу грешната пардигма в Компютърната лингвистика в поредицата ми от статии "Какво не е наред в обработката на естествен език?" (на англ.) от преди няколко години.

"Да, поредният Sturm und Drang"... В "Уикипедия" е преведено като "Бурни устреми": http://bg.wikipedia.org/wiki/Бурни_устреми

Литературно течения в немската литература от края на 18-ти век, предромантизъм, в която се възхвалява творческия гений.

Наистина, колко правилно опредение за стила ми и за положението ми.

Из статията в Уикипедия:

"...Предпоставка за възникването на течението Бурни устреми са идеите на късното немско Просвещение. В центъра на новата естетика е положена творческата гениалност. Геният черпи своята градивна енергия не от книжните знания, а от мълниеносно проблясващия божествен пламък на вдъхновението. (...)

Първо издание на „Разбойници“ от Фридрих Шилер, 1781 (...) В произведенията им се разисква преди всичко конфликтът на природно надарения гений с ограниченията на съществуващия световен ред

Колко познат сблъсък...

Естествено е, когато имаш по-мощен ум, знания и таланти от околните, съчетано и с темперамент**,  забелязваш и чувстваш много неща, които останалите не виждат. Така и ставаш "различен", инакомислещ. Другите не могат да те разберат. Те са задоволени с по-елементарни "блага".

Както гласи и една мисъл на Артур Шопенхауер за разликата между обикновените хора, талантливите и гениалните, не съм сигурен дали и той не препращаше към някого другиго като автор или съавтор. Тя гласи приблизително:

Талантливият уцелва мишени, които останалите не могат да уцелят.

Гениалният уцелва мишени, които останалите не могат да видят.

Затова и е много по-изгодно в обществото да бъдеш просто талантлив, за да могат поне да разберат, че с нещо си по-добър от тях.



Музика, рап, пънк рок и песни

Писането на този труд също така насочи мисълта ми към музиката и текстовете на песните, и докато се занимавах с анализ на текстове и преводи, се отклоних и към тази пънк-рап заигравка в последно време, с песните "Ритъм или соло" и "СЕКС, или 135 години стигат, или Маргарита", и онзи опит за пеене в "Играеш ли по правилата, ще загубиш играта". Виж в другия блог.

Иначе напоследък кипи бурна изследователска работа и разработка, има 4-5 публикации и препратки към ценни материали за този блог, които съм написал или разписал, но засега съм задържал за публикуване, да им дойде времето.


....
* Кафявото и фашизма - разбира се, че е вярна, но нещо ми беше щукнало, исках да намеря някакви нови сетивни потвърждения, да го видя написано "черно на бяло".

** Има и надарени и гениални хора, които предпочитат да не влизат в остри конфликти, някои може би и нямат такива, намират си ниша на спокойствие и се задоволяват с неща, които не подхождат на мащабите на интелекта им.

*** Между другото, да ми е честит първият принос в Уикипедия... :) Разгеле. Промених езиковата напаст "креативна" с "градивна" във въпросната статия, и "одарен" на "надарен".

Read More

Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира. Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка | Sociolinguistics article on the diminishing masculinity of the advertisings of some of the Bulgarian beer brands

Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира

Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка
Следва продължение...

Каменица, ? г.	Загорка, 2001 г.	Ариана, 2013 г.	Каменица 2013 г.	Загорка, 2013 г.
Мъжете знаят защо! Футбол, китарен риф.	Мъж си поправя колата, лежейки под нея?; към него се задава сочна мацка, виждат й се краката и висок ток?, носи му бира. Чува се глас: Какво му трябва на човек? Нова кола, мила жена и една добра бира!*	Няколко герои, приятели, един от които подчертано карикатурен, типичен „балуш“, „загубеняк“... От рекламата струи наивност. Тримата символизират вярно приятелство.	Три преиграни, твърде зализани карикатурни образа, които се държат като „тримата глупаци“, особено някои от тях. Целта им в клиповете обикновено е да впечатлят някоя мацка в бара, или чуждестранна туристка, подобно на тийнейджъри от типични американски комедии за тази възрастова група. Наивистичен лек хумор като за предаване „за най-малките“.** Тримата са символ на„приятелството“. ***	Двама мъже си пият спокойно бирата на бара. Единият е с брада. Изглеждат обикновено. Идва ядосана „миска“, победителка от конкурс за красота, носи букет с цветя. Целува брадатия, удря звучен шамар на другия и си излиза. Мъжете се споглеждат и продължават спокойно да си седят на бара. ... И другите реклами от тази поредица.
	* Щом феминистките бяха пропищели, значи определено беше мъжествено посланието! :D			* Не знам какъв е бил замисълът - първото, което  подразбирам от поведението на красавицата е, че е била пренебрегната от мъжа, на който удря шамар, въпреки че е кралица на красотата, символично, или буквално. Той е предпочел да си пие биричката със съпийника... :)

 ** Някои представители на мъжки субкултури биха използвали по техен адрес израза „педалчета“, "балуши", „мухляри“, особено за някои от героите, заради подчертано немъжествено държание и позиране. ***

Виж и др. забележки по-долу.

Анализ

Рекламите на „Ариана“ и „Каменица“, според подбора на актьорите и тематиката им, изглеждат насочена основно към най-младите мъже и тийнейджъри, вероятно най-активната група на пиещите бира. От друга страна, наивността на посланията, карикатурните преиграни образи и ярките цветове**** като че повече подобават да впечатлят деца и тийнейджъри. Разбира се, "Каменица" е победител в това съревнование, рекламата на "Ариана" е по-малко карикатурна.

Тревожно е ако рекламите им са направени след проучване на това какъв начин на поднасяне се харесва или възприема „правилно“, защото това би означавало реален срив в българската мъжественост.

Аз лично не бих се отъждествил с полу-олигофреничните зализани образи от рекламите на „Каменица“, и този преход ми се струва особено странен на фона на бившия образ на марката, изграден със слогана "Мъжете знаят защо" - явно нещо им се случва!

Доколкото познавам приятелите си, никой от тях също не би се идентифицирал насериозно с тези трима палячовци (и някои от образите на "Ариана"), още повече пък който и да е уважаващ себе си  представител от социалните групи на футболни фенове и пр., а целта на такъв тип реклами би следвало да е именно отъждествяването на зрителите с героите от рекламата.(§)

Иначе разбира се, и най-олигофреничните слогани влизат в речта и се превръщат в част от жаргона и нова простотия в речника.

"Остатъчна мъжественост"

Единствената „мъжествена“ и адекватна реклама от посочените по-горе, вървящи през 2013 г., според мен е тази на „Загорка“, с това че посланията й не са поднесени по наивен детски начин. Поздравления за рекламните специалисти на „Загорка“!

Бих похвалил също стилните и идейни реклами и слогани на „Шуменско“ от преди - „Хората сбира“, „Социалната мрежа на България“ и пр.

....

ПП. Знам, че съдържанието на рекламите няма особен смисъл по същество. Основните цели са да се привлече вниманието, да се създаде образ на марката, да се набие в главата на хората името на марката, цветовете и пр. - да се направи "разпознаваема" и да изпъкне пред останалите и пр.

Авторите на рекламите обаче може да си вярват, че влияят на потребителя повече, отколкото реално се случва. Измерването на влиянието на една реклама върху целия пазар е спорно и твърде преплетено с моментното състояние и на всички други играчи на пазара, включително и в други браншове, разпространението, рекламите на конкурентите, сезонa, настроението на хората и пр. и пр. и тези неща непрекъснато се променят, по-бързо отколкото рекламните агенции могат да реагират, така че промените в пазара да са синхронни с някакви техни находчиви промени на маркетинговата стратегия. Рекламните кампании в даден стил траят месеци и дори години.

Бих се изказал, че изборът на какъвто и да е продукт много повече зависи от следното:

Цената
Наличността в магазин който е "под ръка" за клиента	Съответно наличност на конкурентни продукти, т.е. разпространението - дори марката да е разпознаваема, ако я няма в магазина, клиентът няма да си купи тази стока)
Личните вкусови и алкохолни предпочитания	И разбира се разпределението им в обществото. Едни харесват горчива бира, други лимонадо-бира „радлер“ и пр. С реклама трудно ще промениш този вкус, само може да намериш клиентите и да ги забереш към твоята марка.
Личната история	Каква бира е пил някога в началото или някакъв ключов момент, как е "зарибен", какво е било налично, какъв образ е създаден някога, как са му въздействали други неща
Склонността към изследване и търсене	дали би пробвал различни марки, дали би "изневерил на една марка" - това е нож с две остриета, защото някои от този тип пиячи ще се присъединят от други марки, но други ще я напуснат и ще бъдат "номади") и пр.
И пр. подобни.

От тази гледна точка, рекламите изглежда биха имали по-голямо влиение именно върху най-младите, направо децата, които нямат "лична история" с бира и могат да се... "зарибят" ("забирят") по някоя конкретна картинка, простотия и пр. и заради нея да станат верни на определена марка и след време да забравят как е започнало всичко.



Забележки
* За феминистките и рекламата на Загорка: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2001/08/18/210542_reklama_na_zagorka_subudi_feministkite/

** Думите „педалче“ или „гейче“, или изразът „държиш се педалски“ имат различен смисъл от това да припишеш на някого хомосексуалност и да го обидиш по тоя начин; не са същите като по-неутралното „гей“ или по-укоряващото и отрицателно „педал“.

Понякога се употребяват за "мальчик гей", за младеж/юноша, шеговито, и по-скоро означават „женчо“, наивник или някой, който обръща прекалено много внимание на това да се хареса на жените чрез "немъжествен" външен вид и държание, това което прави, за да се хареса на жени, прилича на онова, което правят жените, за да се харесат на мъже. Някои хомосексуални мъже се държат абсолютно мъжкарски, на тях никой не би им казал "гейчета", те са си "мъжкари".

Някой, който вероятно е хетеросексуален, но се държи като стереотипния хомосексуален тип "мека китка" (което го прави смешен, защото той се държи като гей, а не е) или е наивен, държи се като идиот, облечен е нелепо шарено и пр. За някои метросексуални тези групи също могат да кажат, че са „гейчета“, което отново подчертавам не значи „гей“, а  по-скоро особен вид „женчо“.

*** Това не значи, че клиповете не са смешни или забавни, по своя глуповат начин и със своята стилистика, но определено не излъчват „мъжественост“, и са твъре далеч от традиционния слоган "Мъжете знаят защо". По-уместен слоган сега би бил: "Децата и учениците знаят защо!..." Мисля, че появата на Христо Стоичков с неговото незабравимо айн-цу-цвайн-цу-дрън е най-мъжественото в серията.

 ****  Да, рекламите по принцип са характерни с ярки, често гротескови и карикатурни цветни образи, за да привлекат лесно вниманието и да предадат елементарно послание за кратко време, но в някои случаи е по-неуместно и преиграно, отколкото в други.

 (§) Наистина това е прекалено голямо обобщение, сигурно има много, които се отъждествяват, особено сред по-малките. "Яко е!" Единият от героите е показан като най-интелигентен, лидер, този който разбира немски и обяснява на германката "Nicht öffnen" или каквото беше - че няма нужда от отварячка, и довежда туристките от гората - той вдъхва най-много авторитет и е най-малко карикатурен.
...

http://research.twenkid.com

Теми: Социолингвистика, психолингвистика, лингвистика, развитие на българския език, ДЗБЕ, ДРУБЕ, Дружество за развитие и усъвършенстване на българския език, хумор, смях, социология, рекламен бизнес, рекламисти, творчески изкуства, телевизия.

Read More

„Пърформънс“, „Хепънинг“, "Мултимедийно" без да е мултимедийно, или пръдни от гащите на префърцунения мАдьерен псевдоинтелигенцизъм | Linguistics and Sociolinguistics Essay in Bulgarian

„Пърформънс“, „Хепънинг“ или пръдни от гащите на префърцунения мАдьерен псевдоинтелигенцизъм

Мултимедиен пърформанс или Мултимедиен перформанс


Пърформънсът, раз'ираш ли, и ньещу различну от придставлението. То е „мултимедийно“*, „пост-модерно“, „нео-пост-пред-социално мрежово“, „интерактивно“, интеракционно-кореспондиращо с нуждите и атитюдите на модерния социум.

Поне изглежда е така в люлката на световната цивилизация в епохата на транс-континенталните дигитални кибер-Инернет мултимедийни компютърни социални ултра невероятни технологично-неокардинални... републиканции в най-информационно пропагандираната на балканския полустров инстанция на държавност Българистан.

В САЩ, Великобритания, Австралия и дори в Индия „performance”, или пръдняформънс означава просто представление. Независимо дали е електронно, механично, „фотокопиране“, „или по какъвто и да било начин“; дали някой скача на един крак на кокили с пружини или е сложил три лампички „интерактивно“ да мигат, или пък е изкривил три железа, сложил е отгоре телевизор на който върви някаква безидейна тъпотия изсмукана от пръстите, но той е завършил „арт“, раз'ираш ли, туй я ъртист!

АртисЪл я, праи „инсталации“ (на Уиндоус 95), мултюмедяйни пирформънси... Туря някое лице, дьет гледа в ядна тучка петнагъзиса минути, или пък един надупян гъзец, пуснал' да вър'и ня'ва музичка, хаусчи нещу, думба-лумба.

Туй 'сичкото са върти на някуй арт хепанинг ли, гепънинг ли, еврупьейски дьен на мул'тимедийния пърформанс, и напрауу... Вър'ят ората, гледат тъпотия някаква, но АРТ!

ПЪРФОРМАНС!!!!

- Мноу як арт, брат! Креативен до на майка си *! Ти шот ни си криативин, затва така се отваряш. Т'ва разширява езика! Открива се нова Реалия Мадрид-ия, нов конотат, който трябва да се денотира. Аз съм дипломиран, учил съм ги, ша знаиш!

Тъй-тъй е при нас. Хепънинги, мепънинги...

Изостаналите индийци, сащанци и пр. англоговорящи под „happening” разбират, че нещо се случва. Наш'те интИлИгентьий разбярат чи и нещо, шса пувторя: транс-модерно, пост-футуристично, „нещо различно и креативно“....

Направено ли е да е за публика, пърформансът си все е „performancce” - сиреч, демек, анадънма - представление, или изпълнение на нещо, за да го види някой, да му създаде някакво впечатление, да се покаже нещо, да предизвика реакция, да се изяви някой келешлък и да има сеир, аркадашлар; оригиналност ли („креативност“ на псевдоинтелектуалски), псевдовъзвишеност ли и пр.

Па кой знай, можи и да има хуйдожествена стойност понявга.

Префърцунените пост-модерни псевдоинтелектуализми от индийско-британски произход обаче само показват езиковата псевдокомпетентеност на множащите се пишман „транслатори“ (транслитератори*), и от там нататък симптомите на Болестта на папагала [Арнаудов-2003].


Мултимедийни глупости


Примери за "мултимедийни пърформанси" (виж в бележките по-долу): "мултимедиен танцов пърформанс" - винаги трябва да е "мултимедиен", макар че не се вижда нищо "мултимедийно"... Има изключения, но с подчертана социо-сенсибилизационна кортико-стимулираща перцептивна инклинация към модерно-неоанглицизмо чуждицолюбска екзагерация на терминологичния спектър от експресии.

Танцовият спектакъл или танцовото представление за някои мениджъри, рекламисти и пр. се  превърнаха в "мултимедийни пърформънси", при положение че като ги гледа човек са си най-обикновени танцови представления.

Нито има текст - нещо лекция да имаше, - нито са интерактивни - да управляваш танцьорите с дистанционно, - нито... Музиката и светлината са част от танцовите представления по определение, даже понякога и монолози или диалози.

Има една възможна причина за "мултимедийното им пърформансизиране" - може би в тях са включва употребата на т.нар. "мултимедийни проектори" или пък се екстраполира употребата на прожектори на сцената и се свързва с мултимедийните проектори.

Така на "мултимедийните проектори" (които всъщност са просто прожектори/проектори, и дори и оригиналното им наименование е сбъркано) на училищен жаргон им викат "мултимедия".  "В училището има мултимедия." - означава, че има проектор...

Аз пък си помислих, че ще има танци, песни, до зори... Пък то - лекции, уроци, муроци, само че прожектирани... Е, може с анимация на презентацията...

Еднооо времеее, когато мултимедията навлизаше, хората които разбираха имаха предвид комбиниране на аудио, видео и текст на един носител, по възможност и да е интерактивно.

Макар че и едно обикновено видео (видеокасетофон) е "мултимедийно" - ако записът има и говор... или субтитри, дори и да са вградени. "Мултимедийно" има връзка с "мултимодално" - отнася се до различни сетива.


Защо е навлязла думата "мултимедия", а не просто "проектор"?

В конкретния случай мисля, че причината е следната:

"Мултимедия" звучи по-модерно и... "креативно", "различно". Проектор - пфф, като ония първобитните шрайб-проектори, "мадирани" ин ГДР. Туй ни е проектор, туй я МУДьерно, къдье си тръгнал ти бе изУстанал!

Едно на ръка е, че самите "мултимедийни проектори" са спорно "мултимедийни" - те прожектират каквото изображение им сложиш. Ако сложиш текст, то пак си е изображение...

Колкото тази "мултимедия" е мултимедия, толкова е мултимедия и една 8-мм киномашина за нямо кино, и по-точно лампата и системата от лещи, която прожектира, без механизма за въртене и синхронизация. Ако на лентата има заснет текст, ще показва текст, ако има движение, ще показва движение. Нейната работа не е да "мултимедира" а да прожектира кадрите, за това е "прожектор" или "проектор".

Дааааа, но не.... Как може някаква дърта тенекия, механична, да е "мултимедия"? Тъй като "феноменът", който думата "денотира" по същество не е нов и е добре познат, НО за тези, които въвеждат и утвърждават и ползвата думата ИЗГЛЕЖДА нов, тъй като те не разбират същинския смисъл, а улавят мътни несъществени признаци, или правят погрешни асоции, че това "трябва да е нещо различно", или че част от смисъла е в това, че е нещо "ново". Затова биха казали:


МУЛТИМЕДИЯТА, гАспАдА и гАспАжи, туй можи да йъ саму МУДЙЕРНОТО!

* транслитератори – „превеждат“ буква по буква по звучене, само пренаписват на кирилица

** Т. Арнаудов, 2003 - Упадъкът на езика на българското общество, сп. „Свещеният сметач, бр. 27“: http://eim.twenkid.com/old/3/27/upad.htm

Виж още:  „Креативна“-та безидейност – новата напаст в устите на папагализираната преводна „журналистика“ и на псевдоинтелктуалците:
http://artificial-mind.blogspot.com/2013/09/creative-lack-of-ideas-linguistcs.html

*** Думи, които "разширяват" езика като заменят 20 синонимни думи и изрази с една мъглива транслитерация на чужда дума, което по правило се случва заради езикова слабост на преводача.

**** Следва продължение на новите статии на ДЗБЕ/ДУБЕ/ДРУБЕ - Дружество за защита и усъвършенстване на българския език.


Tuesday, February 28, 2012
Новини: Дружество за Развитие и Усъвършенстване на Българския Език - ДРУБЕ - или ДЗБЕ/ДУБЕ 2 | DRUBE - Society for Development and Improvement of Bulgarian Language (Revival)

http://artificial-mind.blogspot.com/2012/02/2-drube-society-for-development-and.html


Thursday, April 5, 2012
ДЗБЕ и Юнашкото наречие: Интервюта с Тодор Арнаудов и публикации в пресата 2003 г. и 2005 г. -- DZBE and the Yunashki Dialect - Articles, and Interviews with Todor Arnaudov in Newspapers and Magazines in 2003 and 2005

http://artificial-mind.blogspot.com/2012/04/2003-2005-dzbe-and-yunashki-dialect.html


***** Примери за употребата на "мултимедийни пърформанси"
http://www.public-republic.com/magazine/2010/11/63584.php
http://www.arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=9704
http://www.youtube.com/watch?v=mxE7AMy_-Kk

Read More

„Креативната“ безидейност – новата напаст в устите на папагализираната преводна „журналистика“ и на псевдоинтелектуалците | Creative lack of ideas - Linguistcs article in Bulgarian

„Креативна“-та безидейност – новата напаст в устите на папагализираната преводна „журналистика“ и на псевдоинтелектуалците


Като напаст тази дума се набива из текстове и усти в последните няколко години. Произходът й е очевиден:

За авторите това би следвало да е „точен“ или „буквален“ превод на дума („термин“) от източник на английски

Всъщност е „звуков“ превод, транслитерация заради това, че преводачът или не може да я преведе с по-подходяща дума, защото има мътна представа за смисъла й и той самият езиково не е никак „креативен“, или пък знае поне най-директните преводи – все пак има речник под ръка, макар и да го мързи да го отвори, - но транслитерацията му звучи по-“модерно“ или по-“точно“.


След това, като види че някой друг експерт като него е сторил същото и е използвал този „термин“, това е затвърдило увереността му и следващият път дори не се колебае. „Creative” и „Creativity” се „превежда“ с „креативност“ и „креативен“.

И двете са признаци на Болестта на папагала [Арнаудов-2003] – тя не си е отишла.
Ето как бих превел „креативен“, „креативно“, „креативност“ и пр. на български, в зависимост от обслова*, какви думи бих използвал в различни случаи или като синоними за разнообразие:

творчество творчески творец съзидателен създаващ създател оригинален идеен разчупен изобретателен нестандартен сътворен градивен пъстър шарен раздвижен находчив находчиво интересен

с въображение създаден с въображение сътворен с въображение оригинална мисъл с оригинална мисъл притежаващ оригинална мисъл нестандартно мислене разчупено мислене творческа сила творчески качества + 7/9/2013 "идеен и деен" - едновременно да има оригинални мисли и да осъществява измисленото

разкрепостена мисъл нешаблонно извън шаблона извън ограниченията нетривиално небанално

Самата преводна журналистика е друго чудовище, от което „по естествен път“ от естествената неграмотност и частична некомпетентност на преводачите навлизат и се утвърждават чуждици, тъпотии и идиотизми, благодарение на фалшивия, но актуален за читателите авторитет на „авторите“, които в повечето случаи са просто безропотни и безкритични механични преводачи-папагали. 

Да, те знаят езика, превеждат, но тук-там имат пролуки - къде терминологични, къде мързел да проверят и разберат, къде пълна некомпетентност в областта, в която е текста, които водят до неточни или "твърде точни" преводи.

Такъв пример, на който бях попаднал преди една-две ли колко години в едно от най-уважаваните български научно-популярни издания, беше новина относно образователното предаване "Сезами стрийт"... Искаха да кажат "Улица Сезам"...   Примерите за смешни преводи в субтитрите на научно-популярните ТВ канали са пословични.

В класическите трудове от времето на ДЗБЕ - Дружеството за защита на българския език - използвах термина „езикова власт“, за да означа силите, които променят езика на масите, и за да се противопоставя на неистините, изръсвани дори от "светила" по формални титли, че "езикът следвал естественото развитие", че "насила не можело да се промени езикът".

Всичките му там "светила" и всичките лаици (всеки си мисли, че разбира от езика, "нали го говори") имат примитивни, наивни представи за целенасочено подобрение на езика - със закони и пр. Като нарекат развитието "естествено", въпросните светила заявяват, че нямат идея как стават нещата и приключват въпроса.

Всъщнсот езикът винаги се променя "насила", силата е абстрактно понятие, това са факторите, които "пречупват" съществуващото състояние в една или друга посока. И факторите са ясни за хората, които следят процесите и силите.

"Естественото развитие" никога не е естествено в смисъл случайно. Естествено е, че ограничеността, посредствеността и некомпетентността са по-силни от интелигентността и оригиналността, защото първо са по-масови, и второ в днешния свят побеждава този, който влияе и се харесва на по-голяма маса от хора.

И най-долният шапшал, ако е поставен на висока трибуна, например телевизионния екран, има езикова власт и хората го слушат и му подражават. Щом нещо „го дават“ по телевизията, щом излиза в някакво „сериозно“, „професионално“ печатно или електронно издание, следователно е легитимно, правилно, "така трябва"; който го е писал "разбира" и пр. Политиците са чудесен пример за псевдоинтелигенция и псевдоинтелектуалци. (5)

И ако преди 14-15 години да разбираш английски - да говориш едва ли - и/или да имаш компютърни умения и достъп до Интернет е била някаква изявена ценност и предимство пред по-"неблагословените", и това даваше езикова власт на издателите на компютърни и „гейм-“ вестници и списания, то днес тази стойност би трябвало да е намаляла.

 За нещастие обаче мнозинство от пишман преводачи с привидно високи умения, но с  пропуски в езиковите познания и с повърхностни папагалски знания по същество и по отношение на езиковото чувство продължават да имат по-голямо влияние върху развитието на „официалния“ език, отколкото експертите, които наистина разбират какво говорят и които пишат авторски статии или най-малкото добавят нещо или съчетават много източници.

И за съжаление така и ще бъде, поне в близко бъдеще, защото хората не четат публикациите на хора, които могат да измислят и намерят 20 синонима на "креативен", и тези хора и групи от обществото, които имаха езикова власт преди десет години, имат и сега.

На народа му стига една дума: "креативен". "Какво значение има, важното е да се разбираме..." (6)

Те си пускат ВГЗ-ТВ и слушат в захлас гримирани говорещи кукли, облечени като за абитуриентски бал, които си въртят очичките наляво-надясно по аутокюто и обясняват как 13 души загинали в инцидент в Таджикистан,  земетресение с магнитуд 2.3 разлюляло село Чучу-дзън, североизточен Джинбур, нямало жертви и пострадали. И кучето на Президента Обама Съни днес яло кучешка храна, а вчера въртяло опашка пред котката на Бившия Президент... (7)

И така "кучетата" си лаят в умнишки статии, а керванът на упадъка на "официалния" език си върви - по естествения път надолу, заради силата на гравитацията...

Псевдоинтелектуалците

Това са хора, които за неинтелектуалците минават за интелигентни, образовани и префърцунени, но за истински интелигентните и оригинални хора са посредствени и безлични, но пробивни и завзели някакъв "висок"  пост (платен финансово и подплатен с власт)  в някаква измислена обществена йерархия.(5)

Виж още „Змееядецът“ - уникално публицистично-прозаично-научно-социолингвистично-комично-трагично-многоезично (мултиезично) литературно произведение от 2003 г., а също и поредицата от разкази „Защо съм толкова интелЕгентен“ (Те са измислени, макар че в една социолингвистична статия бяха сметнали един от тях за реална транскрипция... )

* обслов – контекст, из юнашкото наречие

** Т. Арнаудов, 2003 - Упадъкът на езика на българското общество, сп. „Свещеният сметач, бр. 27“: http://eim.twenkid.com/old/3/27/upad.htm

*** Едно положително изключение от „креатив“-ната напаст е превод с „творчество“ в субтититрите на един клип от сериите „Ted”. Браво на преводача!

**** Т. Арнаудов, 2003 - Змееядецът  - Мултиезично "нет культурно" творение, целящо да бъде "да, културно", сп. "Свещеният сметач", бр. 27: http://eim.twenkid.com/old/3/27/zmee.htm

(5), (7) Темата за посредствеността ще продължа в друго есе.
(6) Едно от жалките обяснения на езиково-изостанали псевдоинтелигентни пишлегарчета, с които се бях сблъсквал преди десетилетие.

По този повод препоръчвам филма и посланията от филма "Идиокрация":
http://www.imdb.com/title/tt0387808/

Благодаря на Х. за това, че наскоро ми го припомни.

(8) Виж още сатиричната ми новела "Не съм креативен, пък", която разглежда този въпрос от хумористична гледна точка през очите на едно 7-годишно момченце.


Стена на срама на видни "креативни" безидейници

СУ узаконяват "академичността" на преводаческата импотентност чрез някаква си Магистърска програма: Креативна комуникация

Read More