English: No translation yet, but the theme is that it's a vicious circle, there are wrong assumptions and it is the students. Capable candidates make capable graduates. Also "average salary of graduates", if not normalized, is wrong. Payment and finding a job depends on economy of the region and willing or possibilities of the agents to travel to better payed places and job positions, not just of the quality of education or their capabilities. It's geography that is correlated with success of the bigger chunk of students, not the quality of education per se. (Except if you look at the quality in long term as capability of students to create new enterprises to rise local economy etc...)
Заработи система за рейтинги на българските университети: http://rsvu.mon.bg
Според мен колко е способен в работата си един завършил студент, зависи най-вече от това колко е способен студента по принцип, а не от университета, особено днес когато информацията е толкова лесно достъпна.
Университетът може да ти предостави материална база, битови условия, изследователски групи и възможности за изследвания, опита на учени изследователи и преподаватели, които да дават пример и да вдъхновяват; "унито" е и място за срещи с много нови идеи и бъдещи съдружници. Ако студентът не е "качествен" по начало обаче, той нито ще се впечатли от тези възможности, нито "фунията" за знания ще сработи по-добре, поне що се отнася за високи постижения, а не "да си намериш работа по специалността". Трябва да се направят сравнения на студенти на входа и на изхода на различни университети, за да се види какъв е напредъкът, каква е разликата на изхода между хора със съизмерими постижения на тестове за интелигентност и тестове за способност за учене.
Порочен кръг
Според мен класациите са в порочен кръг по начало, защото по-богатите университети с по-добра материална база и/или повече традиции и "диверсификация" на изследователските напраления и/или по-престижни в общественото мнение, сформирано през годините (реклама, стереотипи и пр. които също са в порочен кръг), привличат най-много от най-добрите кандидат-студенти и най-добри инвестиции (на Запад), съответно тези студенти постигат резултати и т.н. Трябва да стане нещо изключително в по-изостаналите университети, да се появят много надарени студенти и учени или извънредно щедри инвеститори, за да се пробие порочният кръг.
Скъпа наука
В изследвания където са нужни много вложения в техника и технологии (know-how), институтите от по-долните дивизии се обречени прогресивно да изостават, особено предвид че си губят най-добрите кадри, които отиват там където могат да работят.
Така например MIT, Stanford, Berkeley непрестанно си остават в челото на най-авангардните високотехнологични изследвания и се самозахранват с нови талантливи и гениални студенти, нови инвестиции и нови открития, записани на тяхна сметка.
Средна заплата - зависи от мястото, не от квалификацията
Един от параметрите в българската рейтингова система е среден осигурителен доход: http://rsvu.mon.bg/RSVU/?locale=bg
Това е много заблуждаващо, ако не се отчетата подробностите в кой географски район работи завършилият. В нашата икономически сбъркана държава, където почти всички инвестиции се изливат в София, естествено там се получават до няколко пъти по-високи заплати и има огромно търсене на пазара на труда, освен това там са ръководните центрове на повечето големи фирми. В същото време, това че един програмист в Пловдив получава 2/3, 1/2 или 1/3 от заплатата на програмист в София не доказва, че този в София е получил по-добро образование или е по-способен, някои от колегите ми отиват в София. Разликата в заплатата показва, че работодателите са по-щедри, по-богати, има по-голяма конкуренция и/или недостиг на работна ръка и т.н.
От друга страна, доколкото видях не се отчита от каква възраст човек от университета работи, в моето ФМИ в ПУ способните колеги често работят "по специалността" от 2-ри курс.
По-богат район --> по-висока заплата
НЕ по-висока квалификация --> по-висока заплата
Естествено, че университетите, които се намират на места с по-малко инвестиции и по-бедни райони ще постигат "по-ниска реализация на кадрите" отколкото тези в София, и за да могат да настигнат софийските ще е необходимо завършилите масово да се изнасят там. Всъщност това се случва в известна степен и подпомага утежняването на финансовия дисбаланс между столицата и другите райони.
Предприемачество
Не забелязах да се отчита.
Кариера и образование в Силициевата долина
Христо Божинов е написал интересна статия за това как работи Силициевата долина и отбелязва, че някои от най-добрите студенти не завършват "най-престижни" университети напълно съзнателно, за да имат повече свобода при следването: http://bojinov.org/index_BG.html
Христо има умопомрачителна кариера в ключови фирми от Силициевата долина, завършил е един от най-престижните инженерни институти в света MIT и с него е ставал шампион по програмиране на САЩ, сега е докторант в друг от най-престижните - Stanford.
Те ли са му дали качествата, които има? Не мисля. Той е един от създателите на една култова игра "Висящият замък", когато е на 15 години, всъщност именно заради тази игра го познавам.
Той и талантливи хора като него дават от своя талант, за да могат най-престижните университети да се бият по гърдите колко са велики, като се прибави предимството им в материално-техническата база, голям брой научно-изследователски звена, добри условия за предприемачество (start-up) и преки връзки между най-авангардните изследвания и бизнеса.
Важно е кой университет какви ресурси има за "трансфери", както във футбола, което е в тясна връзка с икономиката на региона, в който са тези университети, защото тази икономика го финансира и осигурява високоплатена работа за завършилите. Разбира се, науката и университетите подпомагат икономиката.
Водещите американски университети имат бюджети от по 10-тина милиарда долара и от край време са имали колосални бюджети и научно-техническо предимство, затова са и много по-напред.
Ключови думи: университети, рейтинг, рейтингова система, СУ, ПУ, ВтУ, Американски университет, MIT, Станфорд, висше, образование, МОН, икономика, бизнес, предприемачи, старт-ъп, студенти, НБУ, рейтингова система за висшите училища
Read More
Заработи система за рейтинги на българските университети: http://rsvu.mon.bg
Според мен колко е способен в работата си един завършил студент, зависи най-вече от това колко е способен студента по принцип, а не от университета, особено днес когато информацията е толкова лесно достъпна.
Университетът може да ти предостави материална база, битови условия, изследователски групи и възможности за изследвания, опита на учени изследователи и преподаватели, които да дават пример и да вдъхновяват; "унито" е и място за срещи с много нови идеи и бъдещи съдружници. Ако студентът не е "качествен" по начало обаче, той нито ще се впечатли от тези възможности, нито "фунията" за знания ще сработи по-добре, поне що се отнася за високи постижения, а не "да си намериш работа по специалността". Трябва да се направят сравнения на студенти на входа и на изхода на различни университети, за да се види какъв е напредъкът, каква е разликата на изхода между хора със съизмерими постижения на тестове за интелигентност и тестове за способност за учене.
Порочен кръг
Според мен класациите са в порочен кръг по начало, защото по-богатите университети с по-добра материална база и/или повече традиции и "диверсификация" на изследователските напраления и/или по-престижни в общественото мнение, сформирано през годините (реклама, стереотипи и пр. които също са в порочен кръг), привличат най-много от най-добрите кандидат-студенти и най-добри инвестиции (на Запад), съответно тези студенти постигат резултати и т.н. Трябва да стане нещо изключително в по-изостаналите университети, да се появят много надарени студенти и учени или извънредно щедри инвеститори, за да се пробие порочният кръг.
Скъпа наука
В изследвания където са нужни много вложения в техника и технологии (know-how), институтите от по-долните дивизии се обречени прогресивно да изостават, особено предвид че си губят най-добрите кадри, които отиват там където могат да работят.
Така например MIT, Stanford, Berkeley непрестанно си остават в челото на най-авангардните високотехнологични изследвания и се самозахранват с нови талантливи и гениални студенти, нови инвестиции и нови открития, записани на тяхна сметка.
Средна заплата - зависи от мястото, не от квалификацията
Един от параметрите в българската рейтингова система е среден осигурителен доход: http://rsvu.mon.bg/RSVU/?locale=bg
Това е много заблуждаващо, ако не се отчетата подробностите в кой географски район работи завършилият. В нашата икономически сбъркана държава, където почти всички инвестиции се изливат в София, естествено там се получават до няколко пъти по-високи заплати и има огромно търсене на пазара на труда, освен това там са ръководните центрове на повечето големи фирми. В същото време, това че един програмист в Пловдив получава 2/3, 1/2 или 1/3 от заплатата на програмист в София не доказва, че този в София е получил по-добро образование или е по-способен, някои от колегите ми отиват в София. Разликата в заплатата показва, че работодателите са по-щедри, по-богати, има по-голяма конкуренция и/или недостиг на работна ръка и т.н.
От друга страна, доколкото видях не се отчита от каква възраст човек от университета работи, в моето ФМИ в ПУ способните колеги често работят "по специалността" от 2-ри курс.
По-богат район --> по-висока заплата
НЕ по-висока квалификация --> по-висока заплата
Естествено, че университетите, които се намират на места с по-малко инвестиции и по-бедни райони ще постигат "по-ниска реализация на кадрите" отколкото тези в София, и за да могат да настигнат софийските ще е необходимо завършилите масово да се изнасят там. Всъщност това се случва в известна степен и подпомага утежняването на финансовия дисбаланс между столицата и другите райони.
Предприемачество
Не забелязах да се отчита.
Кариера и образование в Силициевата долина
Христо Божинов е написал интересна статия за това как работи Силициевата долина и отбелязва, че някои от най-добрите студенти не завършват "най-престижни" университети напълно съзнателно, за да имат повече свобода при следването: http://bojinov.org/index_BG.html
Христо има умопомрачителна кариера в ключови фирми от Силициевата долина, завършил е един от най-престижните инженерни институти в света MIT и с него е ставал шампион по програмиране на САЩ, сега е докторант в друг от най-престижните - Stanford.
Те ли са му дали качествата, които има? Не мисля. Той е един от създателите на една култова игра "Висящият замък", когато е на 15 години, всъщност именно заради тази игра го познавам.
Той и талантливи хора като него дават от своя талант, за да могат най-престижните университети да се бият по гърдите колко са велики, като се прибави предимството им в материално-техническата база, голям брой научно-изследователски звена, добри условия за предприемачество (start-up) и преки връзки между най-авангардните изследвания и бизнеса.
Важно е кой университет какви ресурси има за "трансфери", както във футбола, което е в тясна връзка с икономиката на региона, в който са тези университети, защото тази икономика го финансира и осигурява високоплатена работа за завършилите. Разбира се, науката и университетите подпомагат икономиката.
Водещите американски университети имат бюджети от по 10-тина милиарда долара и от край време са имали колосални бюджети и научно-техническо предимство, затова са и много по-напред.
Ключови думи: университети, рейтинг, рейтингова система, СУ, ПУ, ВтУ, Американски университет, MIT, Станфорд, висше, образование, МОН, икономика, бизнес, предприемачи, старт-ъп, студенти, НБУ, рейтингова система за висшите училища
