Заработи система за рейтинги на българските университети: http://rsvu.mon.bg
Според мен колко е способен в работата си един завършил студент, зависи най-вече от това колко е способен студента по принцип, а не от университета, особено днес когато информацията е толкова лесно достъпна.
Университетът може да ти предостави материална база, битови условия, изследователски групи и възможности за изследвания, опита на учени изследователи и преподаватели, които да дават пример и да вдъхновяват; "унито" е и място за срещи с много нови идеи и бъдещи съдружници. Ако студентът не е "качествен" по начало обаче, той нито ще се впечатли от тези възможности, нито "фунията" за знания ще сработи по-добре, поне що се отнася за високи постижения, а не "да си намериш работа по специалността". Трябва да се направят сравнения на студенти на входа и на изхода на различни университети, за да се види какъв е напредъкът, каква е разликата на изхода между хора със съизмерими постижения на тестове за интелигентност и тестове за способност за учене.
Порочен кръг
Според мен класациите са в порочен кръг по начало, защото по-богатите университети с по-добра материална база и/или повече традиции и "диверсификация" на изследователските напраления и/или по-престижни в общественото мнение, сформирано през годините (реклама, стереотипи и пр. които също са в порочен кръг), привличат най-много от най-добрите кандидат-студенти и най-добри инвестиции (на Запад), съответно тези студенти постигат резултати и т.н. Трябва да стане нещо изключително в по-изостаналите университети, да се появят много надарени студенти и учени или извънредно щедри инвеститори, за да се пробие порочният кръг.
Скъпа наука
В изследвания където са нужни много вложения в техника и технологии (know-how), институтите от по-долните дивизии се обречени прогресивно да изостават, особено предвид че си губят най-добрите кадри, които отиват там където могат да работят.
Така например MIT, Stanford, Berkeley непрестанно си остават в челото на най-авангардните високотехнологични изследвания и се самозахранват с нови талантливи и гениални студенти, нови инвестиции и нови открития, записани на тяхна сметка.
Средна заплата - зависи от мястото, не от квалификацията
Един от параметрите в българската рейтингова система е среден осигурителен доход: http://rsvu.mon.bg/RSVU/?locale=bg
Това е много заблуждаващо, ако не се отчетата подробностите в кой географски район работи завършилият. В нашата икономически сбъркана държава, където почти всички инвестиции се изливат в София, естествено там се получават до няколко пъти по-високи заплати и има огромно търсене на пазара на труда, освен това там са ръководните центрове на повечето големи фирми. В същото време, това че един програмист в Пловдив получава 2/3, 1/2 или 1/3 от заплатата на програмист в София не доказва, че този в София е получил по-добро образование или е по-способен, някои от колегите ми отиват в София. Разликата в заплатата показва, че работодателите са по-щедри, по-богати, има по-голяма конкуренция и/или недостиг на работна ръка и т.н.
От друга страна, доколкото видях не се отчита от каква възраст човек от университета работи, в моето ФМИ в ПУ способните колеги често работят "по специалността" от 2-ри курс.
По-богат район --> по-висока заплата
НЕ по-висока квалификация --> по-висока заплата
Естествено, че университетите, които се намират на места с по-малко инвестиции и по-бедни райони ще постигат "по-ниска реализация на кадрите" отколкото тези в София, и за да могат да настигнат софийските ще е необходимо завършилите масово да се изнасят там. Всъщност това се случва в известна степен и подпомага утежняването на финансовия дисбаланс между столицата и другите райони.
Предприемачество
Не забелязах да се отчита.
Кариера и образование в Силициевата долина
Христо Божинов е написал интересна статия за това как работи Силициевата долина и отбелязва, че някои от най-добрите студенти не завършват "най-престижни" университети напълно съзнателно, за да имат повече свобода при следването: http://bojinov.org/index_BG.html
Христо има умопомрачителна кариера в ключови фирми от Силициевата долина, завършил е един от най-престижните инженерни институти в света MIT и с него е ставал шампион по програмиране на САЩ, сега е докторант в друг от най-престижните - Stanford.
Те ли са му дали качествата, които има? Не мисля. Той е един от създателите на една култова игра "Висящият замък", когато е на 15 години, всъщност именно заради тази игра го познавам.
Той и талантливи хора като него дават от своя талант, за да могат най-престижните университети да се бият по гърдите колко са велики, като се прибави предимството им в материално-техническата база, голям брой научно-изследователски звена, добри условия за предприемачество (start-up) и преки връзки между най-авангардните изследвания и бизнеса.
Важно е кой университет какви ресурси има за "трансфери", както във футбола, което е в тясна връзка с икономиката на региона, в който са тези университети, защото тази икономика го финансира и осигурява високоплатена работа за завършилите. Разбира се, науката и университетите подпомагат икономиката.
Водещите американски университети имат бюджети от по 10-тина милиарда долара и от край време са имали колосални бюджети и научно-техническо предимство, затова са и много по-напред.
Ключови думи: университети, рейтинг, рейтингова система, СУ, ПУ, ВтУ, Американски университет, MIT, Станфорд, висше, образование, МОН, икономика, бизнес, предприемачи, старт-ъп, студенти, НБУ, рейтингова система за висшите училища

3 коментара:
Почти изцяло съм съгласен! Не ми харесва довода "информацията е толкова лесно достъпна." В университета трябва да се стимулират и развиват и едни други качества, различни от "четене" и "писане под диктовка" - трябва да се развиват аналитичните умения - нещо, което се смята за обида към преподавателя; трябва да се развиват презентационни умения - тясно свързано с това да можеш да си защитиш тезата и да дискутираш теми с преподавателя; Трябва да се стимулира и изисква ТОЧНОСТ - като първа стъпка към това е самите преподаватели да не закъсняват перманентно, без уважителна причина!
Не ми трябват хора, които да могат да пишат под диктовка, искам хора, които могат да решават проблеми, и да комуникират свободно за трудностите, които срещат в работата си, да имат ясна своя позиция, както и да могат да я защитят!
Здравей, Георги,
Мисля, че неправилно тълкуваш това което искам да кажа с "информацията е лесно достъпна", не става въпрос да напишеш в гугъл нещо, за да намериш как да си решиш домашната, а че стига да искаш, лесно можеш да намериш нещо повече от това което преподавателят ти казва, тези които искат - намират даже много преди университета, не само преди лекция.
Най-добрите студенти не са само продукт на преподавателите си, даже напротив, те са такива, защото са търсещи хора, които не чакат някой да им налее знанието в главата. Те сами задълбават.
Тези, които "пишат под диктовка" чакат преподавателят да им налее в главата и нямат собствено мнение по това което учат. Съгласен съм, че те трябва да бъдат стимулирани от преподавателите да търсят и мислят сами, това е недостатък в българското образование (май в по-голяма степен в средното, но там по принцип гледат да ни "дресират" да се подчиняваме...)
Интересна статия :) Може би трябва да се редактират индикаторите и сайта може да става за нещо ;)
Post a Comment