Ада (2004) - второ издание на романа, реклама | Ada - second edition (a novel)

Български - по-долу

Ada is a multi-genre SF-fantasy-philosophical-parody-cyber... tragedy I wrote 5 years ago. It is a second part of a trilogy, first of them is a SF about creation of artificial intelligence and philosophy about, and is not smoothly connected with the second and third parts.

"Ada" is named after Augusta Ada Lovelace, "the first programmer", and after the Hell where the main character is sent - "ad" in Bulgarian means hell,;"ada" - the hell.

In the beginning of 2008 I edited the text and I think I made it sound much better.
As an author I believe it is very special novel ;-P, but so far it is only in Bulgarian. Maybe "Hell-Ada" would be a nice title...

БЪЛГАРСКИ


Преди 5 години написах този вълнуващ роман... :)

Ада - Фантастична фантасмагорична техничарска програмистка кибернетична философска приключенска пародийна комична трагична любовна фантазия

Посвещава се на Ада Байрон и на момичетата като нея

Създаването й наистина беше много вълнуващо - изпитвах преживяванията на главния герой така, сякаш се случват наистина. Романът стигна до някогашното хранилище sf.ludost.net, и до сайтовете, които го наследиха, но не знам колко души са го прочели, навярно една шепа, ако въобще някой го е дочел докрай.

Смея да твърдя, че "Ада" е изключително необичаен и странен роман, което си е нож с две остриета.

Всъщност, това че все още не са я чели много хора може би не е толкова лошо - в началото на тази година седнах да прегледам текста и открих, че е имал нужда от редакция.

Отново преживях романа и пооправих някои изречения, съкратих излишни подразбиращи се определения, оправих някои реплики.

Така се получи второто издание на "Ада" - с подобрен стил. Прикачих и скиците, които бях започнал да правя за евентуални илюстрации към романа, и по-точно - за сцените с лазерите в Шестоъгълния коридор, и сцената с преплетените ръце на Емил и Ада на влизане в Ада.




За съжаление тогава не успях да намеря подходящ модел да ми позира за ръцете на Ада, позирах само за Емил... :-S
...

За "Ада"

Трудно е да се разкаже... Главната история е за Емил и Ада. Ада е жена, ада е адът, в който попада Емил'; ада е и свят на ужасни реклами. Жената Ада е богиня в света в който попада Емил. Тя е създадена по образа на легендарната Ада Лъвлейс/Лавлейс, дъщеря на Джордж Байрон. Емил Юнаков пък е олицетворение на юнаците, по-скоро на тъжен юнак или туенкид (в романа е тийнейджър).

"Ада" е втора част от трилогията "Истината", "Ада", "Рая"; и първа част от втората част на трилогията, която включва Ада и Рая...

Бях започнал да мисля по "Рая" още докато пишех "Ада" - сюжетните линии са подхванати и чакат да бъдат развити и свързани. Разбира се, идват ми идеи от време на време, но не знам кога ще отделя достатъчно, за да завърша цялостната фантазия...

И не съм сигурен кога точно ще публикувам самото второ издание на "Ада". Даже се замислям дали няма да има нужда да оправя малко някои от сюжетните линии на заден план... Хммм...

Филм

Мечтая си някой ден да филмирам "Ада" и по бъдещата "Рая"... :) Само да пробия и да убедя продуцентите за някой-друг милион... :)) Продукцията няма да мине без спиращи дъха специални ефекти... :))

Из "Ада"


(...)

- Коридорът към Ада. - уточни Ана.

Сечението му имаше форма на съвършен правилен шестоъгълник. По наклонените му стени се плъзгаха шарени черги с премигващи цветни ивици, които променяха ширината и дължината си; въртяха се; ускоряваха, а после се забавяха; ставаха на вълни; разбиваха се една в друга и пречупваха границите помежду си. Прилив правеше вълните широки и дълбоки, а отлив ги всмукваше и ги превръщаше в слаби тесни повърхностни потрепвания.

Правият таван проблясваше от цветни взривове, които преливаха един в друг подобно на причудливи стъкълца от калейдоскоп. Стъкълцата се деляха сякаш бяха живи клетки: свиваха се и се раздуваха, сливаха се и се отразяваха едно от друго.

На огледалния под двете пъстри представления се съчетаваха в съвършено единство и образуваха двойно по-чудна игра на палавите багри.

- Свещени сметачи!

Емил се беше нагледал на “шарени черги” и смайваща компютърна анимация. Дори беше правил такава.

- Страхотни екрани! - допълни той.


(...)

- А може и тази кутия с квадратна основа, която ти наричаш товарен асансьор, да не е товарен, а да е пътнически; тогава съседната врата вероятно ще да е към товарния... А може да е и вход към стълбището... - проточи младежът.

- Пак си прав. - каза Ана, оглеждайки и опипвайки с пръстчетата си стените, облицовани с мек червен грапав плат.

- Ана, да не би да търсиш някоя неизмазана тухла, зад която е скрит лост? Ти ще го издърпаш, подът ще се наклони под ъгъл, ние ще се хързулнем и ще се изсипем в количка, закачена на релси... Количката ще се засили по наклони и завойчета като влакче на ужасите в увеселителен парк, само че без колани. На някои места ще увисваме надолу с главата и единствено центробежната сила на шеметната скорост ще ни притиска към дъното на количката. Ще попътуваме, ще се повръткаме, ще се понатискаме в количката, докато зад нас се търкалят огромни камъни и се премятат гредите, които крепят нещото, в което се намираме, и което ще започне да се руши вследствие на преместената от теб недобре измазана тухла.
Накрая, уморени и препатили, ще цопнем от страшен водопад във водите на разпенена река. Тя ще има достатъчно дълбоко дъно, за да не се разбием, но ще бъде и достатъчно плитка, за да не се удавим. В реката ще си направим ободряваща баня с дрехите, а като излезем на брега - ще си ги съблечем, за да не настинем. След това, за да се стоплим и освежим взаимно, ще допрем голите си тела едно до друго и ще се притиснем...

Докато въздишаше, Емил се загледа по посока на грапавото огледално нещо, върху което стъпваха, защото се сети, че управлението би могло да е изпълнено и с педали, вместо с копчета.

- И аз бих се радвала да стане по този начин, но се съмнявам, че тукашните строители биха си позволили такава небрежност. Просто се опитвам да напипам пулта за управление на асансьора. Сигурно са го скрили някъде под облицовката...

(...)