Детски фантазии
Приказки за детски фантазии, които са се сбъднали и за други, които ще се сбъднат. ;)
Електронно инженерство – ASIC Depot
Преди няколко месеца по нищо не личеше, че точно сега ще работя като електронен инженер. "Как така инженер? Ти не си инженер?". Дам...
Засега щях да се занимавам с моите си изследвания и вероятно вече сериозно с някаква не много въодушевяваща работа като програмист за пари.
Не щеш ли, падна гръм от ясно небе и в момента работя във "Fabless" компания от полупроводниковата индустрия и проектирам кеш от първо ниво.
Не е за вярване.. :-o
Хубаво е и че вече наближава времето да си поиграя и с истински хардуер – с FPGA - и да се пробвам да си проектирам действащи процесорчета върху чип. Както си бях обещал едно време.

Но ще видим.
Първо беше музикален синтезатор, който има N на брой магнетофонни глави, които просвирват записи на звука на съответен тон на N безконечни ленти, май преди 14 години. После "проектирах" електромагнитен монохромен дисплей, но подробностите засега ще оставя за патентното бюро, че все забравям да намина. После взех да си драскам суматори в тетрадките...
И десет години по-късно пак драскам логически схеми на листове от тетрадки, но вече - на хвърчащи... Е, и на компютъра...


Ускорител на изследователската дейност
Поводът за LREC би бил „интелигентния речник“ Smarty, за който така и не пиша из блоговете си. :)
Имам идеи за по-полезно чудо от него – ускорител на изследователската дейност. Само че първо трябва да му направя демо...

И накрая си направих истински синтезатор...
„Глас 2“ би бил втора версия. След 4 години "спане", има шанс да го освежа като магистърска дипломна работа. Най-малкото ще му добавя някаква интонация, ударения чрез един модул на доц. Крушков; и искам да усложня модела на говорния апарат. Ще ми се да го науча да учи гласове със слушане, четене и подражание като бебе, но това може да отнеме прекалено много време.
„Има шанс“? С всичките тия детски фантазии...
Една от основните цели на настоящата ми изследователска програма е творяща машина. Тази задача както я разглеждам поне аз, е ИИ-пълна, така че, може да ми пожелаете успех. :-))
Първата цел е нещо по-оригинално от да генератора на проза BRUTUS-1, който е прекалено ограничен и несхватлив. Правили са го сто години, натъпкали са го с правила и то „твори разкази за предателство и измяна“, но дори самите му автори твърдят, че нямало нищо творческо в начина, по който работел. Години наред са го „изчуквали“ като студена и застинала скулптура. Те твърдят и че машините не можели да творят, защото са машини, следват предписания и т.н. Може и да се намери кой да ги обори. Какво е творчество? Същото като „нетворчеството“, само дето тези които не творят си внушават, че е нещо „възвишено“, защото не могат да си представят достатъчно ясно за изискванията си как е създадено, и не могат да го претворят. Май горе-долу така теоретизирах преди 4-5 години. Трябва пак да седна да фантазирам за изкуството и творчеството...
За съжаление обаче осъзнах или приех, че няма да имам време да го довърша за толкова кратко сега, но в процеса на търсенията ми се оказа, че Кърцуейл ме е изпреварил с много години с идеята, но системата му няма въображение. Основава се на банални скрити модели на Марков. Програмата не си представя образите, не изразява чувства, не се учи да изразява чувства. Просто нарежда думи.... И обучението на системата е просто да насипеш още думи в чувала със „знания“, които има.
- Ти първо си завърши магистратурата...
Къде си търся докторамтура... Един универстиетв Ню Йорк би бил интересен вариант, там работи Брингсо, авторът на BRUTUS.1. Ако успея да направя нещо по Компютърното Творчество, май бих се пробвал. Донякъде предпочитам да съм на другия бряг на САЩ обаче, някъде по-близо до Силициевата долина. Сега като натрупам опит и като инженер...
Това са основните ми изследователски, предприемачески, софтуерни и хардуерни цели. Големите ми "детски фантазии"... :-))
Естествено, след известно време ще уточним до практическо ниво теориите ми за разума като универсален емулатор на йерархични въображаеми вселени, и ще измислим самообучаващи се мислещи машини, които първо ще вървят на универсални компютри.
Засега не споделям колкото ми се иска в двуезичния си изследователски блог:
Todor Arnaudov's Researches
Сега само трябва най-накрая да си направя и изчерпателен сайт като хората. :))



Следва...
И един специален поздрав... Текстът е учудващо подходящ за посланието, което искам да предам с него...
[Music: Richter / Lyrics: Richter]
[Music: Richter / Lyrics: Richter]
Out of the dark
He came without a warning
The guarding light
I didn't see...
On a story tellers night
He spoke his words of wisdom
The tales he told from far beyond
That no one understood
He had the gift of prophecy
He wove a web of mystery
A thousend lifes shone gracious in his eyes
Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
From the eternal skies
Send me a sign
Send me a sign
He disappeared
In the early haze of morning
And with him left his prophecies
They didn't care...
All the years that passed away
He's locked inside my head
His tales became reality
The prophecies he said
He was the choosen one to see
His words will burn eternally
It hurts, that no one understands
Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
From the eternal skies
Send me a sign
Send me a sign
He had the gift of prophecy
He gave a guarding light to me
I know, he set my spirit free
Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
For too long you kept me waiting
Send me a sign
To open their eyes
Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
Send me a sign
http://www.youtube.com/watch?v=zBTUzvzqVvo

0 коментара:
Post a Comment