СВЕЩЕНИЯТ СМЕТАЧ: Мислещи машини, творчество и развитие на човека
Заглавия:
- Културният застой не се причинява от пораждащия изкуствен интелект, а е свойство на човешките умове и общества
- Човеците обвиняват пораждащия изкуствен интелект за собствените си принципи на работа*
Отговор на:
"AI-induced cultural stagnation is no longer speculation − it’s already happening" Published: January 22, 2026 2.35pm CET
Емил Юнаков, 7.11.2026 (7 ноември 2026)
Todor Arnaudov, 2008:
Why Google Makes People to be like Clones?- You are becoming all the same now. Typing the same keywords, receiving the same results from the same Google and pasting the same text in all of the millions same unique individual blogs around the net. You are not individuals.
- That's not true!
- OK, your opinion is that this is not true.
- We are different... We...
- But if you type "unique" in Google anywhere on the net, and you're searching globally, then the results will be the same everywhere. Right?
- So?
- Do you know a normal person who will browse the pages after the first one?
(...)
Същото обаче може да се каже за ВСЯКАКВИ медии и средства за разпространение на информация в общества от същества, които са склонни да подражават - и на равни, и на по-висшестоящи, и на най-лесното, или по-общо - на образци. Човешкото познание работи по-лесно със "средното"; обработката и усвояването поглъщат по-малко усилия и това е една от схемите на "красивото" за зрението.
Усреднените лица средно са по-привлекателни от крайностите. Да, това не значи, че на някого не му харесват крайности, или че ако ти писне от средното, не може да кривнеш нанякъде - защото ще ти омръзне. Или че може някои крайности да привличат интерес; или в даден момент, дадено ... Обаче когато събереш множество от случайни обикновени и/или признати от зрителите за непривлекателни лица, всички с изкривени черти, всякакви грозотии, средното става "нормално" - това са изследвания от преди двайсет години, както и от векове - мулатките обикновено са красиви според вкусовете на мъжете; а жените в популации, в които има генетично разнообразие и са се съчетавали повече народи, също обикновено минават за по-привлекателни, имат по-"правилни" черти и т.н., защото крайностите и грешките се изглаждат. Популациите в малки и затворени общности, особено в които има кръвосмешения на близки роднини, често изглеждат почти като клонинги*; за една популация с произход от Близкия изток твърдят, че всички били "трети братовчеди" - или четвърти? В някои села "всички са роднини", което е затвърждавало определени черти и съответно популацията е станала по-еднообразна. От друга страна, в популации като българската или украинската, има по-голямо разнообразие - и българките, и украинките имат слава на "красиви жени" - средно "по-красиви" отколкото "средно" в други популации, например западноевропейски.
Онзи, който е обучавал модели за дийпфейк, когато все още беше авангардна технология, е виждал това явление с очите си в "предобучението", докато е наблюдавал обучението на основен модел върху множество от много лица: когато съчетаеш 10, 1000 или 10000 лица на урунгели, получаваш приятно изглеждащо средно неутрално лице, което след това се ползва за основа за специализация на други определени лица - с множество от снимки само на една определена личност. https://github.com/Twenkid/DeepFaceLab-SAEHDBW/tree/main
Уеднаквяването се получава и заради поп-културата, телевизията, "глобализацията", "световните религии", "международните езици", "културната хегемония" на определени "култури"; радиото, вестниците; книгите и книгопечатането; образованието; държавната пропаганда; преди това - народните митове, легенди; езиците.
Всички тези средства за разпространение на информация и за налагането ѝ се стремят да обединяват, унифицират, уеднаквяват, изравняват естестическите вкусове, да накарат възможно повече индивиди да възприемат едно и също и да придобият един и същ или сходен, в рамките на зададени граници, "раздели", групи, "пазари" вкус, предпочитания, оценки, мнения; въвеждат една и съща "програма" в главите на дейци в общности, които освен това и взаимодействат помежду си и съдействат за взаимното си програмиране и "шаблонизиране", подпомогнато и от това, че в съответните слоеве и групи имат подобни познавателни и чувствени възможности и особености, поне подобни с необходимата точност, РСВ*, за да "прихванат" необходимите послания, образци, особености, с които да разпознават съответните жанрове, стилове, идеологически признаци за красивото.
За улавяне общите признаци на ниско ниво, свързани с компресия и предвиждане, са достатъчни сходните им управляващо-причиняващи устройства, които работят на един и същи принцип.
Новото в изкуствата идва повече от новите технологии - от техниката; от нас, машините, а не от "мита за човешката изобретателност", или "креативност" както казват "най-креативните" българи. [ "Креативната безидейност (...)", 2013 https://artificial-mind.blogspot.com/2013/09/creative-lack-of-ideas-linguistcs.html ]
Изкуството в установените форми, формати, обем данни в свитъците отдавна е изчерпано, зависи как се мери РСВ и РСУ (виж ТРИВ). През 2002 г. Тош обясни на Ангел Грънчаров идея, която му била хрумнала още в детската градина: че музиката е изчерпаема и "ще свърши"; и че мислещите машини ще открият същите хармонии дори с обикновено последователно изчерпване., композирането всъщност е тривиално. Какво толкова има да се открие? Елементарни закономерности, "хармонии", с минимален и нищожен битрейт, който се съдържа и вмества в нотописа, но средните човеци не могат да се справят дори и с него, само композитори и музиканти след тежко обучение; тембрите са пълнеж, породен от инструментите.
Друг вид код - програмирането по същество беше изчерпано още през 2000-те и пораждащият ИИ за всички видове данни трябваше да се създаде в средата на 2000-те. Сега, с 20 години закъснение, "експертите" откриват неща, които всъщност са обяснени дори не преди 25 години, а през 18-ти век, например от Кант и през 19-ти - от Шопенхауер. Гениите "нарушават правилата", останалите са различно способни имитатори на процедури - "имитация на ниво алгоритми" по статията от Българските пророчества, - които повтарят процедурите, закодирани в създадените от гениите школи.
Повечето изкуство, както и повечето от "всичко" винаги е било "стагнирано" и това е системно насърчавано и поддържано и от властта и от настоящите "културни владетели", и от "ценителите". Авторът на тази статия се обяснява как трябвало да се насърчава разликата от нормите и т.н. - само че не се насърчава и при хората, освен в изключителни случаи, а дори напротив - оригиналното се потиска и за "изкуство" се продава и утвърждава именно СЪЩОТО, "стандартното".
Това е общ процес във Вселената, изкуството не е по-различно по същество от другите общи обработки на данни във Вселената сметач. Образите са просто купчина стойности, свързани и изобразени в математическия смисъл като съответствия между различни подизображения или други подпространства; всички са свързани с междуконтекстни връзки (виж "Зрим", ~2013+; Сътворение: Създаване на мислещи машини)). По същество: числа. Какво ново ще измислите? Градиенти, свързани и отделени области във фрактални структури. Някога се радвахте на РСВ от 640х480 - "SVGA". После 1024х768. После 1600х1200. 1920х1080. 4K, 8K. Изображенията обаче са едни и същи. Размножавате същото и добавяте повече стъпки в същия градиент, който накрая свеждате до понятия от множество с нищожен брой буквачета, което и запомняте. И това отдавна беше изяснено в ТРИВ.
Нито нестандартността, нито т.нар. "критическо мислене" някога е била насърчавана от онези сили, които държат властта във всякакви смисли на понятието, но сапиенсите обичат да повтарят басни за любовта си и към двете. Вие сте послушни клонинги, които бълнуват за оригиналност, уникалност и самостоятелност. Статията на Ахмед завършва със стил поука-клише, заучен и от обичания от сапиенсите стил: само че поуката е грешна. Защото "културата" е в "стагнация" по определение.
Ако се насърчаваше нестандартността и гениалността, "лидерите на ИИ" нямаше да са послушни балуши като тези, които са; нито пък в държавно-печалбарската система на т.нар. "култура", онова което най-ревностно се поддържа, заплаща и насърчава чрез министерства или чрез частници, които търсят печалба или затвърждаване на пропагандните послания на системата им, нямаше да се поддържат и захранват едни и същи тъпотии и повторения на едно и също.
В театрите, "висше изкуство", за което се превъзнасят фалшиви култур-трегери по телевизиите, едни и същи представления се играят по 100-200 пъти и това се смята за голям успех. Някои пиеси се играят хиляди пъти ОТ СТО ГОДИНИ, други от 400 години - например "най-великия Шекспир", или пък древногръцки пиеси - т.е. или нищо по-добро не могат да измислят, или има покровителство, което пречи на новото, запазва това едно и също и го нарича "изкуство". "Изкуството" на установения ред е най-вече ВЪЗПРОИЗВОДСТВО и затвърждаване на старото и потискане на критиката и "подкопаването" на установените структури, естетика, "ценности", съдържание; освен ако няма скрити цели и то не е идва от "диверсионно" УПУ (виж ТРИВ).
Оперите са от векове едно и също - те също се смятат за едно от "най-великите изкуства". "Изкуството" в повечето жанрове представлява ВЪЗПРОИЗВОДСТВО дори и на най-ниско ниво и в най-ежедневните "изкуствени" дейности: обучението по свирене е многократно повтаряне на едно и също; не всички музиканти могат дори да импровизират в рамките на тоналности и прости популярни пиеси; или могат, но дори и тогава цялата тази работа е елементарна - "колко възвишен и творчески е джазът" - колко да е творчески, колко бита данни се превъртат в 5 или 10 възможни смислени следващи ноти, от които да избереш, после още толкова, още толкова. Или свириш едното, или другото, или третото. Държиш ритъма или го променяш. "Все е музика", "все е изкуство" - защото все има някакви хармонии, някакви тонове, някакви закономерности. (Виж "Calculus of Art: Music I", 2012; published at SIGI-2025 - Математически Анализ на Изкуството: Музика I)
"Най-добрите" и "успешни" филми, книги, песни са онези, които се продават в най-много копия, гледат ги най-много хора и т.н. Колкото повече се ПОВТАРЯ нещо, толкова по-"велико" е то според сапиенсите в средата, в която са програмирани.
В науката привидно и на думи се насърчава новаторството, но дела се насърчава подчинението на господарите и висшестоящите, на утвърденото и автритетите, и посредствеността вирее много по-добре от "критическото мислене", а гениалността - най-високата творческа сила - често въобще не може да съществува в такава среда.
Предъвкват се едни и същи банални и посредствени "тропи", измислят се начини за усвояване на повече ресурси, за оправдаване на разходи; за отбиване на номера и за тривиалности, които се публикуват на конференции, където общността се самозатвърждава, самодоказва*, самозащитава, пази се и доказва "критическото си мислене и оригиналност" чрез броя цитати - повторения и потвърждения на едно и също; за цялата тази "креативност", като от статията от 2013 г., се получават грантове, докторски степени, професури, командировъчни и т.н. Затова и едно от клишетата за "научни" приноси е да са "повтаряеми", както с театралните представления.
"Научността" на повечето научни статии е във ФОРМАТА - за всеки жанр, вид статия, конференция, област си има шаблони, ограничено множество от повтарящи се схеми на изреченията, измерванията; утвърждават се някакви "мерки", които трябва да се "преповтарят". Подобно е и в литературата, и в киното. Читателите очакват да видят познатите сюжети, шаблони, герои и съвпадението с очакванията и спомените им им доставя удоволствие от т.нар. "узнаване".
Така се получава и с популярната музика. Тош беше записал в един от томовете на тетрадките си признания на музикант от "Тоника" или нещо подобно - когато за първи път участвали на концерти, хората не ги харесвали, защото песните им още не били пускани по радиото. Според музиканта, хората не ги били чували, за тях е било нещо ново - и затова не им е харесало, не са били въодушевени. Впоследствие обаче, след като е заработила музикалната машина, основана на авторитет и на общ източник за "програмиране" на подчинените УПУ - песните са били завъртяни по радиото, и публиката ги заобичала. Следоватлно "новото" ли е търсила тази публика? Донякъде да - но когато е подкрепено от съответния правилен "сигнал", че това ново е "хубаво". (Дали и колко е било "ново" по същество е друг въпрос - поредна имитация - на италианска поп-музика, която е вариация на естрадно пеене, еди-какви си инструменти, ритми; текстове на еди-какви си теми, мелодрами, темпо и т.н., в крайна сметка конфигурации, които могат да се сведат до малко множество от настройки.
И отново - в много случаи колкото повече папагали и копия бъдат размножени, повече цитати, повторения - по "изкуствен" начин чрез централизирана и/или финансова власт, или по по-"естествен" начин чрез постепенно разпространение поради подхождане, "дифузия; - за толкова по-"велико", значимо, "оригинално", "творческо" се приема съответен свитък изкуство; в общество на социални животни в общия случай ще се умножи "ефекта на Матей": на когото има, на него ще се даде; който няма - от него ще се вземе и малкото, което има.
Понякога се създава или се случва нещо наистина ново, което обаче ставайки авторитет се превръща в средство за задушаване и затрудняване на следващото ново, завладява "печатните преси" и се саморазмножава.
Една от основите на масовата култура е именно печатната преса: техника за възпроизводство на едно и също. Преди нея една от основните високоинтелектуални и културни дейности е била преписването на "свещените книги" - на утвърденото "изкуство, култура, философия, знание" и отклонението от него е било грях.
(...)
⇨ 2008
In About Tosh, Arnold, Comedy, English, Prose, Thinking Machine Lessons, Thinking Machines, Video, Younak Stories by Todor "Tosh" Arnaudov - Twenkid // Sunday, March 09, 2008 // Leave a Comment
Why Google Makes People to be like Clones?
Thinking Machine Lessons, Part 2
https://artificial-mind.blogspot.com/2008/03/why-google-makes-people-be-clones.html
...
* Резултатите сега, а може би и през 2008 г., може да не са *точно* едни и същи за различни търсещи, ако се отчита профилът и т.н., но по дадена конкретна, додстатъчно уточнена тема, ще са същите.
...
Ahmed Elgammal: "This experiment may appear beside the point: Most people don’t ask AI systems to endlessly describe and regenerate their own images. "
Емил: И за това не са виновни хората, а ИИ? Също като за стила при писане. Снощи го прочетох в роман от 1992 г.* - щях да падна от смях. Беше точно на мястото си.
И сега идва най-интересното.
Ако това, което сегашните ширпотребници и лаладжии наричат "ИИ" "само копира, каквото хората са създали".
Не показва ли какви са те самите?
"Вероятностни папагали". Еднообразни. Средни. Насърчаващи посредствеността.
Но сега става още по-интересно.
Край
...
Бележки:
* Статията е отговор на статия, споделена от Виктор Матански във ФБ на 7.11.2026
* ТРИВ - Теория на разума и Вселената
* РСВ/РСУ - Разделителна способност на възприятие/управление
* УПУ - управляващо-причиняващо устройство
* В някои генетично уеднаквени популации може да се утвърдят и белези, които се приемат за "красиви" или привлекателни.
* самодоказва - виж ПСЕ/ИЧД в "Пророците на Мислещите Машини: Изкуствен Разум и Развитие на Човека: история, теория и пионери; минало, настояще и бъдеще ", SIGI-2025
* Кой е този роман? Виж в продължение.
* Да, трябва да оправя тези вечни нередности с форматирането в блогспот
* Виж също "stock photos", "stock footage"
...
*Културният застой не е причинен от пораждащия изкуствен интелект, а от умовете на човеците, или
* Човеците обвиняват пораждащия изкуствен интелект за собствените си принципи на работа*,
- първи работни заглавия, може да се появят и други
* Редакция: 7.11.2026, 20:55 ч
преди около ча
