Tuesday, July 30, 2013

// // 3 comments

Уважавайте неспособните и невежеството на "досадните" клиенти, защото ТО ви пълни джобовете, а не вашите невероятни умения и знания - към дизайнери, уебдизайнери, програмисти, комерсиални продуценти и др.

Относно един комикс и коментарите на дизайнери за "досадните невежи клиенти, които си мислят, че знаят всичко": http://www.angeloff.net/2010/03/ада-на-дизайнера

Нали клиентът плаща, стига да сте поставили граници колко струва да ви разиграва, и да отбележете някъде, че не носите отговорност за този сайт и пр. - какво ви бОли, отговорността за сайта е негова.


Чуждото невежеството ви носи печалба - не им се подигравайте

Според мен дизайнерите малко се предвземат и трябва да уважават повече клиентите, включително и тяхното невежество :), дори именно невежеството им, защото на него дължите печалбата си... Не само дизайнерите - всякакви подобни творчески услуги, и както казва psd, извършването на "изработване" на изделие. На конвейер или на машина, на която натискаш едно или две копчета, също се "изработват изделия", и някои хора имат достъп до тези машини, други - нямат, затова плащат на "машинистите" да натискат копчетата.

Ако клиентите "имаха око за дизайн" и "ръка", "машини", "инструменти" и пр., нямаше въобще да се впечатляват от майсторството на дизайнерите (което според комикса - въобще не разбират!), от това че някой си работил с Фотошоп, Мотошоп - нали тогава и клиентът щеше да знае, че няма нищо магично или мистично да режеш, маркираш, слоеве, млоеве, тинтири-минтири, и въпросният дизайнер не прави нищо особено - другите дизайнери добре го знаят и не се впечатляват толкова един от друг. Дизайн, програмиране, мрограмиране - нищо магично няма в нищо, стига да го владееш.

Още повече, че "професионално" често означава стандартно и нетворческо. Прието нещо си, че  е "професионално" и така трябва да бъде - конвейер.


Дали публиката има "око за дизайн" като дизайнерите?
Освен това, голяма част от хората, които гледат и ползват сайтовете (и всякакви други неща), също като клиентите, които плащат, НЯМАТ око за дизайн.

Клиентите са статистическа извадка за техните клиенти, освен това те в някои случаи познават своите клиенти и знаят, че на тях им е все едно какъв ще е дизайнът. Дали кучето ще се казва Шаро или Мурджо - все тая. Има много други сили, които определят крайната оценка или действие "харесва ми/не ми харесва", продавачите го знаят*. (Виж заб.)

Който иска пълна творческа свобода, трябва да си плаща сам


Иначе решението е лесно - като искаш да имаш пълна творческа свобода и да бъдеш истински артист, трябва ТИ САМ да си продуцентът на проекта, който правиш. ТИ САМ да поемеш теглото да не спечелиш, а само да вложиш от времето и средствата си, за да сътвориш нещо.

Да, ама не - като работиш по твоето велико творение, което не изисква кой знае какви усилия, но за което обаче не би си мръднал пръста, ако не ти платят, трябва да слушаш възложителя. Такъв е животът дори и на режисьорите и сценаристите в Холивуд, а те и да искат, не могат да си снимат филмите без некомпетентните оядени продуценти и други богаташи.

В Холивуд е същото


В киното, също като и тук, повечето хора, вкл. някои режисьори, НЯМАТ ОКО за добра актьорска игра, за изтъркани клишета, за шаблонен и плосък сценарий и пр. Не само в Холивуд - киното с големите пари (1-2 милиона евро също не са малко пари за филм, каквото и да разправят някои български кинаджии) е институционализирана машина, в която авторитети решават какво да се прави. Един от авторитетите е колко пари имаш.

Или пък въпросните режисьори познават преиграване и лоша игра, посредствен сценарий и пр., но познават и публиката си, и знаят, че тя няма или че не я интересуват тези подробности.

Затова едни и същи тъпотии вървят и има много случаи на супер лоши филми откъм драматургия и актьорска игра, които са комерсиално също толкова успешни, а обикновената публиката смята, че актьорите и режисьорите са велики - както ПРАВИЛНО са предвидили продуцентите..

Това е така, защото повечето хора гледат филмите по други, не художествени причини, те не виждат и не разбират художествената страна (както този клиент за сайта), тях ги интересува да има кученце, или
 - "доброто да побеждава",
 - да участва "някой известен",
 - да дават филма/сериала в прайм тайм,
 - да е "най-новият филм", "премиерен за България"
 - някой си, звучащ авторитетно, да е казал, че филмът бил "хитът на сезона" и пр.

Не ги интересува колко е плоско и тъпо всичко останало, че "този филм вече са го гледали", само имената на актьорите и координатите на местата на действието са разбъркани.

А в крайна сметка тази масова публика генерира приходите за продуцентите... Така че и продуцентите не бива да се подиграват с публиката си, и средностатистическите това правят, по-точно:

Публиката била цар

Затова тези продуценти, които се кланят безкритично на публиката, нямат творческа свобода. Тяхната "свобода" са повечето пари, на цената на това да слугуват на общественото мнение и на евтините клишета и на установени авторитети - поне този начин е най-лесният.


* Виж: Issues with Like-Dislike Voting in Web 2.0 and Social Media, and Various Defects in Social Ranking and Rating Systems - Confused and Vaguge Design and Measure - Psychology of the Crowds - Corrupted Society Preferences and Suggestions. In Facebook, Youtube, Twitter, TV Networks...

http://artificial-mind.blogspot.com/2012/07/issues-with-like-dislike-voting-in-web.html

** По темата, др. коментари:

Относно една тема, която ми беше попаднала наскоро: http://goo.gl/sQeXK

За изпростяването на изкуството не е нужен заговор. Автоматично си става - "свободата" го прави, именно "демократизацията" или по-скоро култът към това, което се харесва на максимално много маймуни. Нали сме "демокрация", "които са повече - печелят". И кои са повече? Тези които имат интелигентност около средната и под средната, чиито примитивни емоции са по-силни и чиито идеали свършват с най-елементарните им нужди, или с банални и обикновени битовизми, например някой възвишен идеал - богатство, власт, да се издигаш в обществото. Най-продаваното, гледаното от най-много хора се смята за най-ценно и му се придава автоматично художествена стойност, "влиза в историята" (както обичат да казват журналистите напоследък за всичко). Имал не знам си колко продадени албума, най-гледаният филм, най-голям бокс-офис. Това се приема, че е ценност, ако ще песента да е по-бездарна от първите ноти на музикален инвалид, или сценарият да е най-бездарната шаблонна тъпотия и евтина позьорщина (пример, който скоро си припомних: "Денят на независимостта", с Уил Смит - една от най-касовите бози в историята). Това не означава автоматично, че всички популярни творения са лоши, но ограничава и изкривява, творците трябва да играят по гайдата на масите.
21 юли в 03:26 · Харесвам · 2


Todor Arnaudov: "Публиката е цар", "нейно величество публиката" - това също е резултат на "демокрацията", властта на масите. НЕ, един истински самобитен оригинален творец, който е личност, трябва да създава това, което му казва вдъхновението, съвестта, личната позиция и пр., а не това, което се смята, че публиката ще аплодира. Но не, обществото насърчава творците, които са послушни кучета и правят това, което се харесва от най-много. Един гений с коеф. на интелигентност 200, сравнен с публика с коеф. на интелигентност 90, е все едно маймуна да дава оценка на интелектуалните и творчески способности на човек с коеф. на интелигентност 90. Само дето въпросните гении нямат право дори да си мислят подобни неща - масата ще ги смачка, колкото и да е очевидна разликата. Ако въпросен гений с коеф. 200 не се харесва на масата и тя не го разбира, ще го изкара луд, ненормален, откачалка, зъл, комплексар и всякакви такива - колкото и да е очевидна интелектуалната разлика, и че масата няма капацитет да разбере гения. Не я кефи и това е.

Не е важно колко виртуозен или гениален творец е някой, важно е дали 1 милион шимпанзета ще изквичат и изръкопляскат "да, добър си" - ако те, дето се предполага, че сравнено с него са  бездарни в сферата на творчество на твореца, го освиркат (или никога не са чували за него), значи той за нищо не става.

Е, има и едно условие - добре е тези оценяващи "разбирачи" да са достатъчно платежоспособни, поне да могат да си купят от някой чипс, "гъз"-ети, бонбонети, хероина-кола, дрискети и др. подобни боклучети, за да има за какво да се плащат реклами, "продуктово позициониране" по филми и пр.
Read More

Sunday, July 28, 2013

// // Leave a Comment

Comments: "Strong AI manifesto", Free Access to Academic Papers - Comments on the H++ Transhumanist E-zine

String AI Manifesto
http://hplusmagazine.com/2013/07/23/strong-ai-manifesto/


http://hplusmagazine.com/2013/07/23/strong-ai-manifesto/#comment-51383

Submitted by Todor "Twenkid" Ar.. on July 28, 2013 at 7:33 am.

I support the points about the fake estimations of brain’s computing power, the quantum mechanical and parallel fake “magic”; the 486 DX or so as possibly be capable to run AGI code – on low resolution sensory data – and the over exaltation regarding “big data” – “we got faster computers, let’s throw to it 45849584958495 PBYTES”.

Human development, especially of blind and blind-deaf is an illustration that big-data is an excuse. There are other illustrations, regarding the way intelligence work, that I’ll skip here.

It does need Low-Level Sensory Data (as Sergio also suggests, “nature’s protocol”) to scale from scratch, but it doesn’t need 45894584958495849584958403 PBYTES of it to do it. That’s just a cheap excuse.

Humans get intelligent with miniature amount of input data, however it is fed and grabbed interactively and in the right sequence.

I claim, that current desktop PCs are more than enough for human-level (my term) Versatile limitless self-improver to develop, and I agree that I could ran on PCs a decade or two ago – just on lower resolution and slower.

I don’t like the term “Strong AI” – the “AI” word should be buried, it was polluted decades ago, I buried it myself 12 years ago.

A message in AGIRI list with a few words regarding the computational power, that I recalled now:
http://www.listbox.com/member/archive/303/2013/03/sort/time_rev/page/6/entry/4:317/20130324181052:AF4FA478-94CF-11E2-B251-8257E8AC6433/


See also: http://www.listbox.com/member/archive/303/2013/03/sort/time_rev/page/6/entry/4:317/20130324181052:AF4FA478-94CF-11E2-B251-8257E8AC6433/


Giving Everyone a Million Dollar Education
http://hplusmagazine.com/2013/06/25/giving-everyone-a-million-dollar-education/

http://hplusmagazine.com/2013/06/25/giving-everyone-a-million-dollar-education/#comment-51386

Submitted by Todor "Twenkid" Ar.. on July 28, 2013 at 8:15 am.

Free access is nice, but there’s one big nonsense here – people DO NOT care about those papers – except a handful of them.

Giving a man who’s not intellectually gifted a book in Computer Architectures or in Biochemistry wont make her smarter, or giving someone a book in music theory wont make her a musician.

* No, there aren’t 2 billions of people who are willing to read scientific papers, in original.

* Yes, possibly there are 1000 or 10000 or who knows how many times less, most of them researchers, who are willing to read tiny little superficial digests from “Science Daily”, “Popular Mechanics” etc. from time to time. Well, probably many more read the scientific and technological columns in the electronic newspapers, which are reprinting the same news all around the world.

It’s almost impossible to make University students, even ones who are supposed to be very curious, to read and understand just one or two original papers, even if it’s regarding so advanced stuff such as Artificial General Intelligence, I have tried, with my students in the world first AGI University courses in 2010 and 2011.

Nevertheless – it’s hard to make researchers read a particular paper, there are too many already, why read precisely yours? Who are you?

PhD students read papers, because they “have to”, and very few of the most curious and gifted minds and other researchers.

Average people don’t even care, that’s not a job for every one, and free access won’t give them the intelligence and interests that are required.

Another issue is that the most of the contents of each paper is filling and “dead weight”, and the abstracts may give you the data you needed – unless you want to do additional research on the very specifics in the paper. However, if you do, you may be accused for “plagiarism”.
Read More

Wednesday, July 10, 2013

// // Leave a Comment

DARPA Robotics Challenge

Read More

Tuesday, July 9, 2013

// // Leave a Comment

Reinforcement Learning Terminology and Lectures - Учене с подсилване, учене с подкрепение, подкрепящ стимул, подкрепление и др. термини

Семинар за начинаещи на колега от "Хакафе", който се проведе неотдавна в "Телерик": http://academy.telerik.com/seminars/software-engineering/agent-systems

На мен от цялата работа най-интересен ми е терминологичният езиков въпрос, той дава насока и на мисълта на студентите.

В психологията по принцип се използват термини като "подкрепление", "подкрепящ стимул", "учене с подкрепление". Аз лично използвам "с подсилване" (и одобрявам психологическите термини), може би  "с потвърждение" също са подходящи - определени стимули потвърждават или отхвърлят текущата посока на поведението.

Терминът на Стефан е "подсилено обучение", според мен е най-неподходящ.

...

Някои мои лекции по темата от университетските ми курсове "Универсален изкуствен разум" (2010) и "Математическа теория на разума" (2011):

Двигатели на човешкото  поведение. Бихевиоризъм - учене с подсилване. Учене с учител и подражание. (По-психологически и невропсихологически насочена)

http://research.twenkid.com/agi_2011/Reinforcement_Learning_Anatomy_of_human_behaviour_22_4_2010.pdf

Универсална интелигентност: Дефиниция на агента на Маркус Хутер (По-математическа, по работата на Хутер и Лег "Универсална интелигентност: Дефиниция на машинната интелигентност")

http://research.twenkid.com/agi_2011/Reinforcement_Learning_Anatomy_of_human_behaviour_22_4_2010.pdf

И разбира се тази класическа статия от 2004 г. "Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл."
Има я препечатана и в блога:

http://eim.hit.bg/razum/netid-65395.html



Read More

Monday, July 8, 2013

// // Leave a Comment

Hackafe - a Hackerspace Exploding in Bulgaria, Plovdiv

It started with 31 members (a huge number for a hackerspace*) and for a month after it had its own physical location in the heart of the city, the count jumped to ~ 43.

The popularity is impressive too, just for a month it has 330 likes in facebook, which is more than 50% more than the popularity of another similar organization in a similarly sized city in the same country, that's 2 years older.

Good luck!



Snapshots from the beginning


Snapshots from more recent times and more about what's going on here - later...

http://hackafe.org/
https://www.facebook.com/HackafePlovdiv?fref=ts

* It's also a co-working space, with a minor number of so called "pro-" members who have reserved desks during the day.
Read More