Относно един комикс и коментарите на дизайнери за "досадните невежи клиенти, които си мислят, че знаят всичко":
http://www.angeloff.net/2010/03/ада-на-дизайнераНали клиентът плаща, стига да сте поставили граници колко струва да ви разиграва, и да отбележете някъде, че не носите отговорност за този сайт и пр. - какво ви бОли, отговорността за сайта е негова.
Чуждото невежеството ви носи печалба - не им се подигравайтеСпоред мен дизайнерите малко се предвземат и трябва да уважават повече клиентите, включително и тяхното невежество :), дори
именно невежеството им, защото на него дължите печалбата си... Не само дизайнерите - всякакви подобни творчески услуги, и както казва psd, извършването на "изработване" на изделие. На конвейер или на машина, на която натискаш едно или две копчета, също се "изработват изделия", и някои хора имат достъп до тези машини, други - нямат, затова плащат на "машинистите" да натискат копчетата.
Ако клиентите "имаха око за дизайн" и "ръка", "машини", "инструменти" и пр., нямаше въобще да се впечатляват от майсторството на дизайнерите (което според комикса - въобще не разбират!), от това че някой си работил с Фотошоп, Мотошоп - нали тогава и клиентът щеше да знае, че няма нищо магично или мистично да режеш, маркираш, слоеве, млоеве, тинтири-минтири, и въпросният дизайнер не прави нищо особено - другите дизайнери добре го знаят и не се впечатляват толкова един от друг. Дизайн, програмиране, мрограмиране - нищо магично няма в нищо, стига да го владееш.
Още повече, че "професионално" често означава стандартно и нетворческо. Прието нещо си, че е "професионално" и така трябва да бъде - конвейер.
Дали публиката има "око за дизайн" като дизайнерите?Освен това, голяма част от хората, които гледат и ползват сайтовете (и всякакви други неща), също като клиентите, които плащат, НЯМАТ око за дизайн.
Клиентите са статистическа извадка за техните клиенти, освен това те в някои случаи познават своите клиенти и знаят, че на тях им е все едно какъв ще е дизайнът. Дали кучето ще се казва Шаро или Мурджо - все тая. Има много други сили, които определят крайната оценка или действие "харесва ми/не ми харесва", продавачите го знаят*. (Виж заб.)
Който иска пълна творческа свобода, трябва да си плаща сам
Иначе решението е лесно - като искаш да имаш пълна творческа свобода и да бъдеш истински артист, трябва ТИ САМ да си продуцентът на проекта, който правиш. ТИ САМ да поемеш теглото да не спечелиш, а само да вложиш от времето и средствата си, за да сътвориш нещо.
Да, ама не - като работиш по твоето велико творение, което не изисква кой знае какви усилия, но за което обаче не би си мръднал пръста, ако не ти платят, трябва да слушаш възложителя. Такъв е животът дори и на режисьорите и сценаристите в Холивуд, а те и да искат, не могат да си снимат филмите без некомпетентните оядени продуценти и други богаташи.
В Холивуд е същото
В киното, също като и тук, повечето хора, вкл. някои режисьори, НЯМАТ ОКО за добра актьорска игра, за изтъркани клишета, за шаблонен и плосък сценарий и пр. Не само в Холивуд - киното с големите пари (1-2 милиона евро също не са малко пари за филм, каквото и да разправят някои български кинаджии) е институционализирана машина, в която авторитети решават какво да се прави. Един от авторитетите е колко пари имаш.
Или пък въпросните режисьори познават преиграване и лоша игра, посредствен сценарий и пр., но познават и публиката си, и знаят, че тя няма или че не я интересуват тези подробности.
Затова едни и същи тъпотии вървят и има много случаи на супер лоши филми откъм драматургия и актьорска игра, които са комерсиално също толкова успешни, а обикновената публиката смята, че актьорите и режисьорите са велики - както ПРАВИЛНО са предвидили продуцентите..
Това е така, защото повечето хора гледат филмите по други, не художествени причини,
те не виждат и не разбират художествената страна (както този клиент за сайта), тях ги интересува да има кученце, или
- "доброто да побеждава",
- да участва "някой известен",
- да дават филма/сериала в прайм тайм,
- да е "най-новият филм", "премиерен за България"
- някой си, звучащ авторитетно, да е казал, че филмът бил "хитът на сезона" и пр.
Не ги интересува колко е плоско и тъпо всичко останало, че "този филм вече са го гледали", само имената на актьорите и координатите на местата на действието са разбъркани.
А в крайна сметка тази масова публика генерира приходите за продуцентите... Така че и продуцентите не бива да се подиграват с публиката си, и средностатистическите това правят, по-точно:
Публиката била царЗатова тези продуценти, които се кланят безкритично на публиката, нямат творческа свобода. Тяхната "свобода" са повечето пари, на цената на това да слугуват на общественото мнение и на евтините клишета и на установени авторитети - поне този начин е най-лесният.
* Виж:
Issues with Like-Dislike Voting in Web 2.0 and Social Media, and Various Defects in Social Ranking and Rating Systems - Confused and Vaguge Design and Measure - Psychology of the Crowds - Corrupted Society Preferences and Suggestions. In Facebook, Youtube, Twitter, TV Networks...http://artificial-mind.blogspot.com/2012/07/issues-with-like-dislike-voting-in-web.html** По темата, др. коментари:
Относно една тема, която ми беше попаднала наскоро:
http://goo.gl/sQeXKЗа изпростяването на изкуството не е нужен заговор. Автоматично си става - "свободата" го прави, именно "демократизацията" или по-скоро култът към това, което се харесва на максимално много маймуни. Нали сме "демокрация", "които са повече - печелят". И кои са повече? Тези които имат интелигентност около средната и под средната, чиито примитивни емоции са по-силни и чиито идеали свършват с най-елементарните им нужди, или с банални и обикновени битовизми, например някой възвишен идеал - богатство, власт, да се издигаш в обществото. Най-продаваното, гледаното от най-много хора се смята за най-ценно и му се придава автоматично художествена стойност, "влиза в историята" (както обичат да казват журналистите напоследък за всичко). Имал не знам си колко продадени албума, най-гледаният филм, най-голям бокс-офис. Това се приема, че е ценност, ако ще песента да е по-бездарна от първите ноти на музикален инвалид, или сценарият да е най-бездарната шаблонна тъпотия и евтина позьорщина (пример, който скоро си припомних: "Денят на независимостта", с Уил Смит - една от най-касовите бози в историята). Това не означава автоматично, че всички популярни творения са лоши, но ограничава и изкривява, творците трябва да играят по гайдата на масите.
21 юли в 03:26 · Харесвам · 2
Todor Arnaudov:
"Публиката е цар", "нейно величество публиката" - това също е резултат на "демокрацията", властта на масите. НЕ, един истински самобитен оригинален творец, който е личност, трябва да създава това, което му казва вдъхновението, съвестта, личната позиция и пр., а не това, което се смята, че публиката ще аплодира. Но не, обществото насърчава творците, които са послушни кучета и правят това, което се харесва от най-много. Един гений с коеф. на интелигентност 200, сравнен с публика с коеф. на интелигентност 90, е все едно маймуна да дава оценка на интелектуалните и творчески способности на човек с коеф. на интелигентност 90. Само дето въпросните гении нямат право дори да си мислят подобни неща - масата ще ги смачка, колкото и да е очевидна разликата. Ако въпросен гений с коеф. 200 не се харесва на масата и тя не го разбира, ще го изкара луд, ненормален, откачалка, зъл, комплексар и всякакви такива - колкото и да е очевидна интелектуалната разлика, и че масата няма капацитет да разбере гения. Не я кефи и това е.
Не е важно колко виртуозен или гениален творец е някой, важно е дали 1 милион шимпанзета ще изквичат и изръкопляскат "да, добър си" - ако те, дето се предполага, че сравнено с него са бездарни в сферата на творчество на твореца, го освиркат (или никога не са чували за него), значи той за нищо не става.
Е, има и едно условие - добре е тези оценяващи "разбирачи" да са достатъчно платежоспособни, поне да могат да си купят от някой чипс, "гъз"-ети, бонбонети, хероина-кола, дрискети и др. подобни боклучети, за да има за какво да се плащат реклами, "продуктово позициониране" по филми и пр.
