Цитат на изследването ми от края на 2003-2004 г. "Опит за първично разделяне на запис на говор на съставящите го фонеми" в научната литература на БАН

ВСЕСТРАННО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ДРУЖЕСТВО ПО ОБЩ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ
"СВЕЩЕНИТ СМЕТАЧ""

Докато коментирах в групата "IT in Plovdiv" във Фейсбук изказвания на колега от новия институт с 200 милиона лв финансиране за това, че на кандидатите им липсвали фундаментални знания, и теоретични, и приложни, открих, че още една работа от "Свещеният сметач" от древния период е била цитирана в научен труд по езикознание и разпознаване на реч от Русенския университет, 2006 г., в сборник на БАН, поставяйки въпрос още в началото на работата. 

Към този цитат може да се добавят

1) Цитати на академични езиковеди, занимаващи се със социолингвистика (Л.Кирова,  преподавател по български език за чужденци в СУ, тогава докторант?, по-късно защитава докторантура и доцентура) :

"В края на 2002 г., Людмила Кирова вмъква и дори коментира "гъвче", "сметач", "Мацето" в

 Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи, текст който бил четен на Юбилейна международна научна конференция “Българският език - история, настояще, бъдеще”, БАН, ИБЕ, София, 3 - 7. 10. 2002... (...)

"...на структурно-граматическо или словообразувателно равнище - геймка, игрица, гъвче (‘дискета’, название пародиращо архаизирания термин гъвкав магнитен диск" - но не е вярно, че "гъвче" пародира "архаизирания термин".

"Срещнахме още назоваванията ПеЦе, Писето, сметач, Мацето. Въпреки че последните две са оказионални (...)" - свръх "оказионални", редовно ги използва един-единствен човек.

"

2) Статия от Диана Благоева*, където се цитират разкази от "Защо съм толкова интелЕгентен" и др. думи от юнашкото наречие, с линк към сп. "Свещеният сметач"), на руски език:  из  "Изречения на писача #31:

"Свещеният сметач" влияе на езиковедски изследвания на българския език"

http://eim.twenkid.com/old/_5/31/31.htm#pis

Сега, като потърсих с няколко думи от юнашкото наречие, попаднах на статия на Диана Благоева: Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков в която списание "Свещеният сметач" е посочен като първи източник:

...Предметом анализа в настоящей статье являются синонимы в жаргонной компьютерной лексике болгарского и русского языков. Корпус исследования собран посредством эксцерпции словарей (Армянов 2001, Пернишка и др. 2001), ресурсов интернета (http://eim.hit.bg, http://www.bgcm.hit.bg, http://lib.km.ru, http://slovari.net/contents.php?sl=ej, http://softishe.narod.ru/jarg.html, http://slovarik.ru/slovari/ksl/?first_liter=193, www.russianstory.com и др.)...

Наред с няколко думи от юнашкото наречие (много пестелив научен труд, предвид на това какво богатство от думи се използват в "Свещеният сметач"), са цитирани и няколко думи от разказа "Защо съм толкова интелЕгентен". Речта на незнайните "даунлоадаро-геймари" и използвани от тях думи, някои от които са измислени лично от © Тош специално за игра на думи в разказа, са посочени като част от българския компютърния жаргон, макар че не съм чел никой да ги използва, освен мен, във въпросните литературни творби.

Д.Б. според: https://ibl.bas.bg/prof-diana-blagoeva/ е проф. в БАН , секция по лексикология и лексикография (речников състав на езика и речници)).

...

3) Няколко страници от "Човекът и мислещата машина - ...", бр. 13, 2001 г.: се оказаха изплагиатствани в статия от някакъв сборник с нучни трудове от 2005 г., доколкото открих на докторант от ПУ (с некоректен цитат само на изречение и с грешен линк); доколкото разбрах после не е защитил.  

"Човекът и мислещата машина - Анализ на възможността... ", 2001 - изплагиатствана в научен сборник от 2005 г https://artificial-mind.blogspot.com/2020/08/izplagiatstvana-statiya-ot-smetacha-vзnauchen-trud.html 

4)  Сега този коректен цитат в труд от 2006 г.:

https://www.researchgate.net/publication/346627640_POZICII_ZA_REALIZACIA_NA_BLGARSKITE_FONEMI

Баева,  Д.  ,  Д.  Игнатова-Цонева,  Д. "Позиции  за  реализация  на  гласните  и  съгласните фонеми  в  съвременния  български  език  с  оглед  разработването  на  компютърни програми  за разпознаване  на  реч". – Сб.  Книгата, езикът,  литературата.,  БАН,  2006,  с. 227 – 237 

ПОЗИЦИИ ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ГЛАСНИТЕ И СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ  В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК  С ОГЛЕД РАЗРАБОТВАНЕТО НА КОМПЮТЪРНИ ПРОГРАМИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА РЕЧ  Десислава Баева,  Димитрина Игнатова-Цонева, Русенски университет 

(...)

"Като се имат предвид трите основни дяла на компютърната лингвистика (автоматичен анализ  на  текстове;  генериране на  текстове  и анализ  и  синтез на  реч)  се  коментират някои съвременни  опити  за  компютърна  обработка  на  българска  реч.  Въз  основа  на  идеята  на Джонатан  Кей  и  на  други  изследователи,  че  фонологията  е  основата  за  изграждането  на всички компютърни програми за машинно разпознаване на  реч, в настоящата статия  вместо фонемите  като  основни  сегменти  са предложени  техните алофони  (позиционните  варианти на  фонемите).  За  конкретното  им  определяне  са  разгледани  нормите  за  реализация  на гласните и на съгласните в съвременния български език и са посочени конкретни примери за изграждане графиката на алофоните в речта на носителите на нашия език"

"Програмите  за  генерация  започват  от  някакъв  модел  на  смисъла  и  конструират лингвистичното му представяне  [http://bg.wikipedia.org.] , а в  опитите  за  анализ и синтез  на българска  реч  като  най-малки  функции се  разпознават  фонемите.  Както  пише Т.  Арнаудов [Арнаудов  2005:  4]: „Местата,  където  откритите  периодични  функции  са  по-сгъстени  (или долепени  една  до  друга),  с  по-голяма  вероятност  са  области  на  сработен,  на  „чист”  и устойчив тон; или най-малкото – показват, че се намираме в единна свързана област, в една и съща  фонема.”.  По-нататък  авторът  съветва:  „Би  било  полезно  да  имаме  предварителна информация  за  очакваните  дължини  на  фонемите?”  и  се  пита:  „Как  да  разберем  къде свършва преходът и къде се намира чистият тон на фонемата ... ?” "

...

Бях публикувал тази работа през 2005 г. в сп. "Свещеният сметач", така е и цитирана, но линкът изглежда грешен (брой 30?, а не 31; сега и не работи хит.бг) 1.Арнаудов 2005: Арнаудов, Т. Опит за първично разделяне на запис на говор на съставящите го фонеми. http://eim.hit.bg/_5/30/analiz_na_zvuk.htm. http://eim.twenkid.com/old/_5/31/31.htm http://eim.twenkid.com/old/_5/31/analiz_na_zvuk.htm


5) Не от "Свещеният сметач", научната статият за интелигентния речник "Смарти" имаше поне един цитат в друг научен труд.