РАЗУМИР - брой втори, предизвестие: Военно-политически, социално-икономически и медийни страни на явлението Играеш ли по правилата ще загубиш играта

 

Темата на втори брой на независимата авангардна медия РАЗУМИР.

Друго изписване на юнашки български: "Военно-държавнически, обществено-стопански и осведомителни страни на явлението Играеш ли по правилата ще загубиш играта..."

Дата на излизане: неопределена, вероятно протяжна - обнародване на части.

...

Към 26/4/2015 - вече излязоха много от материалите

Read More

Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране | In Bulgarian - Issues with Like-Dislike Voting Ranking Systems - a translation from the original work in English

Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране (pdf)


-- Объркани и мъгливи замисъл и мерки - копира механизми за натрупване и заличаване на подробности от мозъка

-- Психология на тълпата – опорочени и замърсени обществени предпочитания и препоръки

Във Фейсбук, Ютюб, телевизията, Туитър и пр...

Дата на публикуване на оригинала на английски: 23/7/2012 в "Todor Arnaudov's Researchers":

http://artificial-mind.blogspot.com/2012/07/issues-with-like-dislike-voting-in-web.html

Превод от английски: Тодор Арнаудов: 25/10/2013 + малки редакции

Публикувано на български: 9/1/2014 в „Изследванията на Тодор Арнаудов“


Ключови думи: социология, общество, вирусно разпространение, Уеб 2.0, Web 2.0, телевизия, рейтинги, харесвания, социални медии, социални мрежи, "лайкове", likes, dislikes, ютюб, оценяване на съдържанието.

Read More

Рейтингите на университетите са в порочен кръг | University Ratings are Originally Corrupted

English: No translation yet, but the theme is that it's a vicious circle, there are wrong assumptions and it is the students. Capable candidates make capable graduates. Also "average salary of graduates", if not normalized, is wrong. Payment and finding a job depends on economy of the region and willing or possibilities of the agents to travel to better payed places and job positions, not just of the quality of education or their capabilities. It's geography that is correlated with success of the bigger chunk of students, not the quality of education per se. (Except if you look at the quality in long term as capability of students to create new enterprises to rise local economy etc...)

Заработи система за рейтинги на българските университети:  http://rsvu.mon.bg

Според мен колко е способен в работата си един завършил студент, зависи най-вече от това колко е способен студента по принцип, а не от университета, особено днес когато информацията е толкова лесно достъпна.

Университетът може да ти предостави материална база, битови условия, изследователски групи и възможности за изследвания, опита на учени изследователи и преподаватели, които да дават пример и да вдъхновяват; "унито" е и място за срещи с много нови идеи и бъдещи съдружници.  Ако студентът не е "качествен" по начало обаче, той нито ще се впечатли от тези възможности, нито "фунията" за знания ще сработи по-добре, поне що се отнася за високи постижения, а не "да си намериш работа по специалността". Трябва да се направят сравнения на студенти на входа и на изхода на различни университети, за да се види какъв е напредъкът, каква е разликата на изхода между хора със съизмерими постижения на тестове за интелигентност и тестове за способност за учене.

Порочен кръг

Според мен класациите са в порочен кръг по начало, защото по-богатите университети с по-добра материална база и/или повече традиции и "диверсификация" на изследователските напраления и/или по-престижни в общественото мнение, сформирано през годините (реклама, стереотипи и пр. които също са в порочен кръг), привличат най-много от най-добрите кандидат-студенти и най-добри инвестиции (на Запад), съответно тези студенти постигат резултати и т.н. Трябва да стане нещо изключително в по-изостаналите университети, да се появят много надарени студенти и учени или извънредно щедри инвеститори, за да се пробие порочният кръг.

Скъпа наука

В изследвания където са нужни много вложения в техника и технологии (know-how), институтите от по-долните дивизии се обречени прогресивно да изостават, особено предвид че си губят най-добрите кадри, които отиват там където могат да работят.

Така например MIT, Stanford, Berkeley непрестанно си остават в челото на най-авангардните високотехнологични изследвания и се самозахранват с нови талантливи и гениални студенти, нови инвестиции и нови открития, записани на тяхна сметка.

Средна заплата - зависи от мястото, не от квалификацията

Един от параметрите в българската рейтингова система е среден осигурителен доход: http://rsvu.mon.bg/RSVU/?locale=bg

Това е много заблуждаващо, ако не се отчетата подробностите в кой географски район работи завършилият. В нашата икономически сбъркана държава, където почти всички инвестиции се изливат в София, естествено там се получават до няколко пъти по-високи заплати и има огромно търсене на пазара на труда, освен това там са ръководните центрове на повечето големи фирми. В същото време, това че един програмист в Пловдив получава 2/3, 1/2 или 1/3 от заплатата на програмист в София не доказва, че този в София е получил по-добро образование или е по-способен, някои от колегите ми отиват в София. Разликата в заплатата показва, че работодателите са по-щедри, по-богати, има по-голяма конкуренция и/или недостиг на работна ръка и т.н.

От друга страна, доколкото видях не се отчита от каква възраст човек от университета работи, в моето ФМИ в ПУ способните колеги често работят "по специалността" от 2-ри курс.

По-богат район --> по-висока заплата
НЕ по-висока квалификация --> по-висока заплата

Естествено, че университетите, които се намират на места с по-малко инвестиции и по-бедни райони ще постигат "по-ниска реализация на кадрите" отколкото тези в София, и за да могат да настигнат софийските ще е необходимо завършилите масово да се изнасят там. Всъщност това се случва в известна степен и подпомага утежняването на финансовия дисбаланс между столицата и другите райони.

Предприемачество

Не забелязах да се отчита.

Кариера и образование в Силициевата долина

Христо Божинов е написал интересна статия за това как работи Силициевата долина и отбелязва, че някои от най-добрите студенти не завършват "най-престижни" университети напълно съзнателно, за да имат повече свобода при следването: http://bojinov.org/index_BG.html

Христо има умопомрачителна кариера в ключови фирми от Силициевата долина, завършил е един от най-престижните инженерни институти в света MIT и с него е ставал шампион по програмиране на САЩ, сега е докторант в друг от най-престижните - Stanford.

Те ли са му дали качествата, които има? Не мисля. Той е един от създателите на една култова игра "Висящият замък", когато е на 15 години, всъщност именно заради тази игра го познавам.

Той и талантливи хора като него дават от своя талант, за да могат най-престижните университети да се бият по гърдите колко са велики, като се прибави предимството им в материално-техническата база, голям брой научно-изследователски звена, добри условия за предприемачество (start-up) и преки връзки между най-авангардните изследвания и бизнеса.

Важно е кой университет какви ресурси има за "трансфери", както във футбола, което е в тясна връзка с икономиката на региона, в който са тези университети, защото тази икономика го финансира и осигурява високоплатена работа за завършилите. Разбира се, науката и университетите подпомагат икономиката.

Водещите американски университети имат бюджети от по 10-тина милиарда долара и от край време са имали колосални бюджети и научно-техническо предимство, затова са и много по-напред.

Ключови думи: университети, рейтинг, рейтингова система, СУ, ПУ, ВтУ, Американски университет, MIT, Станфорд, висше, образование, МОН, икономика, бизнес, предприемачи, старт-ъп, студенти, НБУ, рейтингова система за висшите училища

Read More

Туенкид

Туенкид (Twenkid) - дете на двайсетина години... (или повече)

Туенкидите са двайсет и няколко годишни младежи, които се наслаждават на живота като деца. Обичат да играят на игри, да си играят въобще, да свирят на музикални инструменти, да рисуват, да снимат, да правят филми, да танцуват, да изследват, да фантазират и изобретяват, да описват и споделят фантазиите си... да жонглират, да карат колела, да тичат, да скачат, да плуват и т.н.

Туенкидите обичат разнообразието и разностранността. Те не спират да си мечтаят за вълнуващи неща - да карат спортни коли и мотори, да рисуват с графичен таблет или с бои, да свирят на нови музикални инструменти, да станат рокзвезди, да създават пълнометражни филми, да проектират процесори и мислещи машини.

Туенкидите могат да фантазират свободно като деца за големи и привидно "налудничави" неща, без да са побъркани, и без мечтите им да се заключват като "фикс идеи". Мечтите им са хитри, понякога самоиронични и включващи дори просто мечтата да можеш да си мечтаеш и да преследваш мечтите си. Това не е чак толкова трудно да се постигне, дори и крайната цел да е недостижима. Освен това, поради безкрайността на фантазиите им, дори и много от мечтите да са неизпълними, много други са... Това също е забавно...

Туенкидите не се разочароват, дори ако мечтите им изглеждат глупави и неосъществими според другите. Туенкидите смятат "стъпването твърдо на земята" за скучно.

Туенкидите често изглеждат вдетенени, наивни и дори глупави на пръв поглед за не-туенкидите, които например не притежават подходящото чувство за хумор, въпреки че всъщност са хора с изключителна интелигентност и творчески талант, и обикновено са изследователи, инженери, разработчици на софтуер и т.н., а понякога и всичко в едно, като си мечтаят в малко по-късен етап от живота си да припечелват и от други свои таланти.

Юнак

Дума с близко значение до туенкид е юнак, въведен в началото на 21-ви век от Тош в култовото юнашко списание Свещеният сметач.

Юнаците са многостранно надарени личности, които съчетават техника, точни и хуманитарни науки, изкуство, философия, езикови способности, спорт ... и имат изключително разнообразни творчески интереси, независимо от възрастта им.

Туентийн

Twenteen (Туентийн) е друг термин, който Тош изкова преди няколко години, за да изрази това, което се опитва да изрази туенкид. Има признаци, че тази словоформа е била създавана и от други "туентийни". "Туенкид" обаче е по-точен термин , защото показва неизчерпаемото желание за игра, удоволствието от изучаването на света, неограничените мечти и смелото и увереното им преследване.

От друга страна тийнейджърската възраст обикновено е свързана с (понякога безцелно) бунтарство и с други житейски стремежи.

*Допълнение от 1.6.2017 г. - юнаците обикновено са бунтовници "с каузи", туенкидите - също, поради особеностите по-горе.

Примери за туенкиди

Аз... :-P



twenkid.com

(Не се обновява особено)
http://toshko.deviantart.com

(Стар линк)
http://toshuniverse.com

...

Reza - a transhumanist undergoing second childhood

Примери за юнаци

Леонардо да Винчи...
Илиян Георгиев, Тодор Арнаудов, Петър Събев...

ПП. Искам да направя втори опит за обединяване на юнаците и изграждане на култура на многостранно действащи личности... "Свещеният сметач 2", или както ще се казва... :)

[Тош 19.11.2025: Продължавам да бъда „туенкид“ и „все по-млад“. Блогът „Изкуствен разум“ и други издания като „Разумир“ и съдържанието в него, Ютюб каналът и всичко, което публикувам и което съм създал отдавна, но не съм обнародвал все още, е продължение на „Свещеният сметач“. Виж също „Кръг Изкуствен Разум“, 2018 г. - от Пророците на мислещите машини ... Основен том:
https://twenkid.com/agi/

https://twenkid.com/agi/download.php?file=AGI-The_Prophets_Of_The_Thinking_Machines-Arnaudov_2025.pdf

p.1710 (21.1.2026 edition)
]

Read More