Спомен за "Схващане за всеобщата предопределеност 2" и за борбите с "университетската философия" | Memory of the epistolary Conception of the Universal Predetermination, Part 2 - from the Teenage Theory of Universe and Mind

Припомняне за "Схващане за всеобщата предопределеност 2" - един от основополагащите трудове в моята философия и светоглед, в основата на работата по най-съществените дела, с които се занимавам и са все по-близо до зрелищния си завършек.

Схващане за всеобщата предопределеност 2

Представлява страстен философски епистолераен диалог между 18-годишното ми "аз" и опитния философ, писател и общественик Ангел Грънчаров, с около 25 години по-възрастен от мен.

По онова време, 2001-2002 г. започвах да осъзнавам какво представлява умът и човешкото поведение и пр., а през 2003 и началото на 2004 г. нещата станаха още по-бистри (виж следващите публикации). При по-добро стечение на обстоятелствата, според мен към 2009-2010 г. прозренията можеше да са част от ума на пълноценни универсални мислещи машини.

За съжаление това разбира се бяха неосъществими фантазии, защото светът страда от "отровата на обществото" (нещо за което съм писал по различни поводи без да ползвам този израз, и ще пиша по-съсредоточено по темата по-късно), а талантът сам по себе си няма никаква стойност както сега, така и преди векове.

Напоследък откривам, че борбите на Артур Шопенхауер с тогавашната "университетска философия" (преди 150-200 години)** са близки с моите борби с университетския псевдо изкуствен разум ("изкуствен интелект"), със заблудената академична обработка на естествен език (NLP) - виж What's wrong with NLP..., - която подобно на масата в "официалния" ИИ не можеше да разбере сетивно-моторния произход на езика и че трябва от него да започне*.

С панаира на суетата, предвзетостта, слугинството и сляпата служба на "авторитети", фалшивата "аристократичност" и лицемерие (за да публикуваш на конференции и да те признаят, трябва и да си платежоспособен или да служиш на богат господар); стремежът към количество, а не към качество и пр. и пр.

...

Към епистоларния труд включвам и следния по-кратък диалог, 10 години след "Схващане за ...".

Диалог между Тодор Арнаудов и Бен Гьорцел: http://goertzel.org от 12/2012 г.
- с паралелен превод на български

Dialogue between Todor and Ben Goertzel (from AGI-List, in English and Bulgarian)
On "Five Principles in Developmental Robotics" - Matches of Todor Arnaudov's works from 2003-2004 to a 2006/2009 paper

Диалог относно "Пет принципа на Роботиката на развитието - съвпадения на твърдения от публикации на Тодор Арнаудов от 2003-2004 г. като тийнейджър с такива от "официални" научни публикации от 2006 и 2009 г. "

Към списъка със статии в него бих добавил и една съвсем новоизлязла книга, от един оксфордски философ, но не искам да й цитирам името и да й правя реклама...

Диалогът би могъл да се разшири, по още теми, но това ще стане най-накрая събера и реша да приложа на куп извадки из мои коментари от имейл списъка на AGIRI.


...

* Вече, с десетина години закъснение, почват да разбират - с помощта на всички други науки,които правят нещата все по-очевидни и недвусмислени дори и за все по-"слепи" и ограничени изследователи, и чрез авторитета на някои колеги.

** Артур Шопенхауер, "За университетската философия", изд. "З. Стоянов" 2009.

*** Виж и http://artificial-mind.blogspot.com/2014/01/20-in-bulgarian-issues-with-like.html
Недостатъци на гласуването с харесвам/нехаресвам в Уеб 2.0 и социалните медии и различни дефекти в системите за обществено оценяване и класиране