Friday, January 15, 2021

Срещу очернянето на изкуствения интелект и свръхчовечността (трансхуманизъм) от социални учени и др. пропагандисти заради препредаването на англосаксонски мироглед и ценности, чрез употребата на объркани заблуждаващи понятия и заради определени приложения на технологиите

Коментар на Тодор в отговор на интервю на проф. Иво Христов, който и в други случаи е използвал подобна реторика, подобно на Олга Четверикова, Иван Спиридонов и др.


Това са англосаксонско-западноевропейската интерпретации на свръхчовечността, "трансхуманизъм". Българската свръхчовечност и Универсалния изкуствен разум нямат такъв дух и такива цели.

Една обща логическа грешка, която допускат много хора свързана с "човешка природа", "човечество" и т.н. са, че това са заблуждаващи и мъгливи понятия. Миналата година публикувах книга, която подробно разглежда явлението, отчасти неправилно образуване на понятията, включително употребата на "трансхуманизъм" и "изкуствен интелект" за назоваване на неща, които са нещо друго и са си съвсем човешки:

ЗАБЛУЖДАВАЩИТЕ ПОНЯТИЯ И
РАЗБОР НА ИСТИНСКИЯ ИМ СМИСЪЛ:
Трансхуманизъм, Цивилизация, Демокрация, Хуманен, Хуманизъм, Дехуманизация, Социална дистанция, Политическа коректност, Фалшиви новини, Евроинтеграция, Глобализация, Европейски ценности, Либерализъм и други

Бр.33 на сп. "Свещеният сметач": http://eim.twenkid.com

"Човешка природа" (без уточнения) и "човечно" са както нацистките жестокости и опити за създаване на "по-висша раса" (все пак - "за доброто на човечеството" [според тях]), кланетата при всяка война (те се вършат и от обикновени хора [т.е. са или могат да бъдат масово явление и на индивидуално ниво]), така и грижата за беззащитни животни, любовта към природата [децата, животните, беззащитните] и т.н.

Т.е. това е безсмислено и заблуждаващо понятие. Без прецизно определение при всяка употреба, подобно на "демокрация", "цивилизация", [то] има пропагандна цел или е повторено от някъде. Дали хората от третия свят са щастливи, че са "част от човечеството" (дали въобще разбират и как разбират това понятие)? Винаги е имало "различни човечества", дори и в биологичната си форма има огромни различия между индивидите, както умствени, така и във физически способности - от пигмеите в Африка, от посредствените или умствено изостаналите или хора с увреждания, до свръхнадарените хора; от болнавите, до столетниците и т.н.

Невробиологът Сергей Савельев например често обяснява, че разликата в мозъка между индивидите (в разпределението на различните функционални зони) е по-голяма отколкото междувидова в животинския свят, някои зони се различават по размери до 40 пъти, други по няколко пъти, някои са налице само при гении.


Думата "човечество" се употребява именно от тези зли трансхуманисти от англосаксонския свят, които с всякакви технологии са имали един и същи подход и цел: завладяване и господство над останалите (маймунски нагон), изкуственият интелект няма нищо общо с това, и той в подходящи ръце може да им попречи.


Науката и медицината винаги са се опитвали да "променят човека", медицината по определение има за цел да удължава човешкия живот и в нея и във всякакви свои дела "човек се прави на Бог" - това не е никакво откритие или ново "дяволско" желание на "трансхуманизма", - човек винаги е искал да живее вечно в същата личност, същата е целта и на Християнството, това се нарича "Спасение" и "Вечен живот" и не е по-различно от идеята на Свръхчовечността.


Под "свръх" в източното православно мислене се разбира: "На когото повече е дадено, от него повече ще се изиска". Свръхчовечност не значи задължително свръх-поробване - зависи в чии ръце е "свръх"-а. Ако е в ръцете на онези, които винаги са постъпвали по този начин, ще е поробване. Ако е в други ръце - ще е повече любов. Човек във всяко свое творческо дело "се прави на Бог", не само в най-грандиозните. Различната организация на обществения живот не е "изкуствен интелект", а е именно организация на този живот и се извършва под ръководството и в изпълнение на хора (вид примати) и за задоволяване на техните "човешки" (маймунски) нужди и цели, една от които е маймунската им воля за власт над останалите (вижте шимпанзетата), един от първичните им нагони.


Всички жестокости [досега] са извършени от човешки същества (хомо сапиенс), всички психопатични закони и кланета са извършени от човешки същества, за техните "възвишени" цели.


[Не следва ли от това, че] Хората, елитът им, обществото, държавите, обществените организации като църкви като цяло, са "изроди" и зверове в някои мерки според собствените си определения за това, [понеже] нарушават по най-циничен начин собствените си "морални ценности" и убиват, лъжат, крадат и т.н.

Така че ако част от тоя "човешки" (маймунски) елит иска да изтреби по психопатични подбуди част от другите - в това няма да има нищо ново и [решението им] не е свързано с технологиите, а именно с "природата на човека"... [тъй като те все още са човеци.]

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 4:53 AM 0 коментара
Етикети: , , , , , ,

Tuesday, January 12, 2021

ИТ пазарът в Пловдив, научноизследователската и развойна дейност в информатиката, и изпреварващите изследвания в Универсалния изкуствен разум (всеобщ изкуствен интелект, Artificial General Intelligence)

Коментар на Т.А. към Г.Г. от публикация в пловдивска група "IT in Plovdiv":

Г.Г.:
Пловдив е супер за правене на ИТ фирма, но поради спецификите (150км до София, където има 4 пъти повече хора и %-но поне 3 пъти повече разработчици на глава от населението, т.е. 12 пъти повече от Пловдив) това се отнася само за определена големина фирми (малки до средни). Друга специфика на нашия все още млад ИТ пазар е, че България все още е в първата фаза на ИТ-развитието си и основно прави аутсорсинг. Това води до там, че фирмите, които идват в България са такива, на които им трябва маса, а не толкова качество, това пък прави Пловдив не толкова практично решение извън варианта "втори офис към основния в София". Когато докараме до следващата стъпка - собствени продукти и разработки (дай Боже някой ден и стъпка 3 научен ресърч), тогава Пловдив е много конкурентен заради готиния и не толкова натоварен живот.

Не съм съгласен, че българският ИТ пазар, или по-точно ИТ отрасъл, бил млад – всъщност е над 55-годишен, ако ЕЛКА-6521 се смята за прощапулник - продукт на световно ниво. ИЗОТ е огромна корпорация през 70-те и 80-те. Само ДЗУ Стара Загора през 1988 г. има приходи от 2 млрд.$ и не продава само в социалистическия блок; като се има предвид и че дялово, 2 млрд. долара във високите технологии през 1988 г., вероятно са много повече отколкото ~4.33 млрд. през 2019 г. (приравнено с инфлацията) или днес; например през 1980-те години китайската компютърна индустрия е в зародиш, а от Запад, "защитник на свободния пазар", има ембарго за износ на високотехнологични продукти. Вижте документални филми от 1980-те за мащаба на ДЗУ: "ДЗУ Стара Загора - 1985 и 1988 г." https://artificial-mind.blogspot.com/2018/10/1985-1988-dzu-stara-zagora.html. Виж също книгата "Спомени за запаметяващи устройства", 2020 г. https://iztok-zapad.eu/spomeni-za-zapametyavashti-ustroystva]

Млад е след разрушаването на стария, който е съвременник на Intel и AMD, и въпреки че новите ни партньори ни помогнаха в унищожаването и изсмукването на човешкия ни ресурс и индустрията, у нас все още има потенциал, и той се крепи на излятата през 1960-те години основа, на прав'ците в училищата през 80-те и на пионерното преподаване на програмиране в пловдивската МГ още през 1979 г.(?), на явлението на учениците вирусописачи от българските МГ-та (София, Варна, Пловдив); на първата международна олимпиада по информатика за ученици, проведена през 1989 г. в Правец (не в Лондон, Париж, Токио, или Москва) и т.н.

Сега чакаме в България и в другите страни "да идват фирми", защото няма и изглежда не се и задържа/натрупва/възпроизвежда собствен капитал със значителна стойност, или няма желание да се влага.

“собствени продукти и разработки (дай Боже някой ден и стъпка 3 научен ресърч)...”

Всъщност има научни изследвания и собствени продукти. И в университетите, поне в ПУ, и извън тях съществуват изпреварващи  изследвания, извършвани от „антични герои" на мускули срещу Стихиите.

Античен информатик от Тракия, град Евмолпия,
дн. Пловдив, 2020 г. сл.Хр.

...

Моите изследвания, публикации и инициативи в универсалния изкуствен разум (всеобщ изкуствен интелект, Artificial General Intelligence) изпреварваха или бяха съвременни със световните, макар че съм с десетилетия по-млад от колегите си.

Един от многото примери е книгата на Джеф Хокинс "За умствените способности" ("On Intelligence"), която става световен бестеселър и авторът получава суперлативи от различни учени, а тя идейно и принципно ниво разказва за обобщения, които бях направил и публикувал в моите разсъждения за ума, между края на 2001 и началото на 2004 г. в сп. "Свещеният сметач" в юношеска възраст. Книгата на Хокинс излиза през есента  на 2004 г., научих за нея през лятото на 2007 г.

По-подробно по темата в моята книга:  "Как 18-годишен информатик от Пловдив изпревари MIT и Станфорд с 15 години във всеобщия изкуствен интелект, или Универсален Изкуствен Разум - Artificial General Intelligence". Тя е хронологично-документален сборник с допълнителни бележки, готов от миналата година, но все още се колебая как точно да я представя. В сегашната редакция е над 840 стр. във формат А4.: Повече за книгата:



Обобщаващо:

* Интердисциплинарният курс по Универсален изкуствен разум (Artificial General Intelligence) в Пловдив, с оригинална програма, беше първи в света, 8 години преди курс в MIT (който много хора сигурно мислят за първи). Бен Гьорцел (един от иконите на AGI, създател на Novamente, OpenCog, световната конференция по AGI) оцени курса и ме поздрави, когато разбра за него.

* В есе от 2003 г., писано в Пловдив от мен на 18-годишна възраст - "Как бих инвестирал един милион евро с най-голяма полза за развитие на страната", описвам стратегия за създаване на интердисциплинарна изследователска компания с крайна цел мислещи машини (и не само). Университетите "Станфорд" и института MIT, имащи може би най-голяма традиция в изкуствения интелект, започнаха да прилагат в някакъв смисъл идеи от нея през 2018 г., 15 години по-късно и също подчертават интердисциплинарността, MIT – с обявено вложение от един милиард долара. Есето ми използваше изрично думата „стратегия“ и посочваше ключовото значение на интердисциплинарността, съвместна работа на експерти във всевъзможни научни и творчески области, и особено на интердисциплинарни личности, които разбират и могат да боравят с наглед несъвместими сфери на познание и творчество и "омесват науките", и насърчаването на млади таланти в тази област (тогава включвайки и себе си).

БАН изтъкват важността от интердисциплинарни докторски програми и др. 16-17 години след есето ми ,  в тяхната стратегия за ИИ от 2019-2020 г. (но доколкото разбрах от нея - в друг по-тесен смисъл).

* За всеобщ изкуствен интелект в Пловдив се пише творчески от началото на 2000-те години в сп. „Свещеният сметач“, едно от първите електронни списания в българския Интернет въобще, като една от основните му теми беше универсален изкуствен разум, там се въвеждаха нови термини за разграничаване от „изкуствен интелект“ (мислеща машина, изкуствен разум) и се публикуваха теории, паралелно и независимо с подобни процеси в които Бен Гьорцел, Питър Фос, Шейн Лег изковават техния термин „AGI” и започват тяхното движение за „нов“ изкуствен интелект.

* Теорията и принципите от тогава, които мислих и писах в т.нар. „Теория на разума и Вселената“ (обобщаващо заглавие), и до днес се преоткриват обясняват като „новаторски“ или "впечатляват публиката" например през интервюта и статии на Карл Фристън (виж научни статии и интервюта от 2018 г. например), който е един от най-продуктивните учени, невроучен, с безчет научни публикации.

* По въпросите за "етиката", преди 9 години, в началото на 2012 г., водех кореспонденция с тъкмо новосъздаващия се Оксфордски институт за бъдещето на човечеството (на небезисвестния Бостром), критикувах подробно част от демагогията на англосаксонската им гледна точка и "етика", а по въпроса бях писал още около 2001-2002 г.  През януари 2020 г. философ от БАН, с 5-години по-възрастна от мен, издаде  книга за изкуствен интелект, в която авторът М.Т., която получава доцентска титла с този труд*, макар че закъснява с близо 20 години от българската литература "Произведена в Пловдив", разглеждаща на етиката за мислещи машини (виж сп. "Свещеният сметач", 2001-2004)

* Интервюто от 2009 г. („Ще създам мислеща машина, която ще се самоусложнява“) е дадено цяла година преди създаването на компанията „DeepMind” (вече част от Гугъл), споменавам един от бъдещите й основатели Маркус Хутер*, друг е неговият студент и колега Лег. И т.н.

* Фейсбук групата по AGI към курса по УИР от 2010 г., на български, е с 5 години по-стара от сега популярните англоезични групи.

И др.

Забележки:

* Кой съм аз да оценявам труда на истинската наука (в случая е философия всъщност)? Онзи труд има своя научен принос в неговия контекст и конкретната форма на представяне и съдържание, и с "модерните" етични течния (чужди, англосаксонски - виж книгата в която разгледах този въпрос през 2020 г. в бр. 33 на "Свещеният сметач": ЗАБЛУЖДАВАЩИТЕ ПОНЯТИЯ И
РАЗБОР НА ИСТИНСКИЯ ИМ СМИСЪЛ:
Трансхуманизъм, Цивилизация, Демокрация, Хуманен, Хуманизъм, Дехуманизация, Социална дистанция, Политическа коректност, Фалшиви новини, Евроинтеграция, Глобализация, Европейски ценности, Либерализъм и други http://eim.twenkid.com
и във втората част на поредицата за Мислещите машини).

Обаче ако колегата е "доцент", а някой е  изпреварил БАН с 16-19 години с оригинални работи и с лична критична кореспонденция с "храма на философията" Оксфорд (8 години преди тази книга), при обективни мерки сигурно би трябвало да бъде "академик член-кореспондент".

Някои източници:

https://artificial-mind.blogspot.com/2009/11/dreamers-and-adventurists-do-big.html
https://artificial-mind.blogspot.com/2020/07/interdisciplinary-research-institute.html
https://artificial-mind.blogspot.com/2012/02/philosophical-and-interdisciplinary.html
https://web.archive.org/web/20050226175146/www.geocities.com/eimworld/eimworld13/izint_13.html
https://artificial-mind.blogspot.com/2019/02/on-paper-hierarchical-active-inference.html
Първият в света курс по Универсален изкуствен разум - Пловдив 2010 беше 8 години преди MIT 2018
https://youtu.be/tyXgSowFlmk
https://www.facebook.com/groups/115986208422069/permalink/3747208378633149/?__cft__[0]=AZXuOZWDWhf6hQkhPFestg_MXgLslm-uJCqHW12uoT945mseU3perMCjBQ0fv4jTUCX_orl0XOhfXrxsQQMaHU0nsnbCDeWrvyvKxDcP74KCz0CezrWOMfPZXFqHQibsAkFius01wWoxwJWiIkga_09IBbztvAvKrjPZ6oBdF718xW3wAw2FFB4tJicXGz7CS0U&__tn__=%2CO%2CP-R


Приложение: Във ФМИ на ПУ естествено се извършва научна дейност в областта на информатиката. Някои конкретни неща: SolidOpt на Васил Василев и Александър Пенев - Васил след това стана главен разработчик на интерактивния интерпретатор на C++ Cling в CERN. В ПУ студенти бяха също колегите Деян и Христо, които разработваха програмата за тримерно моделиране "RADA", имаха собствена лаборатория и двамата са известни таланти в компютърната графика. И други колеги се занимавах и продължават с авангардни неща, например Димитър Благоев и др.

* Виж също колегата беларуски "античен програмист" Максим Трухоновец: https://youtu.be/EWtbt_QPFsg

* Виж също епосите на "Свещеният сметач": "Сметачна бивалица":


Сметачна бивалица


От българин сметачът беше сътворен
през трийсетте във свят отдалечен.
Великан отне му славата за време -
ЕНИАК бе той, потомък на сащанско племе.

ЕДВАК, ЕДСАК с туловищата си големи,
отваряха врати към нашто ново време.
В Съюза МЕСМ пълзеше бавно,
скоро ЮНИВАК изпъкна славно.

Широко умните машини се разпространиха,
за тях езици сложни се родиха.

ФОРТРАН наречен беше първият от тях -
отдавна е потънал в прах.
В сметачища той още само се използва,
в сметачета май вече никой го не ползва.

...

Сметачът се роди в България през шейсетте
и знанието му започна бързо да расте.
В два лампови ЕИМ-а първо се превъплати,
и в няколко сметалки духът му се всели.

Елка стана гордост наша след това.
ЗИТ започна свойта работа.
ИЗОТ - сдружение велико се роди.
Към Единната система България се присъедини.

Полупроводници във ИМЕ почнахме да правим,
със тях ний умознанието си далече да прославим.

Във областта на ЗУ държавата ни се стесни
и почна много ЗУПИ-та тя да строи.
Плочници ний също правихме привлекови
и памети работни и вършачи
за всякакви по вид сметачи.

Всичко що умът ти може да роди,
се правеше по нашите земи...

По-знатно ставаше със времето ИМЕ,
вършачета родиха се в средата на седемдесетте.
Във края на десетилетието бурно
СМ601 излезе
и широко във стопанството навлезе.

Привлековите ивици се подобряваха за дни
и плочите растяха, и знанието им се умножи.
Все по-обемни памети се правиха в ИМЕ.
България бе веч страна с име.

Система малки междувременно се пръкна.
Сметалките във джобче се смалиха.
Сметачи лични във света пък се родиха
със тях и ИМКО - наште го изобретиха.

Деветото десетилетие дойде -
това беше през осемдесетте,
когато ИМКО се излюпи и българската мощ
жестоко се разлюти.

Във Правец взеха да градят
сметачи - 82 ги тях зоват.
Със Ябълката бяха те братлета,
вършееха из нашите полета.

Последваха усъвършенствани модели:
Емчо ни откри невиждани предели.
Домашко пееше със глас звънлив.
Цечо бе от всичките май най-усложлив.

Шестнайската от Правечко семейство,
със мацето се бе сближила.
ИЗОТ-че малко, мило,
със Зилог беше от едно котило.

Интел също във ИМЕ навлезе,
и 688 от завода произлезе...

...
Велики умове родиха се у нас.
Отмъстител мрачен
пусна няколко зарази,
и света започна здраво се пази
от вирусчета - тези нови врази.

Но тъжно е, че щом назад погледна,
бивалица виждам само... А щом седна
да мисля за времето сегашно -
то лошо е...дори ужасно...

Нашите правачи извайваха сметачи,
но мина време доста... Кости...
Само кости и малко кожа покрай тях
останаха... Черна дупка зее в нас.

Какво се случи с Правец? - почина неотдавна.
Със ДЗУ какво стана? - живее то - едва, едва...
ИМЕ мъждука също слабо.
ИЗОТ от великан голям в мъниче се смали... Без срам
приказват някои глупаци -
омаловажават постиженията на нашите юнаци,
сметачи превелики дето сътвориха
България далече прославиха.

Велики сте, юнаци наши,
велики сте, а тези, другите - глупаци,
които вашто име свято оскверняват,
които змейщината своя лесно изразяват?

Юнашкият ни меч от слово ще ги порази ли?
Със нежна сила ще ги вразуми ли?
Не знам, юнаци, но помнете свойто минало!
Славете дивната история!
Не злословете, не омаловажавайте...
Спрете с думи хулни по сметачите велики!
Вместо туй на тях вий се опрете,
ново дело започнете,
бъдеще красиво сътворете!

Тош, 10-21.6.2002

сп. Свещеният сметач и стихосбирката "Играчът"


Виж също:

"Сметачна бивалица 2"


Сметачът се роди в България през 60-те
и знанието му започна бързо да расте.
С Елка почна да се хвали нашто умознание
и да се гради държавното сметачознание.

Седемдесетте донесоха му луд възход.
Осемдесетте начало бе на ход
за допир с тях - сметачетата мили,
до всички що желаят.

Осмачетата бяха на върха на славата си дивна.
Юначетата се множаха, творенията им красяха
платната едноцветни на сметачета безчетни.

По света говореше се за Осмака,
за България - страната,
дето трета е в света
по искрилознание. Но
скоро след това се случи нещо лошо.

Десетото десетилетие заидва.
Отвори се купилището и
западна нашто умознание.
Запада захлупи го.

Отдавна си говореха искриловеди,
че умознанието ни е старо.
От дълго си личеше,
че е морално остаряло.

И лъсна бързо този недостатък,
и заличи се нашият подарък
от съдбата: да бъдем жители
в държава трета във света.

У нас искрилознанието замря,
но жарта сметачолюбска не умря.

(...)

7.3.2003 - 13.3.2003

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 1:34 AM 0 коментара
Етикети: , , , , ,

Sunday, January 3, 2021

CapsNet - "We can do it" with 3D point clouds - compare to 2012 AGI Digest Letter compilation about Vision as 3D-Reconstruction

 
An article from a few weeks ago: https://syncedreview.com/2020/12/18/we-can-do-it-geoffrey-hinton-and-ubc-ut-google-uvic-team-propose-unsupervised-capsule-architecture-for-3d-point-clouds/

"When Turing Award Honoree Dr. Geoffrey Hinton speaks, the AI community listens. Last week, Hinton tweeted, “Finding the natural parts of an object and their intrinsic coordinate frames without supervision is a crucial step in learning to parse images into part-whole hierarchies. If we start with point clouds, we can do it!“

The comments came with the publication of Canonical Capsules: Unsupervised Capsules in Canonical Pose,"


Compare to:

https://artificial-mind.blogspot.com/2019/07/shape-bias-in-cnn-for-robust-results.html


Read in:  Chairs, Caricatures and Object Recognition as 3D-reconstruction (2012)

https://artificial-mind.blogspot.com/2017/12/capsnet-capsules-and-CogAlg-3D-reconstruction.html


The 4-th email from the "General algorithms..." thread:

Todor Arnaudov Fri, Apr 27, 2012 at 1:12 AM
To: agi@listbox.com

I don't know if anyone on this discussion realized, that "Invariance" in vision is actually just a

- 3D-reconstruction of the scene, including light source and the objects

- Also colours/shades and the textures (local/smaller higher resolution models) are available (for discrimination based on this, may be quicker/needed for objects which are otherwise geometrically matched)

[+ 16-7-2013 - conceptual “scene analysis”, “object recognition” involves some relatively arbitrary, or just flexible, selection criteria for the level of generalization for the usage of words to name the “items” in the scene. To Do: devise experiments with ambiguous objects/scenes, sequences. … see “top-down”, … emails 9, 14, 15]

If the normalized 3D-models (preferably to absolute dimensions), lights and recovered original textures/color (taking into account light and reflexion) are available, everything can be compared perfectly and doesn't require anything special, and no "probabilities" or something [anything]. The textures and light most of the time don't even alter the essential information - the 3D-geometric structure.

"2D" is just a crippled 3D

"Invariants" in human fully functional vision are just those 3D-models (or their components, "voxels:) built in a normalized space, the easiest approach for quick comparison is voxels, it might be something mixed with triangles, of course textures and colours also participate.

Every 3D-model has a normalized position per its basis, and also some characteristic division of major planes and position between the major planes, and there are "intuitive" ways to set the basis --> gravity/the ground plane foundations, which is generalized to "bottom", i.e.:

(...)




Voxels and point clouds:

https://3dprinting.stackexchange.com/questions/4556/layman-term-explanation-of-the-difference-between-voxel-and-point-cloud

https://www.survtechsolutions.com/post/what-are-point-clouds

https://en.wikipedia.org/wiki/Voxel

https://en.wikipedia.org/wiki/Point_cloud

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 11:32 PM 0 коментара
Етикети: , , , ,

Sunday, September 20, 2020

Ефектите в "Сън в летен дъжд" - Дивия Пловдив 18. | The Visual Effects in "Dream in a Summer Rain" Tutorial





Видео с обяснение на ефекта от клипа "Сън в летен дъжд" (2019).

* Цел на ефекта: видео с голямо увеличение, заснето с нестабилна камера от ръка, с шумна картина в пороен дъжд, при което се виждат отделните капки. По хитър прост начин автоматично да се заличи нежелано лого на верига магазини (постоянно пресичано от капките дъжд), като ефектът да не изглежда неестествено и се запазят дъждовните капки.

-- Използван в епизода "Сън в летен дъжд" от поредицата "Дивия Пловдив".
Coded: 28.11.2019 - 29.11.2019 in Plovdiv, Bulgaria (и малко промени около 16-17.9)
  
Трябваше да стане по-хитър начин и задоволително добре, не беше нужно да е съвършено, защото беше само един кадър от 3 секунди и не можеше да се занимавам прекалено дълго само с него. В същото време исках да използвам кадъра, защото имах нужда да разнообразя монтажа и защото картината, освен нежеланото лого, беше живописна и интересна.

Програмирах го на "Python" с OpenCV, като OpenCV служи само като видео интерфейс, обработката е "ръчна" - пиксел по пиксел.

Ако не валеше дъжд и камерата беше стабилна, можеше да се нарисува с "GIMP" или Photoshop веднъж и да се размножи в кадрите, но тогава сцената нямаше да е толкова интересно. С постоянно променяща се позиция и капки дъжд, беше непосилно да се нарисува 83 пъти, затова трябваше да се програмира.

...

Бел: Да, маскираното лого можеше да бъде по-светло (като ламарината на магазина), но така пък изглежда като продължение на металния стълб. По-светло - в следваща версия.

https://github.com/Twenkid/Twenkid-FX-Studio/tree/master/Py/MaskRainyShakyLogo

Python, OpenCV PURPOSE: Automatically remove a logo in shaky, rainy, noisy video and preserve the raindrops crossing the logo https://youtu.be/OWI7HQWyZWg




Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 12:36 AM 0 коментара
Етикети: , , , , ,

Monday, September 14, 2020

Други учени, изследователски лаборатории, институти, фирми, свързани курсове - AGI 2010, Plovdiv

Въведение, Юрген Шмидхубер, Маркус Хутер и др.



Кибертрон, Бен Гьорцел, Хаотична логика (Chaotic Logic - виж в блога)




Видео към първия в света университетски курс по Всеобщ изкуствен интелект (Универсален изкуствен разум), Пловдив 2010 г.

http://research.twenkid.com

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 9:35 PM 0 коментара
Етикети: , , ,

Monday, August 24, 2020

"Човекът и мислещата машина - Анализ на възможността... ", 2001 - изплагиатствана в научен сборник от 2005 г

Докато работех по завършването на една от многото книги, които пиша и съставям напоследък, случайно открих, че голяма част от някаква научна статия в годишник на ВУСИ: от 2005 г. от някой си ас. К.Ф., ( който обаче не е бил студент при тях: )

„ЗА“ ИЛИ „ПРОТИВ“ ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ*, ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ - КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ - ПЛОВДИВ ВТОРИ ГОДИШНИК, Пловдив, 2005 г.
https://www.vusi.bg/wp-content/uploads/2017/12/48b26_Godi6nik2.pdf

стр. 150

 ..се състои от копирани откъси от моята  многократно по-дълга студия за Универсалния изкуствен разум и свръхчовечността (трансхуманизма):
 

 "Човекът и Мислещата Машина (Анализ на възможността да се създаде Мислеща машина и някои недостатъци на човека и органичната материя пред нея) /Първа статия от поредицата "Мислещата Машина"/" https://www.oocities.org/eimworld/eimworld13/izint_13.html

сп. "Свещеният сметач" бр. 13, декември 2001 г

https://web.archive.org/web/20050226175146/www.geocities.com/eimworld/eimworld13/izint_13.html

Има я архивирана от 2/2005 г.


Свързах се с ВУСИ, от там заявиха, че въпросното лице не е било никога студент или преподавател при тях, и че било отбелязано в годишника, че те не носят отговорност за съдържанието на публикуваните статии.

В статията на К.Ф. е дадена само препратка към името ми, но само за цитат на един единствен ред в кавички (макар че са копирани страници без препратка), с връзка към личния ми сайт, а не към правилната статия, не към сп. "Свещеният сметач", без име на статия, брой и пр. „Въпреки очевидните си недостатъци човешката памет безсрамно е въздигната на пиедестал и е сочена като пример за съвършенство.“6 6 Тодор Арнаудов. Пловдив, 2001; http://www.geocities.com/todprog ...

Плагиатор е някой си К.Ф., доколкото разбирам тогава асистент? после се споменава като докторант, неуточнено къде, според издание на конференция  от 2006 г.

КОЛЕЖ ПО ИКОНОМИКА И АДМИНИСТРАЦИЯ ПЛОВДИВ

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПАЗАРА ПРЕЗ XXI ВЕК 18 март 2006 г.

https://www.vusi.bg/wp-content/uploads/2017/12/NauchKonfer2006.pdf. 

От кореспонденция с ВУСИ посочи, че той не е бил докторант при тях, тъй като те не преподават в подобна област и нямат акредитация, и че всъщност е бил докторант в ФМИ на ПУ... Било е по време, в което бях студент. Потвърждава се от тук:

http://fmi-plovdiv.org/index.jsp?id=470&ln=1

"2. ФС прие следната тема на докторанта К.М.Ф., задочен докторант към катедра "Компютърна информатика"): "Когнитивно и психо-физическо моделиране в системи за електронно обучение".

3. ФС прие индивидуалния план за работа на ..., задочен докторант към катедра "Компютърна информатика (за периода 01.03.2006 г. - 01.03.2010 г.)."


Благодаря на Георги Манолов от ВУСИ за бързия отговор за изясняването на ситуацията.

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 1:57 AM 0 коментара
Етикети: , , , , , ,

Sunday, August 9, 2020

"Symbol Grounding" and Searle's-Analytical philosophy's sophystry - Sophystrosophy

 Comment on the question posted in the Real AGI group:   


Adam Ford @ Real AGI: On a scale of 1 to 10, how worried are you about the symbol grounding problem?

In attempts to develop real AGI, can we do without addressing the grounding problem directly (like we didn't understand combustion before we made use of fire), or do we need to address it, and if so why? (...)

https://psychsciencenotes.blogspot.com/2016/02/how-worried-are-you-by-symbol-grounding.html 
> There is currently no solution to the problem of endowing a mental representation symbol system with content/meaning/intentionality that doesn't involve that meaning to have come from somewhere else. If the meaning is not intrinsic to the system's form (Bickhard, 2009, calls this being 'internally related') then the mean has to come from something else, but then how did that thing get its meaning, and so on....it quickly becomes turtles all the way down. This means that mental representations cannot do the things they need to do in order to play the role they need to play in our cognitive economy to make us functional, intentional beings and not philosophical zombies.
"On a scale of 1 to 10, how worried are you about the symbol grounding problem?"

TODOR: ZERO. That is not a problem. One of the comments on the linked post states it well: "to symbolize the ground", not to "symbol ground", but IMO it could grow in both direction (given that the "seeder" has both "sky" and "ground"). Also, any representation in a physical world exists as some kind of physical states (at the lowest level of representation), so it's never merely (abstract) "representation", except in a solapsist mind maybe who doesn't realize that data in the computer memory is encoded as "real" low level capacitance or electrical charges; and that the memories of his are also encoded as explicit chemical and physical structures and they "do exist" in that sense also. How they "feel" is another problem of the "qualia".

The "symbol grounding" IMO is felt as a problem for research with multi-interdisciplinary/multi domain blindness and poor introspection, generalisation skills and memory capacity. The question in the quoted post also "segregates" ("are you cognitivist, psychologists") - yes, *because* one has narrow understanding, that's one reason to see it fragmentary. One of the authors of the blog states in her intro: " to most work on cognition. I see dynamical systems / embodied cognition as an alternative to representation"
 That's unnecessary division, Embodiment doesn't exclude the representation, the dynamical also have representation - it's just "more dynamical", more "physical" in one sense or another, but as stated it implies that "representation" is only some special kind of "very abstract" representation only (like "notation" on a paper, or "code" - which is abstraction). In order to become real it always have to be converted to the lowest level. As of Searle's Chinese Room, again (I've explained that even as 17 year old) - this is a BSh, a sophistry: humans are also "in a Chinese Room" and zombies in materialistic rendering, and also: what is a "human" and what exactly is "YOU" at all.

In any system there are smaller components/parts which are "less than the whole" (a tautology indeed), neurons, neural circuits, glia, mucles etc. they are not supposed to "understand" language, they also "just do what they are instructed to do" by their physiology, physics, chemistry, and there are some parts which could be interpreted as "just reading the instructions" (whch humans ofteh DO as a whole, too); there's also a global POV where it is so - we do not understand well enough everything. Another mind, observer, summarizes or classifies that what it perceives is "understanding" or whatever. There is a confusion of levels of abstraction: talking about one thing at a higher abstraction (thought, understanding) and then comparing to something which is way more specific ("mere operation with symbols, shuffling cards). In a more general view, that is an example of the worse parts of the "Analytical" or whatever philosophy - "sophystrosophy", aiming at confusing. (See also "counter-factual thinking") The still cited superficial Turing test is also like that, referred in the shared video.

The AI shouldn't "convince" humans that it is a human in order to be considered "intelligent" - it is not a "salesman", a sophist/cheater or something. The true philosophy is searching for reasons and for the truth, not about convincing; the latter is advocacy or sophistry - by definition.
BTW, "Symbol" is a kind of BS term in general. It's the "sign", or if you take the Wiki definition: https://en.wikipedia.org/wiki/Symbol "something which stands for something else" - i.e. a redirection, a pointer. Mind obviously works and initiates its work rather with sensory-motor records, generalisations, patterns, concepts, associations, trains/paths of thought, predictions, which are richer than the "picture" on a key of the keyboard or a road sign etc. The syntax, semantics, pragmatics of the "symbols" is important, not the "symbols" themselves, taken abstractly. "Symbol" alone is a vague "thing" without meaningful content, an element from a set? - too meaningless - a number in a list is a "symbol".

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 3:39 PM 0 коментара
Етикети: , , , ,

Friday, July 17, 2020

Как бих инвестирал един милион с най-голяма полза за развитието на страната? - Интердисциплинарен изследователско-творчески институт | Interdisciplinary Research Institute

Пловдив, юни 2003 г.

Според мен мощен бъдещ източник на приходи, за чието достигане 1 милион евро е отлично начало, защото ключът за осъществяването му е в човешкия умствен ресурс, е Мислещата машина (ММ). Машината с равностоен или надминаващ човешкия разум, би се превърнала в невиждан двигател на научно-изследователската дейност и културата в държавата, която първа успее да я създаде. (...)

Машината ще може да бъде, разбира се, и програмист. Ако й се даде възможност да изследва подробно своето устройство, веднъж създадена, тя би могла да съдейства за подобряването му до достигане на границите, предоставени от конкретната "железария", на която е вселена компютърната й "душа". ММ може да стигне и по-далеч - "душата" би могла да усъвършенства "тялото" - "електронната плът", до достигане на физическите граници. В тази роля Машината ще работи като електронен инженер, търсещ нови схемни решения; физик, усъвършенстващ настоящите технологии за производство на интегрални схеми и нанотехнологиите или откривател на все още неизвестни начини за построяване на машини.

Науката за Изкуствения разум (ИР) е на "средна възраст" и някои от "бащите" й са и "бащи" на компютърната ера. Веднага щом са си "родили" програмируеми изчислителни машини, "бащите" започват да мечтаят за мига, когато сметачът ще стане мислител... (...)

Вярвам, че до мига, в който ще намерим подходящи "части" и ще построим от тях "машина", с която да преодолеем "Стената" и се срещнем с Машината, остават броени години.

СТРАТЕГИЯ

Според моята стратегия би се основал научно-изследователски Институт, който ще обединява информатици, инженери, изкуствоведи, езиковеди, философи, психолози, невролози; преводачи, владеещи много езици; творци в различни изкуства - писатели и поети, композитори и музиканти; художници, фотографи и филмови режисьори. Членовете на Института ще бъдат, с предимство, имащи знания и умения в повече области, едновременно учени и творци, защото целта на търсенията ще бъде да се открие общото между всички прояви на разума, между науките и изкуствата. Формата на мисълта е различна в различните изяви на мисленето, но същината й, механизмите, които стоят в основата, са едни и същи и се променят само данните, с които тя работи - слово, звук, изображения, последователности от изображения, отвлечени понятия и пр.

Институтът ще изпълнява и ролята на "крило", което намира, "закриля и окриля" даровити хора, за да подпомага развитието им и, ако те пожелаят, да се радва на таланта им в изследванията.

Институтът ще има програмна къща, в която "между другото" ще се произвежда "умен" приложен софтуер, използващ разработките на Института по пътя към ИР: програми за автоматизирано проектиране, мултимедия, текстообработка, преводачи, игри и др. приложни програми.

Целта на Института ще бъде програмно създаване на ММ, притежаваща универсални възможности за обмен на информация с други изчислителни машини, в частност роботизирани модули. Роботите, създавани от робототехническия отдел, ще бъдат, освен начин за използване на ИР за физически дейности, още средство за привличане на вниманието на обществеността и за реклама на Института.

След като бъде осъществена Мислеща машина, тя ще може да се използва във всякакви творчески сфери на човешката дейност и в работата на самия Институт.

Предполагам, че след Откритието и създаването на ММ, работеща на стандартни компютри, Институтът ще се "опаричи" и ще получи възможност да обособи проектантски отдел за разработване на нови цялостни изчислителни системи, пригодени специално за работата на Машината.




Бележка 8.7.2020:  „Закриляне и окриляне“ – особено на многостранно и всестранно надарени деца.

Към списъка могат да се добавят още историци, социолози, химици и особено биохимици и биоинформатици, физици (особено теоретични физици); биолози – особено специалисти по развитие, (ембриолози и след раждането) и еволюционисти, физиолози; антрополози; зоолози. и др.

Към фотографите и режисьорите – да се уточнят още видеомонтажисти, оператори, специалисти по визуални ефекти и др.

Към информатиците – в частност графици, "физици' на игрите, специалисти по разработка на игри. И пр.

Вероятно обаче по-малък брой интердисциплинарни учени и творци ще заемат по няколко длъжности или ще общуват с други специалисти в подходящи срещи и пр.

Сравни есето с 15-години по-късните проекти на два от най-известните и силни институти за изкуствен интелект в САЩ (и света):
Станфордският институт за Човешки изкуствен интелект (Human-Centered AI, HAI)
Станфорд, Санта Клара, Калифорния, САЩ, 2018 г.
Въведение в начинанието1 - 19.10.2018:
"Но насочването на бъдещето на ИИ изисква експертиза, достигаща далеч отвъд инженерните науки. Всъщност разработката на Човешки ИИ ще използва знания от почти всички интелектуални области."
  • Станфордският институт за Човешки изкуствен интелект (Human-Centered AI, HAI, ЧИИ) увеличава университетските сили във всичките предмети, вкл.: бизнес, икономика, геномика, право, литература, медицина, невронауки, философия и др. Това допълва традициите на Станфорд да бъде водещ институт в областите на изкуствения интелект, информатиката, инженерните науки и роботиката.
  • Целта на института ЧИИ е да се превърне в световно интердисциплинарно средище за целия спектър от: мислители в областта на изкуствения интелект, студенти, изследователи, разработчици, конструктори и потребители от академичните среди, правителството и промишлеността, както и лидери и законодатели, които искат да разберат и увеличат въздействието и потенциала на изкуствения интелект.


    Новини от МТИ – от студенткия град и от света, Бостън, САЩ, 15.10.2018 г.
    Масачузетският технологичен институт обяви план за инвестиции от $1 милиард долара за създаване на нов факултет по изкуствен интелект1

     Разположен в знаковата нова сграда в студентския град на Масачузетския технологичен институт, новият Шварцманов Факултет по изчислителни науки ще бъде интердисциплинарно средище за работа в информатиката, изкуствения интелект, данните2 и свързани с тях области. Факултетът ще:
    - пренасочи МТИ към това да приложи мощта на изчислителните методи и ИИ3 във всички области на обучение в МТИ, позволявайки бъдещето на изчислителните науки и ИИ да се оформи от идеи от всички други дисциплини; (…)
    2 на данните, данневедие - data science
    3 ИИ – изкуствен интелект

Виж повече в споменатата книга.
По-долу следва  (почти) ЦЕЛИЯТ текст на есето с въведение и заключение и връзка към оригиналната публикация накрая:


КАК БИХ ИНВЕСТИРАЛ 1 МИЛИОН С НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА
юни 2003 г.         Според мен мощен бъдещ източник на приходи, за чието достигане 1 милион евро е отлично начало, защото ключът за осъществяването му е в човешкия умствен ресурс, е Мислещата машина (ММ).
        Машината с равностоен или надминаващ човешкия разум, би се превърнала в невиждан двигател на научно-изследователската дейност и културата в държавата, която първа успее да я създаде.
        Изразителен пример за потенциала на ММ е огромният информационен поток през паметта й, който може да бъде управляван до двоичен знак. Човекът е способен, за секунда, да извежда съзнателна информация, която се описва с няколко десетки бита. Това се отнася за говор, пеене, набор на текст, преместване на показалеца на мишка, рисуване, изпълнение на музикален инструмент. През същата секунда обикновен персонален компютър прехвърля, само през централния си процесор, милиард пъти повече информация, над която машината има пълна власт. Ако такава мощна "информационна струя" бъде управлявана от разум, "смятащата железария" ще се превърне в изумително схватлив ученик,
който бързо ще стане продуктивен творец във всякакви изкуства и неуморен научен работник. Свързана с роботизирани тела, в чието проектиране, всъщност, тя също би могла да участва, ММ ще може да извършва и физически дейности, да даде "приятелско рамо" на човека и промишлеността в прекия смисъл.
        Тъй като личността на ММ ще се записва като чиста информация - на компютърни носители, които могат да бъдат презаписвани и съхранявани теоретически вечно, за разлика от човешкия носител на личността - мозъка, обучена до определена степен машина би могла да бъде размножавана просто като се включи копие на личността й в ново "тяло", където то да започне да се развива самостоятелно и да научи само необходимото за новата дейност. Целият разумен опит, притежаван от някоя предишна ММ, ще може да бъде лесно пренасян на друга, която по рождение ще има личността на своята "майка".
        Благодарение на това, че разумът на ММ ще може да има пряка високоскоростна връзка с изчислителна машина - процесори от тялото на самата ММ, или друга машина, към която ММ е електронно свързана като потребител - компютърното проектиране, моделиране и, казано общо, творчество, връчено на Машината, ще се извършва много по-бързо, отколкото го
прави човекът. Всички входни и изходни устройства ще бъдат част от "въображението" на ММ, следователно много по-бързи от засега задължителните движещи се, равнозначно на инертни и бавни устройства за въвеждане на информация, с които си служи човекът.
        Машината ще може да бъде, разбира се, и програмист. Ако й се даде възможност да изследва подробно своето устройство, веднъж създадена, тя би могла да съдейства за подобряването му до достигане на границите, предоставени от конкретната "железария", на която е вселена компютърната й "душа". ММ може да стигне и по-далеч - "душата" би могла да усъвършенства "тялото" - "електронната плът", до достигане на физическите граници. В тази
роля Машината ще работи като електронен инженер, търсещ нови схемни решения; физик, усъвършенстващ настоящите технологии за производство на интегрални схеми и нанотехнологиите или откривател на все още неизвестни начини за построяване на машини.
        Науката за Изкуствения разум (ИР) е на "средна възраст" и някои от "бащите" й са и "бащи" на компютърната ера. Веднага щом са си "родили" програмируеми изчислителни машини, "бащите" започват да мечтаят за мига, когато сметачът ще стане мислител...
        След толкова време развитие, много "роднини" на "бащите" и
дълга поредица от поколения електронни и живи чеда на компютърната ера, обаче, равнището на знанието е далеч от желаната цел и мислещи, в "човешкия смисъл", устройства. Огромният напредък на изчислителната техника и чудовищната изчислителна мощ на днешните суперкомпютри, пресмятащи трилиони пъти в секунда, явно, сами по себе си, не са достатъчни за създаване на ММ. В известна степен това дава основание ИР да се отрицава от някои известни "съмняващи се" учени, като "задънено" научно направление, неоправдало огромните надежди, напразно възлагани му по време на "лудата младост" на ИР през 50-те и 60-те години. През тези десетилетия, по време на първоначалния бурен напредък и "валящи" открития, тогавашните "творци на разум" предсказват, че ММ ще бъде ежедневие в нашето настояще. Уви, след подемът последва упорит застой и напредъкът днес се дължи, осново, на ускоряващите се компютри и разширяващият се обем на паметта им, а не на съществени научни открития относно разума.
        Днешните машини, които уж "побеждават човека" в игри с мислене,
като шахматистите на IBM от поредицата "Deep Blue", все още са глупави смятащи чудовища. В същността си, за съжаление, напомнят твърде силно на отдавна забравеното "лампово чудовище" 704 - една от първите "рожби" на същата фирма, която "мачкаше" шампионите на дама в "древността", преди 40 години...
        Поради тези причини ИР бива сурово набеждаван за неосъществима мечта, подобно на космическите изследвания, вложенията в които част от обществеността смята за "пари, изпратени във вакуума"...
        Както читателят вероятно се досеща, "писателят" е застанал на другия полюс, обаче, въпреки, на пръв поглед, обезсърчаващите констатации по-горе. Причината е, че, погледнат от друг ъгъл, разочароващият застой на ИР въздейства с обратна сила - насърчава "вярващите", че ММ е осъществима, защото застоят запазва възможността да бъдат първи, или поне сред първите, които ще я създадат...
        Смятам, че за да си "стиснем ръцете" с ММ, обаче, трябва да направим "висок скок" над отвесна, непрозрачна, много твърда и хлъзгава стена, пред която науката засега е заседнала. Алпинистките средства и пълзенето са безсилни пред нея, защото колчетата не се забиват, а и е много хлъзгава и няма на какво да се хванем... Но... Като говорим за машини - щеше да е много по-лесно, ако можехме да използваме такива... "Да използваме, но имаме ли части?" За щастие - да. Пътят, по който човекът е тръгнал на два крака, е осеян с какви ли не "части"... Трябва само да открием или изплетем достатъчно дълго и здраво въже и кука или да сглобим трамплин, стенобойна машина, "почвокопач", летяща машина... или да обходим "Стената" и да намери вратичка, която се отваря с някой от ключовете, които също сме намерили...
        Вярвам, че до мига, в който ще намерим подходящи "части" и ще построим от тях "машина", с която да преодолеем "Стената" и се срещнем с Машината, остават броени години.
        Според моята стратегия би се основал научно-изследователски Институт, който ще обединява информатици, инженери, изкуствоведи, езиковеди, философи, психолози, невролози; преводачи, владеещи много езици; творци в различни изкуства - писатели и поети, композитори и музиканти; художници, фотографи и филмови режисьори. Членовете на Института ще бъдат, с предимство, имащи знания и умения в повече области, едновременно учени и творци, защото целта на търсенията ще бъде да се открие общото между всички прояви на разума, между науките и изкуствата. Формата на мисълта е различна в различните изяви на мисленето, но същината й, механизмите, които стоят в основата, са едни и същи и се променят само данните, с които тя работи - слово, звук, изображения, последователности от изображения, отвлечени понятия и пр.
        Институтът ще изпълнява и ролята на "крило", което намира, "закриля и окриля" даровити хора, за да подпомага развитието им и, ако те пожелаят, да се радва на таланта им в изследванията.
        Институтът ще има програмна къща, в която "между другото" ще се произвежда "умен" приложен софтуер, използващ разработките на Института по пътя към ИР: програми за автоматизирано проектиране, мултимедия, текстообработка, преводачи, игри и др. приложни програми.
        Целта на Института ще бъде програмно създаване на ММ, притежаваща универсални възможности за обмен на информация с други изчислителни машини, в
частност роботизирани модули. Роботите, създавани от робототехническия отдел, ще бъдат, освен начин за използване на ИР за физически дейности, още средство
за привличане на вниманието на обществеността и за реклама на Института.
        След като бъде осъществена Мислеща машина, тя ще може да се използва във всякакви творчески сфери на човешката дейност и в работата на самия Институт.
        Предполагам, че след Откритието и създаването на ММ, работеща на стандартни компютри, Институтът ще се "опаричи" и ще получи възможност да
обособи проектантски отдел за разработване на нови цялостни изчислителни
системи, пригодени специално за работата на Машината.
(...)

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 10:59 AM 0 коментара
Етикети: , , , , , ,

Monday, June 29, 2020

Is Natural Language Recursion or Dereferencing? - Comment about the article "Recursive language and modern language were acquired simultaneously ..."

https://phys.org/news/2019-08-recursive-language-modern-simultaneously-years.html?fbclid=IwAR04SqHIJKrbZR52gvllBiM2qJp3-xhZ8aJ0vQXW1-hwEcplsjTw8ZccglE

And the discussion of B.K. from CogAlg: https://www.facebook.com/boris.kazachenko.5/posts/10216534326967246

"a snake on the boulder to the left of the tall tree that is behind the hill,"  
"Prefrontal Synthesis (PFS)."  
" Similarly, nested explanations, such as "a snake on the boulder to the left of the tall tree that is behind the hill,"  force listeners to use PFS to combine objects (a snake, the boulder, the tree, and the hill) into a novel scene. Flexible object combination and nesting (otherwise known as recursion) are characteristic features of all human languages. For this reason, linguists refer to modern languages as recursive languages."

The bold part (bold - mine) is a general characteristic of codes.

I didn't see the capacity of the "working memory" mentioned, while it is crucial and general - both as the definition of  "7+2" and in more general sense of complexity of the representations one could productively work with, which correlates with the complexity of the matters ones could deal with.

Nested and recursive are not synonyms by default IMO. You could call them so, but IMO they *could* be, but are not obliged to be. Recursion is about self-reference, while the example IMO is not "self" reference, unless assuming such "function call" mechanism. It's *chaining* and redirection of relations (a list, graph, network), some of the parts could be not processed the same way, thus not "recursion".

( Sure, one can call "recursion" whatever she wants; e.g. regarding CogAlg there was a time, I don't know if it is still valid, where "recursion" was called "iteration" interchangeably - they are opposite methods in programming. The general of these is "a stage of processing". )

As of redirection, a famous quote in Computer Science says, that "we can solve everything with one more level of redirection". The original uses another word:

Indirection | Dereferencing | Redirection

"We can solve any problem by introducing an extra level of indirection."  
Indirection, dereferencing: https://en.wikipedia.org/wiki/Indirection
https://en.wikipedia.org/wiki/Fundamental_theorem_of_software_engineering

Processor's Indirection

It starts with the CPUs with more advanced methods for addressing, even for simple CPUs like read the value at the address, pointed by the current content of a register, offset by the content of selected index register (read the content of the index register, add the value to the already read value, multiplied by the selected word-size - byte, word, doubleword, quadword, - where those selections are encoded in the opcodes of the instructions - and store the read value in the same source register.

Say:  A - Accumulator, X - IndeX register

MOV @[A+X]

It could be to point to an address, which is used as another address of a table, add to it offset from another register, add something else etc.

This is constantly done also when parsing and expanding high level code and data structures, first load one table with addresses with a key (identifier), search, find where it redirects, get another table etc.

It is similar to the linguistic dereferences like:

"This is the book of the girl that lives on the third floor in your house".

All that is easier to be expressed in code and by graphs/flowcharts with arrows, rather than by text, because it's naturally "spatial" and connected.

...

Regarding the example from the article:


It can be traversed and processed recursively, but it could be done also iteratively, up to particular "depth", length, and since in human case that length is quite limited anyway, and it doesn't grow infinitely, unlike the claims in the artificial syntactic examples, most people very quickly get lost in the relations betweeen words - probably like in this sentence.

That has a simple general interpretation, though and exposure to nested input can't help it: too limited working memory (resources) do not allow to spawn and to hold enough objects/patterns and relations in order to understand their relations or to combine them into new; while just activation/recall is cheaper, so a system may be able to just recall memories and reconstruct already visited patterns, which may require less activations in the higher levels (PFC), but couldn't have an even higher level which use many of these into new imagined entities, combined by other parts. The relations are patterns and they seem to be expensive ones for humans.

Even if you had that skill of "PFS" within the cognitive repertoir and you can generate sequences in principle, if you had that "modern imagination", if the available resources allow just to manage one level of certain complexity, the result will be the same.

This is exemplified by the complexity of the used sentences and language, which is supposed to grow during language acquisition, but it has a limit. That goes also for the complexity of programming code expressions for developers' skills.

The math "word problems" given to students are also tests for the working memory capacity:

John has 5 apples, Mary has 3 apples more, but she gave 2 to Kate who had 1. How many apples Mary has now?

These problems require correspondingly big enough working memory for such patterns in order to hold the elements and not just in principle to be able to do "recursion" (or nesting or chaining).

...

Mapping to vocalisation

I agree about with Boris that a mapping to vocalisation exists ( to recording spoken words in working memory as well), I've measured sometimes the lenght of text which I can remember and write correctly while listening to a talk, a show etc, see also my old compressed definition of natural language, given for example in the "What's Wrong With the NLP" series:

Todor: Natural language is a hierarchical redirection/abstraction/generalization/compression of sequences of multi-modal sensory inputs and motor outputs, and records and predictions for both.
When we learn the language in a multi-modal net which includes motor commands to the vocal tract and sensory from the records of other people talking, our own sounds and utterances, expectations of what sound would be produced when we do this or that sequence of motor commands to the vocal system, starting with current state etc., then it would recall memories of "vocalization" etc.

https://en.wikipedia.org/wiki/Vocal_tract


Declarative Memory, Hippocampus, Consciousness, Creativity, Sequences

I also agree that there is a correlation/relation between declarative memory capacity/clarity/skills and general intelligence and creativity (and have at least myself as an example for that phenomenon), so if Hippocampus is required and important for the former, then it would be for the general hierarchical sequence generations and analysis/re-syntehsies as well, which is in short what producing and cognition of creative works is, either "hard" as code or scientific theories, or more artistic as creative writing, music, films. Also "declarative memory" is required for navigation as "memory" - you must be able to record and compare what have you visited and what's "history", in what sequence, what was prior and what follows etc.

It is known by research that the capacity of the working memory strongly correlates with the G-factor - general intelligene, - which suggests both/either the existence of general processing within "mind" and that this memory is somewhat distributed, and/or something that Schopenhauer has suggested in 19-th century if I remember correctly - that the difference between genius and average/mediocre is actually quantative, not qualitative, the latter just runs "out of memory" too quickly and can't reach to the required complexity and length to understand, discover or produce something which is "more meaningful" or original than the expected*.


* If I'm not mistaken that was in "Parerga and Paralipomena"

Prepositions

That reminds me of insights I had about "prepositions" in language and how they related to the Cognitive Algorithm theory of Boris as I knew and understood it back in the end of 2015.

I may revisit the discussion:

To be continued...


* Regarding the "prepositions", mentioned in the article, as material syntactical elements, they could be virtual, implied in the word forms, but also, technically, as someone mentions in the comments section, too, many ancient languages usually are with cases (падежи), the prepositions are scarce or auxilliary or still require cases - such as the European languages: Latin, Greek, German (thus Proto-English), Slavic - except for Bulgarian which gradually lost the cases (except a few informal and in some expressions, and we generally understand some of the cases in kin languages because they use morphemes/suffixes which we use and understand, such as - "у", "ов", "му" - etc. and there are archaisms and Old Bulgarian ("Old Church-Slavonic") which are known such as "Православному българскому народу", "Моли се Богу", и съвременното: "У нас" (At my home, at our home) и пр.

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 10:40 PM 0 коментара
Етикети: , , , , , ,

Monday, June 15, 2020

Smarty - Смарти - най-мощният интелигентен английско-български речник (помощник в разбирането, Comprehension Assistant)

"Smarty" - ако ползвате английско-български речници или ви трябват справки от време на време или искате да учите думи, пробвайте прототипа на моя интелигентен английско-български речник, "Comprehension Assistant', който отново се появява на белия свят*.

http://twenkid.com/smarty/Smarty-2007-Comprehension-Assistant-Release-6-2020.zip

Ръководство и описание на функциите, дипломната работа, презентации на английски и български и научната статия:

http://twenkid.com/smarty/

       Доколкото ми беше известно, той беше най-авангардната подобна система в света в момента на направата си - поне известна на мен и там където бях, а мястото беше една от "петте водещи изследователски групи в Англия" в тази сфера, както ако не греша веднъж ни надъха научния ми ръководител. Ако не беше така, проектът нямаше да мине пред него, настояваше за "научен принос", и системата наистина мина през ситото на LREC и IMCSIT. Имаше само два известни комерсиални подобни "интелигентни речници" - един на Xerox Research с по-прост интерфейс и един друг, а онези, които се използваха масово, бяха примитивни, напр. SADict или уеб сайтове, където тогава се работеше тромаво.
        В "Смарти" може да се посочват думите от цял копиран текст, без да ги въвеждаш или маркираш една по една. Една проста, но забавна функция е търсене по окончания на думи, друга - показване на изразите подредени по азбучен ред и прегледно (а не като в САДикт да трябва да ровиш в статията). Разпознаване на изрази - не само точни съвпадения, а и с вариации (можеше да спряга глаголи, да намира основни форми и пр.). История на проверените думи. Достъп до семантичния речник-онтология WordNet и до BalkaNet. Копиране на цялото съдържание в клипборда (търсения, предложени думи, статии в WordNet) и т.н.
* Той беше пуснат в една малко по-късна версия, но после изчезна като мигрирах един сайт. Като изровя малко по-новата версия ще пусна и нея
http://artificial-mind.blogspot.com/2008/07/smarty-extendable-framework-for.html  (не работят линковете)
          За информатици: проектът беше с обем около 9000 реда код на С#, разработени за 3 месеца от нулата. Със сигурност може да се съкратят разни неща или да са по-"културни", въобликът (интерфейсът) можеше да е по-гъвкав (и поне да се преоразмерява) и др., но не стигаше времето и постоянно трябваше да решавам да направя ли това или онова и как, и дали си струва да го подобрявам, да проучвам и т.н. Беше разработван с оптимизация на "скоростта на писане".
         WordNet и BalkaNet напр. се наложи да ги "хакна", тъй като не намерих пряк програмен интерфейс за C# какъвто ми трябваше, може би въобще не е имало такива тогава. Затова разгледах съдържанието на файловете, на WordNet, някаква база данни, което се оказа в текстов формат и му разбрах кое какво значи. На BalkaNet беше прост XML и доколкото си спомням ми се стори по-лесно сам да си напиша "парсер", вместо да търся и да включвам библиотеки. Речниковата база данни имаше нужда от по-сложен парсър и т.н.

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 6:07 PM 0 коментара
Етикети: , , , , , , ,

Sunday, June 14, 2020

Научено или вродено? Природата или възпитанието? Размисли относно как умът може самостоятелно да разбере разликата между одушевени/неодушевени предмети, разпознаването на лица, езика...


Научено или вродено? Природата или възпитанието? Размисли относно как умът може самостоятелно да разбере разликата между одушевени/неодушевени предмети, разпознаването на лица, езика...1 
блог „Изкуствен разум“, Тодор Арнаудов, 24.4.2010 [Превод от английски]
Някои възможни обяснения, които ми хрумват.

Нативисти, които смятат, че са вродени:
Бебетата различават одушевени и неодушевени предмети прекалено рано и т.н. (т.е. тази способност е вродена)

Тодор:
Бебетата успяват да го направят, защото разликата лесно може да се изведе от суровите сетивни данни. Неодушевените предмети са:
- Неподвижни, статични: напр. места, които изглежда че възбуждат т.нар. „клетки за места“ (place cells), които в мозъка на бозайниците са по-прости стимули отколкото онези, предизвикани от възприятие на „одушевени“ предмети.
- Динамични, но умът може да предвиди бъдещето им с точност, за която вярва, че е „достатъчно висока“. Напр. когато човек хвърли топка, той не знае къде точно ще падне, но топката не би излетяла въобще, освен ако одушевен предмет не я запрати нанякъде.
- Променят се успоредно с волята, заедно с двигателните команди.
- „Линейни“ са (като цяло)
- Местата са неподвижни неодушевени предмети.
Предмет е множество от взаимосвързани стимули (въздействия, възприятия, особености).

“Одушевен“ предмет със „свободна воля“:

- Бъдещето им не може да бъде предвидено с достатъчно висока точност, основавайки се само на наблюдения. Понякога те са напълно непредвидими.
- Могат да започнат да изпълняват последователности от действия от самосебе си, имат „поведение“.
- Могат да отговарят (да реагират) на въздействия, дори и без да бъдат физически засегнати/докоснати.
- Умът може да допусне, че имат вътрешни състояния, които не могат да се наблюдават. Това е „свободната воля“ на неодушевените предмети, „състоянието на техния ум“, мнение и пр., за разлика от предсказуеми обекти, чието състояние е наблюдаемо.
- „Нелинейни“
- Трудно е да съгласувате вашата воля с волята на друг „одушевен предмет“, или за да го направите е необходимо да извършите сложна последователност от волеви действия. [по-сложна отколкото с неодушевени]
Където „достатъчно висока“ точност е стойност, която умът реши.

Разпознаване на лица
Бебетата лесно могат да забележат, че това е обект, който се променя най-много в неговите първи възприятия, особено очите и устата. Мисля че очите – две петна, които се движат в една и съща посока със същата скорост могат да покажат на развиващия се ум, че са взаимосвързани. Същото се отнася и за носа и устата, които също се преместват заедно. Обекти, които са взаимозависими могат да се групират заедно – това е „лице“, т.е. множество от динамично взаимозависими елементи.
Всъщност, това може да бъде една от първите съгласувани и устойчиви множества от зрителни взаимозависимости/модели, които умът разбира, и по този начин те могат да послужат като основа за бъдещи модели, което може да обясни съществуването на т.нар. „клетки за лица“ и пр. Впоследствие виждаме човешки лица навсякъде и неслучайно сме склонни да откриваме лица и в неодушевените предмети.
Освен това тези стимули отрано и впоследствие са научени като свързани от бебето с неговите собствени чувства и поведение и с поведенията на други деятели, т.е. тези функции са упражнявани многократно и в голям обем.

Защо бебешкият плач ни дразни?

Нативисти: „Еволюцията го е кодирала“ и т.н., за да може да извика майка си да се погрижи за него...
Тодор: Всъщност е възможно и просто обяснение: защото ни напомня на нашия собствен плач и тези звукови модели са се запечатали дълбоко в ума ни като ранни неприятни преживявания.

Защо „мама“ значи „майка“ на толкова много езици?

Това също лесно може да се обясни – моята теория е, че произнасянето на “мама“ е едно от най-простите членоразделни говорни действия, ако не и най-простото – просто устата се отваря и затваря два пъти + издишане.* Звукът е разпознаваем дори и без издишане и дори кучетата могат да бъдат научени да казват „мама“.
Мисля, че е важно, че има две действия за отваряне и затваряне, защото това може да служи като потвърждение на първата сричка.
Така че смятам, че всъщност самите бебета са измислили думата за своите майки и след това родителите им също са започнали да я използват.

*Впрочем, проектирах и разработвах синтезатори на реч и имах планове за подобрения, но не и време...

Функциите на хипокампа2:
- образуване на дълготрайна памет
- навигация
- клетки за посока на главата
- клетки за пространствен изглед
- клетки за местата
Най-малко някои или дори всички от тези особености могат да се обобщят. Местата и навигацията (ориентирането и придвижването в пространството по правилен, желан начин) вървят заедно. Местата са дълготрайна памет на статични недвижими неодушевени предмети (деятелят не е имал опит, в който тези предмети, обекти са се премествали).
Навигацията, посоката на главата, пространствения изглед, клетките за места – всички те са множество от взаимозависимости, намерени между двигателната и сетивната информация, и дълготрайна памет, която се изиква от действащите в момента двигателни и сетивни модели (това което животното или човекът иска да прави и прави, и онова, което възприема през сетивата си).
Статичните недвижими неодушевени предмети (места) се променят – техните координати се преместват, завъртат, и пр. - нак-бързо в зависимост с посоката на главата (положението й) и с движенията на същата.
Навигацията и пространствения изглед са производни на по-горното.
Език
Определението по-долу има нужда от уточняване, но накратко бих казал, че:

Езикът е йерархично пренасочване/абстрахиране(отвличане)/обобщение/компресиране на последователности от сетивни входни данни и двигателни изходни данни – заповеди за движение, - и записи и предвиждания и за двата вида последователности.
Шимпанзетата могат да общуват с жестовия езика на глухите, напр.:
http://en.wikipedia.org/wiki/Washoe_(chimpanzee)

Огледални неврони

Те са открити опитно при макаците (rhesus monkeys), но и без научни опити и локализация на определени неврони е добре известно, че маймуните имитират хората. Маймуните могат да подражават на лицеви изражения и действия с ръцете като например хващане на предмети, „бране“. Известни са изследванията на Милцов (Miltzoff), които доказват, че новородените човешки бебета на възраст от няколко седмици са способни да имитират някои лицеви изражения като плезене с език. Бебетата на тази възраст никога не са виждали себе си [а и зрението им е недоразвито], и други опити показват, че бебетата на тази възраст [и на по-голяма] не са способни да разпознават различни лица или да намерят разлики между лица, които нямат нос или уста или са двуизмерни, вместо триизмерни и пр. (бебето се усмихва, дори и когато види изкуствено лице, по Фанц, Р., 1966 от Р. Стаматов, „Детска психология“3).

Това също е интересно, но не знам колко обстойни са били опитите относно показване на бебетата на стимули, подобни на лица.
Тези способности могат да изискват определени вродени връзки между първичната обработка на образи (намиране на контраст/промяна на цвета и пр.) и двигателните команди към лицето и мускулите на езика. Предполагам, че тази част от работата може да бъде извършена и без кората на мозъка, би могла да работи и на много ниска разделителна способност. Или пък може да има някакви предварително свързани „огледални невронни“ в кората, свързани с този процес.

Други изследвания посочват, че зрителната острота на едномесечно бебе е около 1/30 от тази на възрастен, и расте до около 1/4 на осем месеца4.

Относно имитирането на действия с ръцете от маймуни, мисля че това може да се научи чрез съпоставяне на подобия. Човешките ръце зрително са подобни на ръцете на маймуните, те са „пръчки“ и „равнини“, които се преместват, въртят се и пр.
За разлика от лицето, маймуната може да види своите собствени ръце и ръцете на другите и може да построи съответствия между тях. Не знам как се извършва, но мисля че би могло да се случи и без предварително свързана карта. Бих цитирал моята собствена юношеска Теория на Разума и Вселената, където заключих, че умът е универсален йерархичен симулатор и предсказател на въображаеми вселени, където тези въображаеми вселени са изведени от сетивни данни. (...)


2 Част от мозъка на бозайниците, известна още като „архикортекст“ - стара кора – трислойна, за разлика от шестслойния неокортекс, във формата на морско конче.
3 Румен Стаматов, „Детска психология“, 2006, Хермес
4 Пак там.

Публикувано от Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid в 2:48 PM 0 коментара
Етикети: , , , , , , ,
Subscribe to: Posts ( Atom )