Политическата коректност - интервю с Владимир Буковски | Бурният устрем, дисиденството и модерният капиталистически тоталитаризъм | Political Correctness | The Modern Totalitarianism| Being a Dissident | Sturm und Drang

Страшни истини за изтъпяването на света и новия тоталитаризъм и несвобода на словото и мисълта, настъпващ от масовия конформизъм, изкривени "ценности" и дебилизъм.



http://vbox7.com/play:76aaa8bd77

Докато завършвах една моя нова творба, пънк-рап сатиричния експеримент: СЕКС | 135 години стигат | Маргарита - Китариста

И се рових да проверя дали наистина алюзията ми на фашизма с кафявото е вярна*, попаднах на едно есе от неупоменат автор, и на изказването на Буковски, че ЕС в някои отношения се превръща в СССР. Защо ли и аз виждам такива тъжни тенденции и пея за тях....

Хората, които ме познават може би знаят за моя разказ "СЕКС, другари!", който бях писал преди като ученик преди 11 години, по време на бурните страсти и напъването да влезем, за да ни "оправят", на всяка цена. СЕКС - Съюз на европейските капиталистически страни.

Интердисциплинарен капитален труд - социология, социолингвистика, изкуствоведство, музика, поезия, история, психология, народопсихология; рекламознание/реклама


След това открих и това интервю... То пък се оказва в унисон и с тематиката на един интердисциплинарен капитален труд, който започнах в края на септември. Той започва с анализа на една реклама, но изследването е много надълбоко до народопсихологически и исторически нива. Работното заглавие ще запазя в тайна засега, но тази работа е продължение на статията ми "Сривът в българската мъжественост и интелигентност според производителите на бира. Сравнение на реклами на Каменица, Ариана и Загорка"


Въпросната статия и наблюдение беше едно от вдъхновенията, но друга вероятно беше и великолепната класическа студия на Иван Хаджийски Психология на Априлското въстание, на която попаднах през септември.

Дисиденство и "бурен устрем"

Впрочем, в последно време осъзнавах и "вербализирах" тази очевидна истина за себе си. Не че тя не е явна, инакомислещ и анти-конформист съм от дете. Срещу тирания и абсурдно положение на учители. Срещу абсурдите в цялото обществото. Срещу абсурдите в академичните среди, в които съм бил, и "федоалния" строй и панаирът на суетата в много места из тази система.

Един колега интердисциплинарен мислител, социолог по образование и инакомислещ от чужбина беше дал определение за една моя статия срещу грешната пардигма в Компютърната лингвистика в поредицата ми от статии "Какво не е наред в обработката на естествен език?" (на англ.) от преди няколко години.

"Да, поредният Sturm und Drang"... В "Уикипедия" е преведено като "Бурни устреми": http://bg.wikipedia.org/wiki/Бурни_устреми

Литературно течения в немската литература от края на 18-ти век, предромантизъм, в която се възхвалява творческия гений.

Наистина, колко правилно опредение за стила ми и за положението ми.

Из статията в Уикипедия:

"...Предпоставка за възникването на течението Бурни устреми са идеите на късното немско Просвещение. В центъра на новата естетика е положена творческата гениалност. Геният черпи своята градивна енергия не от книжните знания, а от мълниеносно проблясващия божествен пламък на вдъхновението. (...)

Първо издание на „Разбойници“ от Фридрих Шилер, 1781 (...) В произведенията им се разисква преди всичко конфликтът на природно надарения гений с ограниченията на съществуващия световен ред

Колко познат сблъсък...

Естествено е, когато имаш по-мощен ум, знания и таланти от околните, съчетано и с темперамент**,  забелязваш и чувстваш много неща, които останалите не виждат. Така и ставаш "различен", инакомислещ. Другите не могат да те разберат. Те са задоволени с по-елементарни "блага".

Както гласи и една мисъл на Артур Шопенхауер за разликата между обикновените хора, талантливите и гениалните, не съм сигурен дали и той не препращаше към някого другиго като автор или съавтор. Тя гласи приблизително:

Талантливият уцелва мишени, които останалите не могат да уцелят.

Гениалният уцелва мишени, които останалите не могат да видят.

Затова и е много по-изгодно в обществото да бъдеш просто талантлив, за да могат поне да разберат, че с нещо си по-добър от тях.



Музика, рап, пънк рок и песни

Писането на този труд също така насочи мисълта ми към музиката и текстовете на песните, и докато се занимавах с анализ на текстове и преводи, се отклоних и към тази пънк-рап заигравка в последно време, с песните "Ритъм или соло" и "СЕКС, или 135 години стигат, или Маргарита", и онзи опит за пеене в "Играеш ли по правилата, ще загубиш играта". Виж в другия блог.

Иначе напоследък кипи бурна изследователска работа и разработка, има 4-5 публикации и препратки към ценни материали за този блог, които съм написал или разписал, но засега съм задържал за публикуване, да им дойде времето.


....
* Кафявото и фашизма - разбира се, че е вярна, но нещо ми беше щукнало, исках да намеря някакви нови сетивни потвърждения, да го видя написано "черно на бяло".

** Има и надарени и гениални хора, които предпочитат да не влизат в остри конфликти, някои може би и нямат такива, намират си ниша на спокойствие и се задоволяват с неща, които не подхождат на мащабите на интелекта им.

*** Между другото, да ми е честит първият принос в Уикипедия... :) Разгеле. Промених езиковата напаст "креативна" с "градивна" във въпросната статия, и "одарен" на "надарен".

Read More

Любовта и страха, или защо е хубаво да обичаш - окситоцин и кортизол | Love and Fear, or Why Love is Good for us - Oxytocin vs Cortisol

Crushed, 2006 by Tosh

A very nice article on love, oxytocin and cortisol. English speakers may read it there: Love and Fear by Gary Wilson and Marnia Robinson.

Любовта и страха 

 Гари Уилсън и Марния Робинсън

Превод: Тодор Арнаудов (със съкращения)

Различни духовни учения твърдят, че има само две основни чувства: любов и страх. Изглежда, че това определено е вярно поне за тялото. Всички бозайници, включително човека, имат двa противопоставящи се хормонални отговори на стимули. Застрашаващите стимули причиняват увеличение на хормоните на стреса: адреналин и кортизол. От друга страна, успокояващите и насърчаващите стимули причиняват увеличение на нивото на окситоцин.

Сблъсък с внезапна заплаха отключва отговорът "бягай или се защитавай" (fight-or-flight), който е свързан с адреналина. Адреналинът ускорява пулса и вдишванията, задейства мускулите и съдейства за свръх-будност, готовност за реакция. Дълготраен стрес (от няколко минути до дни и седмици) увеличава друг стресов хормон: кортизол. Кортизолътсъщо ни прави свръх бдителни, но еволюционната му функция е съвсем различна от временното "надрусване" с адреналин, предназначено да ни помогне да избегнем опасност.

Стресът, с който са се сблъсквали нашите ловуващи и събиращи еволюционни, предшественици е бил основно физически, не емоционален - най-основните типове вероятно са били глад, дълги преходи и тежки наранявания. Ако се наложи, кортизолът започва да разрушава не-жизненоважни органи и тъкани, за да задържа нивото на кръвната захар и да изхранва жизненоважните органи. Когато нивото на кортизола стои високо, започват да се смилат костите, мускулите и ставите, за да се извлекат техните хранителни съставки. В крайна сметка се получава повишено ниво на мазнини и захари в кръвта, което е свързано с много заболявания. Друг страничен ефект е чувството за глад; търсим по-висококалорични храни. Най-големите дълготрайни стресиращи фактори днес обаче са емоционални и умствени, не физически. Всъщност ние сме "нов" научен експеримент. Сблъскваме се с нови форми на опасността да останеш без работа, натиска от участието в тътреща се колона от автомобили в задръстване; медиите които бълват новини всяващи страх; сътресенията в любовните ни отношения и т.н. Въпреки че това не са физически заплахи, тялото ни има само един автоматичен отговор на тях и той е: кортизол. Кортизолът има много тежък ефект върху тялото и всички тези емоционални заплахи непряко се првръщат във физически.

За щастие, притежаваме вграден механизъм за борба със стреса, който образува основите на другия начин да отговаряме на стимули. В този механизъм основна роля има друг хормон, наречен окситоцин. Освен функцията му да поражда емоционални връзки, при раждане и за отделяне на кърма, както беше открито неотдавна окситоцинът неутрализира действието на кортизола. Това е начин за постигане на по-добро здраве чрез напълно естествени средства.

 Страх - Кортизол 

 - Агресивност, възбуда, тревожност, притесненост.

 - Задейства механизми на пристрастяване. 

- Намалява половото влечение. 

- Свързан е с депресията. 

- Може да е токсичен за мозъчните клетки. 

- Разрушава мускули, кости и стави.

 - Потиска имунната система. 

- Увеличава блката. 

- Стяга артериите, повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане

 - Наднормено тегло, диабет, остеопороза. 

  Любов - Окситоцин 

- Анти-стресов хормон. 

- Чувство на спокойствие и съпричастност. 

- Увеличено любопитство.

 - Намалява ненаситните желания и пристрастявания (към наркотици, сладко). 

- Увеличава сексуалната възприемчивост. 

- Положителни чувства. 

- Улеснява ученето. 

- Поправя, лекува и възстановява тялото. 

- Ускорява зарастването на рани. 

- Намалява усещането на болка. 

- Намалява кръвното налягане и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.

Както се вижда, почти всички отрицателни страни от продължителен стрес върху тялото и ума са свързани с повишено ниво на кортизол. Това включва: хронична тревожност и тъга/депресия, емоционална свръх-реакция, негативизъм, наддаване на тегло, сърдечни болести, високо кръвно и отслабена имунна система. От друга страна чрез неутрализирането на кортизола, окситоцинът може да облекчи тези състояния и някои други (виж по-долу списък с последни открития). Многобройни дейности могат да произведат окситоцин: медитация, йога, физически упражнения, масаж, грижа за животно, включване в група, литургии и т.н. Един от най-важните начини за намаляване на стреса и увеличаване на нивото на окситоцин обаче е в интимните ни отношения. В "Любов и оцеляване", д-р Дийн Орниш посочва, че любовта и интимността са толкова мощни определители на здравето ни, че ако можеше да се произвеждат под формата на лекарства, докторите които не ги предписваха на болни пациенти щяха да бъдат обвинявани в лекарска небрежност... 

Между другото, човек може да се запита защо просто не взимаме хапчета окситоцин за да увеличим нивото му? За съжаление, окситоцинът не може да премине границата кръв-мозък, освен под формата на спрей за носа. Дългата употреба на окситоцин по този начин обаче може да причини амнезия, халюцинации и неравновесие на електролити и хормони. За да получим само ползите от окситоцина, трябва или да произвеждаме окситоцин по естествен път в мозъка или да го инжектираме с голяма прецизност в точно определена малка област от мозъка, чрез специално оборудване... Прякорът на окситоцина е “хормон на връзките" и "хормон на гушкането". Мозъкът произвежда окситоцин по естествен път, когато обичаме, сме обичани, грижим се един за друг, себеотрицавайки се за другите, или когато се докосваме с любов. Окситоцинът не е в основата на похотта или изгарящото сексуално желание, въпреки че е свързан със сексуалността. (...)

 

Окситоцинът съвпада с Любовта - не можем да се влюбим без него. Кортизолът съвпада със страха...

Тези два разлини хормона пораждат противоположни емоции, също както чувствата любов и страх отключват производството на тези хормони. С други думи, химичните вещества в мозъка и поведението са взаимносвързани и с известна доза осъзнаване и решителност, можем съзнателно да насочваме поведението си към поддържане на съвършен хормонален баланс.

Между другото окситоцинът е изключително особен невротрансмитер: колкото повече произвеждаме, толкова по-силно тялото и умът ни реагират на него. При стимулация с окситоцин, по нервните клетки израстват повече рецептори, правейки ги по-чувствителни за ефектите му. Става все по-лесно да обичаш...

Окситоцинът е неврхохимичната основа на поговорката "Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш". Любовта ражда любов и страхът ражда повече страх. Последни открития, показващи силата на окситоцина: 

 - Окситоцинът намалява страха. Увеличените нива на окситоцин потискат реакцията на мозъка от тип "бягай или се бий". (Huber, 2005)

- Окситоцинът ускорява оздравяването. Наранени хамстери оздравяват два пъти по-бързо, когато живеят заедно с брат или сестра, отколкото ако са оставени в изолация (DeVries, 2004). 

- Окситоцинът противодейства на апетита за сладко. (Billings, 2006).

- Окситоцинът намалява антисоциалното поведение. Поставянето на инжекция окситоцин нормализира социалното поведение на животни с шизофрения. (Lee, 2005)

- Окситоцинът насърчава здравословно социално поведение. Инжектирането на окситоцин намалява симптомите на аутизъм.. (Hollander, 2003)

- Окситоцинът намалява пристрастяването. Когато учени го инжектирали на гризачи, пристрастени към кокаин, морфин или хероин, плъховете се установяват на по-ниски дози дрога или са показали по-слаби симптоми на абстиненция (withdrawal). (Kovacs, 1998)

- Окситоцинът успокоява. Инжектиран на плъх му действа успокояващо, поставен в цяла клетка, пълна с разтревожени плъхове. (Agren, 2002)

- Нивата на окситоцин са по-високи и при мъжете, и при жените, които са споделили за повече подкрепа от страна на своите партньори. (Grewen, 2005)

- Изглежда, че окситоцинът е главната причина защо SSRI’s намаляват симптомите на депресия - може би защото високите нива на кортизол са главните виновници за депресията и тревожността (Uvnas-Moberg, 1999)

- Окситоцинът увеличава сексуалната възприемчивост и противодейства на импотентността, което обяснява защо този друг начин за правене на любов продължава да носи удоволствие. (Pedersen, C.A., 2002), (Arletti, 1997)

- Окситоцинът противодейства на ефекта на кортизола - хормонът на стреса. Повишените нива на окситоцин в мозъка намаляват нивата на кортизол в кръвта. (Legros, 2003)

- Окситоцинът може да увеличи продължителността на живота. Дружбата и общуването могат да увеличат продължителността на живота - дори за ХИВ-позитивни (Young, 2004). Също така, окситоцинът може да обясни защо сред различните видове примати, тези които се грижат за малките си, живеят значително по-дълго, без значение от пола им. (Cal Tech, -1998)

Read More

Solid Optimizer Project (SolidOpt)

Това е проект на колеги от ФМИ на ПУ, Александър Пенев и Васил Василев и както те се изразяват представлява инструментариум за автоматизирано оптимизиране на софтуерни приложения. Тази седмица двамата имаха интересна презентация във ФМИ.

Накратко, системата цели да оптимизира код написан за момента .NET (евентуално на друг език с виртуална машина), като се опитва да го декомпилира в известна степен и след това да го опрости. Например - замяна на променливи с константи, съкращаване на дълги функции, за да могат да се вкарат като "inline" и мн. др.

Проектът звучи много обещаващо, а Сашо и Васил са пълни с идеи. Търсят се и други ентусиасти, които да се включат в разработката.

http://www.solidopt.org

Read More

Детски фантазии... Част първа.

Детски фантазии

Приказки за детски фантазии, които са се сбъднали и за други, които ще се сбъднат. ;)


Електронно инженерство – ASIC Depot

Преди няколко месеца по нищо не личеше, че точно сега ще работя като електронен инженер. "Как така инженер? Ти не си инженер?". Дам...

Засега щях да се занимавам с моите си изследвания и вероятно вече сериозно с някаква не много въодушевяваща работа като програмист за пари.

Не щеш ли, падна гръм от ясно небе и в момента работя във "Fabless" компания от полупроводниковата индустрия и проектирам кеш от първо ниво.

Не е за вярване.. :-o

Хубаво е и че вече наближава времето да си поиграя и с истински хардуер – с FPGA - и да се пробвам да си проектирам действащи процесорчета върху чип. Както си бях обещал едно време.

Може би ще започна с този приятел:

Но ще видим.

Гърмът си беше гръм, макар че като се замисля от хлапе се занимавам с инженерство... Само че досега никой не ми плащаше за изобретенията. :)

Първо беше музикален синтезатор, който има N на брой магнетофонни глави, които просвирват записи на звука на съответен тон на N безконечни ленти, май преди 14 години. После "проектирах" електромагнитен монохромен дисплей, но подробностите засега ще оставя за патентното бюро, че все забравям да намина. После взех да си драскам суматори в тетрадките...

И десет години по-късно пак драскам логически схеми на листове от тетрадки, но вече - на хвърчащи... Е, и на компютъра...

Инженери решават различни задачи

LREC – Language Resources Evaluation Conference

Това още не се знае, както все нямам време напоследък. Трябва да се доправят разни неща.

Не че някога съм си мечтал да ходя по конференции, но вече почва да ми се ходи. Май ги посещават готини докторантки и привлекателни професори, които все си търсят докторанти. :) Макар че първото е кофти, защото след конференциите всички докторанти си летят нанякъде из света...

Ускорител на изследователската дейност
Поводът за LREC би бил „интелигентния речник“ Smarty, за който така и не пиша из блоговете си. :)

Имам идеи за по-полезно чудо от него – ускорител на изследователската дейност. Само че първо трябва да му направя демо...

Smarty

Глас 2

Плавен преход между периодични функции в „Глас“

Синтезаторите на реч... Друга детска история. Първо измислих музикален синтезатор. После направих ръчен синтезатор на реч на двукасетъчен касетофон. След това се опитвах да накарам и Емчото - Правец-8М – да проговори, но го докарах само до странни сложни звуци.

И накрая си направих истински синтезатор...

„Глас 2“ би бил втора версия. След 4 години "спане", има шанс да го освежа като магистърска дипломна работа. Най-малкото ще му добавя някаква интонация, ударения чрез един модул на доц. Крушков; и искам да усложня модела на говорния апарат. Ще ми се да го науча да учи гласове със слушане, четене и подражание като бебе, но това може да отнеме прекалено много време.

„Има шанс“? С всичките тия детски фантазии...

Машини творци

Една от основните цели на настоящата ми изследователска програма е творяща машина. Тази задача както я разглеждам поне аз, е ИИ-пълна, така че, може да ми пожелаете успех. :-))

Първата цел е нещо по-оригинално от да генератора на проза BRUTUS-1, който е прекалено ограничен и несхватлив. Правили са го сто години, натъпкали са го с правила и то „твори разкази за предателство и измяна“, но дори самите му автори твърдят, че нямало нищо творческо в начина, по който работел. Години наред са го „изчуквали“ като студена и застинала скулптура. Те твърдят и че машините не можели да творят, защото са машини, следват предписания и т.н. Може и да се намери кой да ги обори. Какво е творчество? Същото като „нетворчеството“, само дето тези които не творят си внушават, че е нещо „възвишено“, защото не могат да си представят достатъчно ясно за изискванията си как е създадено, и не могат да го претворят. Май горе-долу така теоретизирах преди 4-5 години. Трябва пак да седна да фантазирам за изкуството и творчеството...

Засега науката е зле в Компютърното творчество. BRUTUS.1 пише смислени разкази, но не се учи да пише по-добре с времето и няма въображение. При поезията е още по-зле, макар че някои произведения звучат добре. „Поетът“ на Кърцуейл например ме разочарова и зарадва едновременно. Вместо „Глас 2“, мислех и за дипломна работа „Помощник за писане“ и/или „Поетичен помощник“ и/или „Писател на кратки форми по зададени ограничения“.

За съжаление обаче осъзнах или приех, че няма да имам време да го довърша за толкова кратко сега, но в процеса на търсенията ми се оказа, че Кърцуейл ме е изпреварил с много години с идеята, но системата му няма въображение. Основава се на банални скрити модели на Марков. Програмата не си представя образите, не изразява чувства, не се учи да изразява чувства. Просто нарежда думи.... И обучението на системата е просто да насипеш още думи в чувала със „знания“, които има.

Ще гледам моите творци да имат въображение, да чувстват и да си представят. ..И да се учат да творят стъпка по стъпка, като деца. Ще ми се и да правя изследвания на детската реч и психология на развитието „на терен“ сред деца,

Докторантура

- Ти първо си завърши магистратурата...

Тя една магистратура... Java, JSP, XML, Design Patterns, SSL, PGP, Ethereal, SSL, CORBA, COM, DOM, WS, UDDI, WSDL, Servlets и Bullshits. Е, вече има и интересни предмети – Data Mining, информационна сигурност.

Имаше вариант тази есен да карам изследователска магистратура по Компютърна лингвистика в Англия. Много хора ми се чудеха защо не съм го приел с отворени обятия, но аз пък се радвам , че не го избрах. Градът е потискащ, и проектът ми можеше да е не какъвто аз искам, а какъвто ми възложат. При такива условия предпочитам да си творя сам и да търся моята си докторантура. И други варианти има, но остана най-удобният, явно за да мога да се занимавам между другото и с електронно инженерство... :)

Къде си търся докторамтура... Един универстиетв Ню Йорк би бил интересен вариант, там работи Брингсо, авторът на BRUTUS.1. Ако успея да направя нещо по Компютърното Творчество, май бих се пробвал. Донякъде предпочитам да съм на другия бряг на САЩ обаче, някъде по-близо до Силициевата долина. Сега като натрупам опит и като инженер...

Ако успея да измисля нещо добро и работещо, по-добрият вариант може би ще е да създам изследователска компания - Startup, както й викат в САЩ. Вече работя в „Startup“.

Моят "стартъп" би бил компания като от една история, която бях писал преди 6 години - "Истината".

Изследователска фирма за разработка на мислещи машини

Това са основните ми изследователски, предприемачески, софтуерни и хардуерни цели. Големите ми "детски фантазии"... :-))

В началото фирмата ще се занимава с разработка на интелигентен софтуер, работещ на универсални компютри. Няма да е мислещ, но ще е хитър. Като Smarty, като Ускорителя на изследователската дейност, Помощника в четенето и др. проекти, на които трябва да направя демота...

<>
Естествено, след известно време ще уточним до практическо ниво теориите ми за разума като универсален емулатор на йерархични въображаеми вселени, и ще измислим самообучаващи се мислещи машини, които първо ще вървят на универсални компютри.

След това технологиите ще се пренесат на специализиран мислещ хардуер.

Когато това се случи, няма да има проблем да се работи и по разработка на тела за мислещия софтуер и хардуер, макар че винаги съм смятал, че тази работа могат да ни я свършат и японците....

Изследователски блог

Засега не споделям колкото ми се иска в двуезичния си изследователски блог:
Todor Arnaudov's Researches

Смятам да стана много разговорлив.

<>И най-сетне си купих домейн!

Сега само трябва най-накрая да си направя и изчерпателен сайт като хората. :))

Tosh Universe

Студент в Пловдивския Университет, който живее в Студентски град

Такъв бях през януари и беше сладко...

Следва...

И един специален поздрав... Текстът е учудващо подходящ за посланието, което искам да предам с него...

Gamma Ray, "Send me a Sign"



[Music: Richter / Lyrics: Richter]
[Music: Richter / Lyrics: Richter]

Out of the dark
He came without a warning
The guarding light
I didn't see...

On a story tellers night
He spoke his words of wisdom
The tales he told from far beyond
That no one understood

He had the gift of prophecy
He wove a web of mystery
A thousend lifes shone gracious in his eyes

Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
From the eternal skies
Send me a sign
Send me a sign

He disappeared
In the early haze of morning
And with him left his prophecies
They didn't care...

All the years that passed away
He's locked inside my head
His tales became reality
The prophecies he said

He was the choosen one to see
His words will burn eternally
It hurts, that no one understands

Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
From the eternal skies
Send me a sign
Send me a sign

He had the gift of prophecy
He gave a guarding light to me
I know, he set my spirit free

Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
To open their eyes
Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
http://www.youtube.com/watch?v=zBTUzvzqVvo

Read More