Arnaudov, Todor - Semantic analysis of a sentence, based on the knowledge base of a virtual operating thinking machine. Thoughts about semantics, meaning and thinking machines. - "Sacred Computer" #29, Apr 2004 (Bulgarian)
Labels: Artificial Intelligence, NLP, Computational Linguistics, Cognitive Science, Philosophy of language, Analytical Philosophy, Thinking Machines, Reasoning, Learning, Analogy Making
]
Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл (2004)
Заб.
Отдавна трябваше да си направя труда да преведа на английски статиите и размислите, които писах по философски въпроси, метафизика, философия на езика и т.н. през 2001-2004 г. и бях публикувал в сп. "Свещеният сметач" и някои от тях - на бившия bgit.net.
Определено трябва да преведа поне същността на "Вселената сметач" и принципите на разума според моята теория от тогава, а именно предсказване на бъдещето въз основа на миналите възприятия. Трябва и да седна да мисля по-дълбоко върху реализацията на фантазиите ми за разума като универсален емулатор на йерархични въображаеми вселени.
Що се отнася до преводите, може би ще започна с превод на статията по-долу...
Понякога съжалявам, че през последните няколко години май не съм сядал сериозно да развихря въображението си свободно, както правех едно време със замах. Сядах и думите сами излизаха изпод пръстите.
Конкретно за тази статия - бях нахвърлял един семантичен анализ през лятото след като написах "Схващане за всеобщата предопределеност 3". После го бях пращал до доц. Тотков от ФМИ като показнО, "портфолио", като кандидатствах да работя с него по проекти свързани със синтезатора на реч, който се разработваше в ПУ тогава.
По-късно седнах да пиша тази статия, малко преди датата на пускането й в Бгит. Тогава разширих семантичния анализ и добавих много други размисли...
Заб. В статията не съм имал предвид изречението на Чомски "Зелените идеи яростно спят". Обичам котки, затова изречението "Котката изпи камъка и литна под нанагорнището" е за котка. :) Не помня как точно го съставих. Трябва да повторя упражнението и с други изречения...
Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл (2003-2004)
Статия | Автор Тодор Арнаудов | 13 Март 2004 @ 21:49 EET | 340 Прочита | 0 [Наздраве!]
Анализ на смисъла на изречение въз основа на базата знания на действаща мислеща машина. Мисли за смисъла и изкуствената мисъл (2003-2004)
Забавно четиво по Изкуствен разум
Дружество "Разум": http://eim.hit.bg/razum
Из "Вселена и разум 4": търсене на смисъл.
:: Пример за изследване на езиковата база знания в паметта на автора
Ще започнем с определението за "смисъл", което Илиян Георгиев /български юнак, който в момента учи в САЩ/ - обобщи, докато си приказвахме преди около година.
:: СМИСЪЛ (Илиян Георгиев):
Смисъл на едно изречение (мисъл) е функция, която търси противоречие между базата знания на мислещия и самата мисъл, която се анализира. Т.е. всички елементи от базата знания и техните връзки се съпоставят с "новата" мисъл, която се анализира и ако някой от елементите на мисълта има връзка с друг елемент, и връзката не се намира в базата данни, то изречението се счита за безсмислено (имащо грешка).
Нека да потърсим смисъла на изчанчено изречение, - което ми хрумна по неведоми мисловни пътища - следвайки правилото, обобщено от Илиян.
ИЗРЕЧЕНИЕ == "Котката изпи камъка и литна под нанагорнището."
ИЗРЕЧЕНИЕ == ИЗРЕЧНИЕ1 + ИЗРЕЧЕНИЕ2
ИЗРЕЧЕНИЕ1 == "Котката изпи камъка"
- ВЪРШИТЕЛ1 == Котка
- ДЕЙСТВИЕ == изпи
- ПРЕДМЕТ1 == камъка
ИЗРЕЧЕНИЕ2 == "Литна под нанагорнището".
--- ВЪРШИТЕЛ + ПРЕДЛОГ + ПРЕДМЕТ ---
- ВЪРШИТЕЛ2 == ВЪРШИТЕЛ1
- ПРЕДЛОГ == под
- ПРЕДМЕТ2 == нанагорнището
Сложното изречение, както и двете прости, които го съставят, са построени правилно, според правилата на българския език.
Да видим обаче, дали в написаното има смисъл.
За целта трябва да изследваме конкретен разум.
Нека бъде моя...
Първо ще разгледам смисъла на изреченията дума по дума:
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището."
Знам ли какво значи:
-- котката --
:: ДА, определена "котка", а знам какво е "котка"
-- изпи --
:: ДА, второ или трето лице на глагола "изпивам"
:: ВЕРОЯТНО {трето}, защото "котката" е ВЪРШИТЕЛ.
-- камъка --
:: ДА, ИМЕ от м.р., членувано
-- и --
:: ДА, СЪЮЗ
-- литна --
:: ДА, ГЛАГОЛ, минало време, {трето} лице
-- под --
:: ДА, ПРЕДЛОГ
-- нанагорнището --
:: ДА, ИМЕ от ср.р., членувано
Следователно отделните думи в изречението са смислени, защото са свързани
по някакъв известен начин с паметта ми, или моята база от данни, както се изразява Илиян.
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището."
Преминавам на следващото равнище на търсенето на смисъл - от отделни думи
се прехвърляме на словосъчетания.
Ще търся такива, които са съставени от две думи, с изключение на случаите, когато първата дума е ИМЕ, а втората СЪЮЗ - тях няма да признаваме за словосъчетания.
-- котката изпи - ДА (ВЪРШИТЕЛ + ГЛАГОЛ)
-- (НЯКОЙ) изпи камъка - ДА (ВЪРШИТЕЛ + ГЛАГОЛ + ПРЕДМЕТ)
-- и литна -- ДА (СЪЮЗ + ГЛАГОЛ)
-- литна под -- ДА (ГЛАГОЛ + ПРЕДЛОГ)
-- под нанагорнището -- ДА (ПРЕДЛОГ + ИМЕ)
И проверката на второто равнище мина добре.
Следва най-инересното: търсенето на смисъла на целите изречения.
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището."
Полезно е, преди да търсим смисъла на простите изречение, да възприемем (да прочетем) цялото сложно изречение, защото в някое от
по-късните прости може да се намира обяснение на смисъла (връзки към части от паметта) на по-ранна част. Затова когато се осмисля просто изречение, сложното - от което то е част - се включва в паметта и става част от базата данни.
И така:
"Котката изпи камъка"
"Котка" свързано ли е с глагола "изпи"?
- Да.
Опиши глагола "да изпия" и с какви глаголи се свързва "котка".
- Най-честа употреба глаголът "пия" или производният му "да изпия" има в
съчетание с предмет, който е свързан с особеността "течност" или "полутечно вещество"; с други думи, в описанието на предмета, който се свързва с глагола "пия", се включва смислоносещата частица "течен".
Морфемата "течен" се свързва с:
1. Стича
2. Отича
3. Изтича
4. Излива
5. Влива
6. Полива
7. Налива
8. Разлива
9. Облива
10. Протича
...
Действието "пия" се свързва, конкретно, с:
1. Пия вода.
2. Пия сок.
3. Пия чай.
4. Пия студен чай.
5. Пия алкохол.
6 Пия боза.
7. Пия бира.
8. Пия вино.
9. Пия ракия.
10. Пия водка.
11. Пия супа.
12. Пия айрян.
13. Пия нектар.
Примерите се проверяват по-лесно ако са описани еднородно: ГЛАГОЛ + ПРЕДМЕТ
и ако са "развити" предварително, като пряко се сравняват части на речта.
Дали обобщените понятия да се проверяват първо или след като се проверят всички конкретни примери, все още не знам.
. . .
"Пия" се използва и в няколко други случая, в които предметът на действието не е течност.
1. Пия отрова.
2. Пия хапче.
3. Пия антибиотици.
4. Пия лекарство.
В тези случаи предметът на действието е:
1. Oбгърнат от течност
2. Обвит от течност
3. Плава в течност
4. Пуснат в течност
5. Разтворен в течност
6. Изсипан в течност
Освен това, в основното си значние глаголът "пия" се свързва с ВЪРШИТЕЛ живо същество. Живите същества имат гърло, през което преминава ПРЕДМЕТЪТ, който се пие. Течността помага на предмета, когато не е течност, да премине през гърлото.
Сещам се и за един идиом:
"Патка му е изпила акъла."
- Какво ще кажеш за глагола "изпи" и предмета "камък"?
С преки връзки "камък" е свързан с "хвърлям" и сродните му (мятам, захвърлям, подхвърлям и пр.), "чупя" и сродните му ("троша", "ломя", "разтрошавам" и пр.), "ритам".
Преки връзки са примери за употребата на глагола, за които съм чувал, чел, виждал; изобщо: възприемал по някакъв начин.
Ролята на името "камък" в примерите е различна. "Камък" може да бъде
или ВЪРШИТЕЛ (подлог), или предмет, който уточнява ДЕЙСТВИЕ, извършвано от друг ВЪРШИТЕЛ.
Дали камъкът може да бъде изпит? ("Изпит" е глагол.).
Може и да може: в изречението не е казано, че този камък е особен вид, но
щом се пие, значи е възможно да има нещо особено в него.
Ако с "голямо желание" търсим смисъл, можем и да си измислим такъв, който да пасне на дадено изречение, което изглежда безсмислено. Можем да добавим допълнителен смисъл в паметта си, използвайки друг, по-стар, така че безсмисленото, досега, изречение да получи обяснение. Ще се върнем на този въпрос след малко.
Разрових се в паметта си и намерих примери за глаголи, използвани с ПРЕДМЕТ "камък", когато не се използва предлог.
1. Рит-ам камък; под-рит-вам, из-рит-вам, да под-рит-ам...
2. Хвърлям камък; из-хвърлям, под-хвърлям, да из-хвърля...
3. Мятам камък; под-мятам.
4. Бутам камък; да избутам.
5. Вдигам камък; по-вдигам, из-дигам...
7. Търкалям камък; да из-търкалям...
8. Удрям камък;
9. Дялам камък; издялам, одялвам...
10. Стържа камък; изстръжа, остържа...
11. Троша камък; натроша, разтроша...
12. Раз-бив-ам камък;
13. Меля камък;
14. Хващам камък;
15. Пускам камък;
16. Счупвам камък;
17. Нагрявам камък;
...
Има и други, но няма "пия камък"...
Това обаче не значи, че "котката изпи камъка" е безмислено изречение, защото по-горе открих, че "пия" може да се свърже и с предмети, които не са течни:
1. Пия отрова.
2. Пия хапче.
3. Пия антибиотици.
4. Пия лекарство.
Тогава "пия" е преход в мрежата от смисъл към глагола "гълтам".
Когато предметът на действието "пия" не е течен, "пия" == "гълтам".
Следователно според моята мрежа от смисъл, "Котката изпи камъка" означава,
че котката е глътнала камъка.
"Котката изпи камъка" == "Котката глътна камъка"
Изречението "Котката изпи камъка" ИМА СМИСЪЛ според моята памет.
На ред идва следващото просто изречение.
"Литна под нанагорнището"
"Котка" свързва ли се с "летя"?
- Ами...
Не намирам пряка връзка на котка с "летя". Ще проверя за по-сложна връзка.
С какви глаголи свързвам "котка":
1. Котка скача.
2. Котка дращи.
3. Котка хапе.
4. Котка мяука.
5. Котка пие.
6. Котка дъвчи.
7. Котка яде.
8. Котка дебне.
9. Котка съска.
10. Котка удря.
11. Котка бута.
12. Котка ходи.
13. Котка бяга.
14. Котка пада.
15. Котка се гали.
16. Котка се крие.
17. Котка се свива.
18. Котка се мушва.
19. Котка се дърпа.
20. Котка се катери.
21. Котка прескача.
...
Глаголите, които ми привлекоха вниманието от този списък са "скачам" и "падам".
"Скачам" е действие, при което ВЪРШИТЕЛЯТ достига състояние, в което
тялото му не докосва земята.
"Летя" е действие, при което ВЪРШИТЕЛЯТ постоянно е в състояние, в което
тялото му не докосва земята.
Следователно "скачам" обхваща част от смисъла на "летя".
Освен това в паметта ми са записани примери за действието "летя", в които "летя" се използва с смисъл на "скачам"; пряко или чрез допълнителни подсказвания.
"Въздушният Майкъл Джордан."
Майкъл Джордан скача и се задържа във въздуха достатъчно време, за да
впечатли повече, отколкото други скачащи деятели, при което действието "скачам" се свързва с действието "летя", като се добави определението "въздушен"; с "въздушен" са свързани
"Военновъздушни сили", които са свързани със самолети, които имат морфема за летене; в английския език, от който е извлечен примерът - Майкъл Джордън е от САЩ. Той беше велик баскетболист от "Биковете" в Чикаго. - морфемата за въздух: "air" изгражда думи за самолет: "air-craft", за
летище: "air-port" и се свързва с летене.
Следователно:
"Котка литна под нанагорнището" може да означава:
"Котката скочи под нанагорнището"
Скочи под нанагорнището... Дали правилно избрах глагола "скачам"?
С какви предлози се свързва "скачам"? Дали съществува пример, в който се използва предлогът "под"?
1. Пре-скачам - над - пропастта.; но и:
2. Скачам - в - пропастта.
3. Скачам - от - подиума.
4. Скачам - на - някого.
...
Има "под-скачам", но тогава "под" е представка на "скачам", а не предлог.
И "подскачам" не означава, че скачам под нещо...
Няма "скачам под", но това че няма "под" като "сдъвкан" пример не прави изречението безсмислено.
Защо да не може да се скача "под" нещо? Разбира се че може.
"Скачам" има и по-сложни значения. Например: бързо извършвам някакво действие. "Скачам" под нещо означава: бързо се премествам под нещо.
Значи "[Котката] литна под нанагорнището" може би означава същото като
"[Котката] скочи под нанагорнището"?
Ох, къде гледам?! "Под нанагорнището"? И "нагоре", и "под"... Възможно ли е? Разбира се, че е възможно.
"Нанагорнище" е предмет.
Първото, което ми идва на ум за "нанагорнище", е "нанагорнище в планина".
"Нанагорнище" обаче може да бъде всякакъв предмет, чрез който друг предмет може да се движи "нагоре". "Нанагорнище" може да бъде някакъв предмет, например направен от дъски и метални шини, който има под себе си кухина, така че в него да може да се скрие котка.
Така че можем да предположим, че
"[Котката] литна под нанагорнището" означава:
"Котката скочи под нещото, по което има нанагорнище".
Цялото сложно изречение получи следния предполагаем смисъл, в който новосъздаденото уточняващо изречение е съгласувано с преобразуваното в
минало време.
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището."
"Нанагорнището беше кухо отдолу. Котката глътна камъка и скочи под него."
Новата форма съдържа още едно изречение, защото първоначалното съдържа неясноти, които е необходимо да се запълнят.
. . . . . .
Вниманието ми по-горе беше привлечено и от "падам".
"Литна под нанагорнището" може да означава "Падна под нанагорнището".
"Под нанагорнището" може да означава и под частта от наклона, която се
издига нагоре - на равнината, от която се издига нанагорнището.
Тогава
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището"
можем да преведем като:
"Котката глътна камъка и падна под нанагорнището."
Много е вероятно смисълът да е този, защото "камък" често се свързва с "тежък". Има и фразеологично словосъчетание: "слагам си камък на шията".
Следователно:
"Котката изпи камъка и литна под нанагорнището" може да стане:
"Котката се катереше по нанагорнището, но глътна камъка и голямата му тежест я изхвърли надолу по нанагорнището."
Може и:
"Докато котката се катереше по нанагорнището, от небето паднаха странни топчета. На вид приличаха на кюфтета и ухаеха точно като тях. Измъчено от
глад и път, животното стръвно захапа небесното кюфте, паднало най-близо до устата му. За ужас обаче кюфтето се оказа тежко като камък и повлече котката надолу по склона, докато не го събори на равнината."
Когато търсим смисъл в съвсем кратки късове информация като самотното изречения от горния пример, следствието е че измисляме, запълваме това, което не знаем, с вероятни съчетания от обстоятелства. След като източникът, в който търсим смисъл, не ги отрича, можем да ги приемем за правилни.
В действителност на човек рядко се налага да работи със самотни единични изречения, откъснати от обслова на други изречения. Единичните изречения
като по-горното са невъзможни за напълно еднозначно осмисляне или превод от един език на друг както от машина, така и от човек, защото информацията в тях самите не е достатъчна и трябва да се запълва.
В такъв случай "пълнежът" от подробности, който преводачът е измислил, както в по-горния случай, е смислен, защото запълването следва мрежата от смисъл, която преводачът има в ума си.
. . . . .
"Безсмислени" кратки изречения - които и човек не може да разтълкува еднозначно и е необходимо да добави смисъл от паметта си, или пък да попита този, който ги е изпуснал "от нищото", за уточнение - се използват от някои изследователи за отричане на изкуствения разум.
Да видим например "класически" пример за "неспособността на машината да превежда", взет от изчислителното езикознание:
Time flies.
"Ужас"! Не може да се преведе!
Как машината би превела това изречение на български? "Времето лети" или "Времеви мухи"? /А защо не по друг начин? "Time" не означава само "време", нито пък "flies" значи само мухи: това са само първите две неща, които ми хрумнаха. Търсенето беше ограничено до две "неща"; до две възможни тълкования. За този вид несъзнателно ограничаване на пространството на търсене, водещо до прибързано заключение за значението, ще стане дума малко по-късно./
Колега: "Времето лети", разбира се. Няма такъв израз "времеви мухи"... Нито пък някакъв друг...
Защо мислите така, колега?
Колега: Защото "времеви мухи" няма смисъл... Всъщност защото аз бих го превел така; а мисля, че съм достатъчно добър преводач. Можете да проверите личната ми страница: сам съм си я писал.
А защо Вие бихте го превели така?
Колега: Защото... Защото не съм чувал израз "времеви мухи"...
Следователно сте изключили възможността да чуете изречение, в което се използва израз, който досега не сте чували?
Колега: Да...
Кой Ви каза това изречение?
Колега: Не знам... Май че Вие, но нито Ви виждам, нито Ви чувам... Но май че... Доколкото разбирам... Възможно е "time flies" да е идиом, който не съм чувал... Може ли да ми го разясните?
Ами...
Колега: Какво значи изразът "time flies"? Някакъв особен вид мухи може би? Или пък... Как не се бях сетил досега! /А уж съм любител на научната фантастика.../ Полети през времето! "Time flies" означава пътувания през времето!
Двусмислието идва от това, че не е избран критерий за отсичане. До момента, в който не се извършва никакво действие, причинено от входните данни, които се смятат за нееднозначни, нееднозначността не е проблем: запомня се цялото изречение като изречение - дума по дума - и се знае, че "всичките възможности са възможни".
Когато трябва да се извърши еднозначно действие обаче, - например робот да хване или десния куб, или средния цилиндър - трябва отнякъде да се вземе допълнителен признак, въз основа на който да се реши кое от всички значения
да се приеме за двигател на текущото действие; след като входните данни са нееднозначни, следователно те не определят еднозначно действие, следователно което и действие да се извърши, - избрано въз основа на спомените на разума - няма да е "грешка".
Т.нар. "естествен" език, или Език на разума, както авторът на тази работа предпочита да го нарича, позволява нееднозначност може би защото при него има много "правилни" възможности; съществуват много случаи, в които всяко възможно решение е "правилно" в смисъл, че устройството (човекът), което го е взело, продължава да работи след прилагането му в действителността.
Ако дадена машина продължи да работи - съгласно разбирането за "работи"; напр. сърцето й да бие - за еди-каква си продължителност след извършване на еди-какво си действие, то действието й е било "правилно", т.е. тя е следвала закони, които не водят до повреда или "излизане от строя".
По-сложните управляващи устройства (виж "Схващане за всеобщата предопределеност": http://eim.hit.bg/razum) имат по-голямо пространство на правилните решения; имат по-голяма "свобода", т.е. възможности за бъдещо действие, след което да продължат да работят правилно.
Нищо не е "безсмислено", колеги...
Винаги можеш да извлечеш смисъл, т.е. ВРЪЗКА от едно "нещо" към друго "нещо". Смисълът е ВРЪЗКА между "неща". Най-лесно се пречертава вече известна връзка, поради което първоначалната нагласа при възприемане на "безсмислен" израз е да се провери: съществуват ли предварително изчислени връзки - смисъл - с дадения израз. Ако съществуват, тези връзки се виждат като "сиви линии". Когато човек види сива линия върху бял лист и има черен молив в ръка (да речем "шест пъти бе") и му заръчаме да начертае линия по първия начин, който му хрумне, най-вероятното му действие ще е да потъмни сивата линия.
Така направи измисленият "колега" по-горе: той "пречерта" връзката към смисъла "времето лети" и отхвърли възможността "time flies" да има приложения, които все още са неизвестни за неговата съвкупност от знания и трябват тепърва да бъдат пресметнати и "начертани" в паметта му.
. . . . .
Нека за забавление разгледаме израза "time flies" в друг случай.
Да си представим едно тригодишно детенце англичанче - Джони - което знае че "fly" е муха /едно такова мъничко черничко дето жужи и хвърчи; и като ти кацне на лицето те гъделичка и ти се опитваш да го изгониш, като махаш с ръце.../; Джони знае как се образува множественото число на муха - "flies"; Джони не знае обаче, че "fly" значи полет; за Джони "time" означава "часовник". Джони знае, че "clock" и "watch" също означава часовник: едно такова кръгло, дето има едни дълги, дето се въртят; тънките дълги се въртят бързо, а по-дебелите - много бавно; дебелите понякога даже изобщо не се въртят, а като си поиграеш с количките и после ги погледнеш - изглеждат по различен начин...
Знае какво е "watch" и "clock", но винаги, когато околните му хора са си говорили за време, то е виждало часовници. Джони е чувал баща си да казва: "Нямаме време. Трябва да побързаме" и когато го е казвал, бащата е поглеждал часовника си. Така у тригодишния Джони представата "време" се е свързала с представата "часовник" и когато той чуе "време", се сеща за "часовник".
Да си представим, че си слагаме голям и пъстър часовник на ръката и отиваме да си играем с това дете на детската площадка. /То няма часовник./
Какво ще направи Джони, ако изведнъж му кажем: "Time flies!"
Прозорлив колега: Най-вероятно ще погледне към пъстрия часовник и ще потърси мухи около него...
Именно! А какво ще направи, ако нямаме часовник?
Прозорлив: Може би ще погледне към ръката ни и да потърси часовник, около който летят мухи... Джони знае, че часовникът на баща му - предметът, с който свързва "time" - се намира на лявата му китка. Ако не е запомнило "ляво" и "дясно", ще го потърси и на двете ръце.
Какво си е помислил Джони, след като търси часовник и мухи?
Прозорлив: В ума му са се върнали образи, които свързва с "време" и с "мухи"... След като се появят тези мисли, Джони търси тяхно проявление, достъпно през входните му устройства: сетивата. Конкретният начин, по който търси, зависи от подробностите на средата.
Машината има нужда от среда, в която допълнително да търси смисъл: СЪВПАДЕНИЯ на образи, имена, особености, съчетания.
А какво ще направи Джони, след като открие, че около часовника няма мухи, или дори нямаме часовник?
Прозорлив: Зависи от състоянието на ума му и от поведенческия модел, който в момента, в който се случва тази случка, е избрал. Джони може да запомни израза "time flies" като представа, която означава това, което му е хрумнало веднага: "мухи около часовник" и да не предприеме нищо; да чака да срещне употреба на "time flies" в по-богата откъм подробности среда, така че да може да извлече и потвърди смисъла - ПОДРОБНОСТИТЕ, уточненията; силите, които намаляват пространството на търсене.
Може да не си направи никакъв извод. Да възприеме израза като безсмислица и да го подмине. Да не го запомни.
Джони може и веднага да ни попита:
- Какво значи "time flies"?
Така трябва да може да прави и машината, която - подобно на тригодишния Джони - ще се нуждае и от наставници и учители, докато се развива.
От това какво ще му отговорим ние и какво доверие има то към значенията, които му разясняваме, зависи какъв смисъл ще научи детето: по какъв начин ще ограничи пространството на търсене; или как ще разшири пространството на търсене, като добави възможност, за която не е подозирало.
Ако обясним на Джони, че "time flies" значи "времето никога не стига", то може да го запомни като цяло изречение: устойчива поредица от думи, към която "time flies" само препраща; т.е. когато Джони пак възприеме "time flies", той ще се сеща направо за "времето никога не стига" и ще търси смисъл в него, като срещата на "time flies" ще служи като преход при проверка на верността на условие в предписание за изчислителна машина.
Можем да обясним на Джони, че "flies" значи лети, без да разясняваме отвлечения смисъл на "време": отношение на последователност събития - преди, след, заедно. Тогава Джони може да продължи да свързва "time" с "часовник" и да започне да си представя "time flies" като "часовникът лети". Възможно е в мига, в който му го казваме, да затърси с поглед часовник, който да хвърчи около нас, в търсене на проявление (входни данни), което да затвърди образуваната връзка; или пък просто когато чуе "time flies" ще си представя летящ часовник и ще си мисли, замечтан: "Дали летящите часовници имат крила?"
"Ще си представя" е ключова част на изречението. Когато търсим смисъл, трябва да можем да си представяме. Това означава един вид възприятия да пораждат друг вид; единият вид може да е "действителен", т.е. възприет от входен канал, който се смята за "първичен"; свързан с "действителността", а другият: вторичен - породен от въображението.
Можем да кажем нещо и в този смисъл. Човек обикновено смята за "реални" входни канали зрението, слуха, осезанието, вкуса, мириса; когато през тях възприема данни с максимален обем.
Зрението е първичен входен канал, когато с него възприемаме изображения, в които можем да различим точки. Буквите, цифрите и препинателните знаци се възприемат през вторичен входен канал, защото от първичния канал - зрението, което вижда изображения с максимална разделителна способност, описващи се точка по точка, като всяка точка може да получава стойност за "цвят" и "яркост", които не са обвързани със съседните - се извличат данни с по-малък обем: букви, цифри, геометрични фигури.
. . . . .
За да има смисъл, е добре да разполагаме с поне ДВА вида възприятия, така че едното да може да поражда другото. Изображенията и отношенията между изображенията; звуците и отношенията между тях могат да пораждат думи: тълкования на изображнията (звуците), които се описват с по-малко количество информация.
Като чуе "часовник", Джони може да си представи: да ВИДИ - макар не толкова ясно, колкото с ретината си - изображението на часовник и какво може да се прави с часовника.
"Какво може да се прави" е още едно значение на понятието "смисъл". От смисъла няма смисъл, ако с него не може да СЕ ПРАВИ нещо.
Всъщност всяко нещо "има смисъл", в смисъл че то предизвиква ПРАВЕНЕ на нещо, тъй като дори т.нар. "непроцедурни данни", които уж не предизвикват действие, са "непроцедурни" само в смисъл, че не предизвикват действие, което е наречено "процедурно". Всички видове данни предизвикват действия в изчислителните машини: "непроцедурните" данни, описващи изгледа на страница текст например, определят начина по който работи изчислителната машина, докато ги чете от паметта, обработва, извежда на показвача, отпечатва.
Смисълът е действието, което "нещото" предизвиква. "Нещото" може да бъде различни неща, в зависимост от това колко на дълбоко търсим, и най-вече КАК и КАКВО търсим. КАК и КАКВО търсим зависи много повече от спомените ни, отколкото от някакво си изречение или пък текст, който се записва с няколко хиляди знака.
Сложността на машината, която търси смисъл в съобщение, - действието, което да извърши със съзнанието, че го върши вследствие на възприемането на съобщението - определя в каква степен спомените й определят действието. Смисълът е толкова по-безсмислен, колкото по-мислещ е този, който го търси, тъй като колкото по-добре може да мисли мислещият, толкова по-свободно може да открива и образува смисъл - връзки между "нещата": между явленията, събитията, съобщенията, спомените, предметите, изображенията, звуците и каквото си поиска.
.................
Дружество "Разум": http://eim.hit.bg/razum
коментари
Сортирай по ред брой страница
--------------------------------------------------------------------------------
Коментарче
Коментар | Автор Константин Спиров | 15 Март 2004 @ 20:25 EET | 1 [Наздраве!]
--------------------------------------------------------------------------------
С удоволствие ще прочета тази статия по-подробно, когато имам време - аз съм класически програмист и почти не съм се занимавал с AI. Но се замислих аз как бих формулирал "смисъл".
За мен жаждата за осмисляне не отсича противоречия, а напротив - търси първопричината. Търсенето на смисъл е ологосяване, то е отвъд противоречивостта. Например един кичозен предмет (часовник с термометър) не е несъвместим - прекрасно си стои на стената, и нито часовникът пречи на термометъра, нито термометърът на часовника, но е за мен безсмислен - не можете да ми посочите нито една причина, поради която да си го
сложа на стената.
Съществува и обратния феномен хората всекидневно вършат абсурдни неща, които обаче се оказват дълбоко смислени. Например програмистите пеят песни (при това фалшиво), банкерът, който разполага с милиони и посещава луксозни ресторанти изведнъж минава покрай една баба на улицата, бръква в една съмнителна торба, купува си геврече за 30 стотинки, без съмнение направено от някой сополив хлебар и... то му се струва най-хубавото нещо на света!
А сега де! За него това е дълбоко смислен акт, но убедете една компютърна програма в това. Особено ако компютърната програма брои заразите, които са попаднали в организма му в този момент. Как ще го обясни банкерът "в този момент в мен нещо трепна, усетих топлина, спомних си веднъж като бях дете...". От гледна точка на компютъра безсмислена, произволна асоциация - особено ако от този малък миг проилезе решение за живота му, за кариерата му - обяснете на компютъра какво общо има един геврек с парите на хората.
Както всички знаем изкуствения интелект има много направления - повечето учени принадлежат на "слабото" направление, а именно - не се стараем да моделираме изкуствен разум, а да направим така, че поведението на компютрите *външно* да прилича на човешкото, за да улеснява юзерите и нищо повече. Тези учени разсъждават така - проблемът е труден и често неясен, но знаем трикове, които да ни помогнат да се справим много добре - стига да проявим малко повече разсъдливост и упоритост. Има и учени от силното направление - като уважавания Марвин Мински или палячото проф. Кевин Уоруик (извинявайте, ако го харесвате), които си поставят доста по-интересни за медиите цели. Някои от тях го правят заради проблеми с финансирането, други наистина си вярват, защото така звучи по-геоично.
Лично аз симатизирам на слабото направление и си мисля, че поставените в тази статии въпроси много точно описват причините - всичко друго може да се моделира както и да е - непротиворечивост, учене, може да се моделира дори и нещо, което прилича на свобода (или поне външна непредсказуемост), но това, което не мога да си представя как ще се моделира е жаждата за смисъл.
Можем да измисляме каквато си желаем формална система, да анализираме и възпроизвеждаме думите, но не можем да ги "ологосим". Смисълът - още Елинските философи са разсъждавали над това понятие, и то много по-дълбоко от нас. Цялата човешка цивилизация до наши дни се е занимавала със смисъла. Вероятно знаето откъде са думите от Библията "В начало бе Словото", но малко хора разбират, че тук Слово (Логос) означава на гръцки не само "слово", но и "смисъл, причина". Това разбиране за думата Логос - първопричина, отвъд която не може да се погледне, обяснява защо думичката "Начало" не е членувана при по-добрите български преводи.
P.S. за "котката и нанагорнището" ми хареса. Замислих се, че мога да дам неизчанчено обяснение за него. А компютърът - не.
Та сетих се, че за мен "котката изпи камъка и литна под нанагорнището" си е съвсем смислено изречение. Всеки, който си има котарак знае, че те са загадъчни същества и имат странни способности. Освен това мога да докажа, че съм виждал веднъж как котката пие камъка и лети под нанагорнището. Беше миналото лято на Варна. Тъст ми и тъщата ми си имат виличка на 30 километра от града, в една сушава местност с изглед към Варненското езеро. Пълен пущинак. Вилата име с картонени стени и се състои от две стаи.
Участникът в действието не е "котката", а една конкретна котка - котаракът Марти. Всяка дама би казала, че е и мил пухльо, http://polly-and-kosio.net/_predi/pages/bulkata_s_mama_i_tatko_jpg.htm, и в същото време, когато попадне в своята среда - той се превръща щастлив и див кръвопиец. До вилата има едно дере - когато Марти отиде на Варна, в него се събужда Хищника. Веднага избягва в дерето и по цяла седмица оттам не се чува нищо друго освен воя на вълците, лаенето на кучетата и крясъка на птиците. Точно, когато "родителите му" (тъст ми и тъщата ми) са изгубили всяка надежда, че ще го видят отново, той се завръща горд, с чувството на победител, ветеран, преживял своята неразбираема война.
Та изречението: "котката изпи камъка и литна под нанагорнището" много точно описва, какво се случи последния път, преди да изчезне в дерето. Зад камъка стоеше Иванчо, моят син, който току що беше проходил. Откакто "навлекът" бе там, Марти не получаваше достатъчно внимание. Преди да избяха на хълма и след това да литне под нанагорнището (към дерето), Марти за последен път изпи със завистлив поглед камъка, зад който се криеше Иванчо.
Поздрави,
Косьо
-------------------------------------------------------------------------------
За мислещите машини, които са разумни "само на външен вид"; за ума като съставно управляващо устройство, чиито части се стремят да постигнат по-голямо удоволствие - да се доближават възможно най-плътно и за най-дълго време до целта на съществуването си.
Коментар | Автор Тодор Арнаудов | 18 Март 2004 @ 22:04 EET | 0 [Наздраве!]
-------------------------------------------------------------------------------
Върху много неща от мнението на Косьо ми се разсъждаваше /имам вдъхновение... ;)/, и щеше да стане много да бъдат в едно съобщение, затова оставям още едно... ;)
"...Както всички знаем изкуствения интелект има много направления - повечето учени принадлежат на "слабото" направление, а именно - не се стараем да моделираме изкуствен разум, а да направим така, че поведението на компютрите *външно* да прилича на човешкото, за да улеснява юзерите и нищо повече. Тези учени разсъждават така - проблемът е труден и често неясен, но знаем трикове, които да ни помогнат да се справим много добре - стига да проявим малко повече разсъдливост и упоритост. Има и учени от силното направление - като уважавания Марвин Мински или палячото проф. Кевин Уоруик (извинявайте, ако го харесвате), които си поставят доста по-интересни за медиите цели. Някои от тях го правят заради проблеми с финансирането, други наистина си вярват, защото така звучи по-геоично.
Лично аз симатизирам на слабото направление и си мисля, че поставените в тази статии въпроси много точно описват причините - всичко друго може да се моделира както и да е - непротиворечивост, учене, може да се моделира дори и нещо, което прилича на свобода (или поне външна непредсказуемост), но това, което не мога да си представя как ще се моделира е жаждата за смисъл.
Можем да измисляме каквато си желаем формална система, да анализираме и възпроизвеждаме думите, но не можем да ги "ологосим". Смисълът - още Елинските философи са разсъждавали над това понятие, и то много по-дълбоко от нас. Цялата човешка цивилизация до наши дни се е занимавала със смисъла. Вероятно знаето откъде са думите от Библията "В начало бе Словото", но малко хора разбират, че тук Слово (Логос) означава на гръцки не само "слово", но и "смисъл, причина". Това разбиране за думата Логос - първопричина, отвъд която не може да се погледне, обяснява защо думичката "Начало" не е членувана при по-добрите български преводи...."
Аз съм от "учените", които смятат че щом нещо във Вселената работи, значи
няма нищо "тайнствено" в него; смятам че всеки информационен процес във Вселената е формален и може да се моделира с Фон Нойманова машина, - с достатъчно памет - защото Вселената работи на принципа на Фон Нойманова машина; а тя работи на този принцип, защото Фон Ноймановата машина е каквато е, защото вероятно следва най-висшия и всеприложим ("универсален", т.е. вселенски...) модел: моделът на Вселената. Кой друг модел да следва? Защо най-същественото в архитектурата на сметачите си остана процесор, памет, часовник, вход-изход откакто беше измислено, ако не защото това е най-простият пълен модел на действие на Вселената.
Всичко е "формално" и "външно", т.е. може да се опише с формули... (По какви основания например човек смята, че човекът до него е "умен", ако не външни? И какво значи "вътрешно разумен"? Който работи като човек? Какво значи да работи като човек? Да бъде от белтъци?...)
Само дето човек обикновено казва, че нещо е "формално" ако смята, че разбира формулите или ако си мисли, че са "разбираеми" (или "повърхностни", защото само "заменят значи" и четат думи от речници), макар той да не ги разбира.
Ако се създаде машина, която да мисли, да кажем поне както аз, дори да стане толкова сложна - след като се обучи, както прави човекът (човек == новороден, а не на на 20-30 години) - че изобщо да не се побира в ума на човек как така тая "тенекия" мисли, "самовъздигащите" се хора пак биха били склонни да твърдят, че е формална, защото "я разбират"...
Например може да се изходи от предпоставката, че "разбираме" начина по който работи сметачът: той е формален изчислител! Някакви си "единици и нули"; И-НЕ, ИЛИ-НЕ; цикли, четене, запис, преместване... Съвсем просто! Сметачът си няма ни най-малка представа за това, което смята, така че дори да мисли, той няма да мисли, а само ще смята!
А какво е човекът? - питат "самоунизяващите" се хора като мен, т.е. мислещите.
Нима въглеродният атом "съзнава", че е част от неврон?! Или всеки неврон "съзнава", че е част от мозъка и ако го извадим от мозъка и му подаваме сигнали, каквито би могъл да получава в мозъка, той няма да се държи по същия начин?! Нима невронът "знае", че е част от разум и знае в пораждането на каква "възвишена" мисъл участва?
Човекът иска да се чувства неразбираем, необясним и "неформален", защото си е внушил, че "формалността" и "разбираемостта" е нещо лошо и не си задава достатъчно въпроси, макар че получил много отговори...
Стигаме например до безпомощното "доказателство" за "неформалността" на човек: "има душа"... Нещо, което машината не може да има, защото е машина... Но когато човек си зададе въпрос какво е душа - какво е това нещо, което той нарича "душа" и защо повечето хора смятат, че животните имат, а машините не - и е достатъчно умен, ще открие "приятни" и много формални причини. (Виж статиите на "Разум")
. . .
За мен и човекът е формален и мисли по същия принципен начин, - от гледна точка на информационни процеси - по който би мислила машината: има памет, изчислително устройство (макар и слели се в едно), часовник (вселенския начин за насичане на събитията), входно-изходни устройства; в паметта са записани възможни действия, от които човек - тялото му - непрекъснато избира да извърши това, което съвпада най-добре с постигането на текущите цели на поведението за "известно" (на ума) време напред според текущия модел за изчисляване на това дали целите на поведението са постигнати: според преценките на ума.
Смисълът е ЦЕЛ; състояние, което УУ се стремят да достигнат. "Жаждата за смисъл" е търсене на локални максимуми на функции, показващи колко близо е управляващото устройство до целта.
Машината - поне според текущото ми разбиране - трябва да бъде създадена така, че да има достатъчно сложни (може би и достатъчно разнообразни по вид и цели) подустройства (създадени по какъвто и да е начин; условни или действителни), които
да изпитват удоволствие по свой начин, т.е. да се стремят да постигнат цели, като да бъде невъзможно всички подустройства да постигнат едновременно целта си.
Необходимо е да съществуват крайни устройства, - "мускули" - върху които в даден момент власт да може да има само, да речем, едно подустройство, така че външното поведение - движението; данни които излизат на изходен канал - на машината да бъде еднозначно, както е при човека.
Подустройствата трябва да се "борят" и да си взаимодействат; да се договарят и да спорят всяко за себе си; понякога да се обединяват в групички, които "воюват" заедно с други групички, за да може всяко от тях да постигне максимално количество удоволствие.
Именно това прави човекът и това, струва ми се (според текущото ми разбиране) представлява "разумът": търсене на удоволствие и избягване на неудоволствие от достатъчно сложно устройство за избран период напред; "достатъчността" се определя от образците, които наричаме "разумни": хората от различни възрасти, различна сила на разума, с различни характери и стремежи.
Всеки от тях действа по начин представляващ търсене на най-голям количествен сбор на удоволствие (неудоволствието се взима със знак минус) за избран период от време избира се когато се взима решението - . "Щастие" също означава удоволствие. Или както казва една приятелка (Илина Георгиева):
"човекът е неуморен търсач на щастие...не знам защо е толкова важно за всички ни да приемаме дозата си щастие, но определено е така...
а хората, попаднали в лапите на пороци и пристрастия са нещо като заблудени търсачи....те отново търсят щастие, но на неправилното място..."
Пристрастията - наркотичните например - са пример за това как градивните управляващи устройства могат да открият своята цел - огромното удоволствие, което изпитват при приемане на някакво вещество - и това да доведе до завладяване на управлението на цялото тяло. "Щастие" за тялото се превръща елементарното "щастие" за елементарни управляващи устройства, които усещат постигането на целта при засичането на наличие на определен вид молекули...
/*
При избора на локален максимум се блазнех да кажа "за достатъчно кратка околност" период, заради влияние от "висшата математика"...; само дето разумът е много по-сложен от висшата математика, т.е. използва по-голямо количество неиразими една от друга предпоставки.
Не е необходимо периодът на предсказанието да е "достатъчно кратък", защото, както посочихме по-горе с примера за шоколода, кариеса и зъболекаря, непосредствени действия могат да се включват във функции, които дават резултат отместен много далеч във времето период, а може и да разглеждаме функция която дава резултат много скоро - в близката една секунда ще изпитваме огромна наслада от вкуса на шоколада.
Могат да бъдат избрани или построени много функции, които при едни и същи входни данни в един случай да дават положителна стойност, а в друг - отрицателна, в зависимост от "кефа" на ума в момента - кои променливи са му подръка, за кои се е сетил, за какво си мисли в момента, поради което включва едни, а не други в оценъчната функция.
*/
За обобщение (най-накрая... :))):
Според мен "жаждата за смисъл" ще се моделира чрез създаване на достатъчно сложна машина, сглобена от подмашини, които преследват цели, т.е. изпитват удоволствие, подобно на човека.
П.П. На хората, които се мислят за много "специални", но не могат да обяснят защо и им се чете, бих препоръчал повестта http://eim.hit.bg/3/26/istinata11.htm
"Истината", от която да разберат някои интересни истини по този въпрос...
Управляващи устройства, причини; цели; постигане на целта на УУ = удоволствие; "разумно повдедение" == търсене на локални максимуми на сменящи и променящи се функции на очаквано удоволствие и мн. др.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Коментар | Автор Тодор Арнаудов | 18 Март 2004 @ 21:58 EET | 0 [Наздраве!]
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Благодаря за мнението и възможността да добавя още едно (поне) хубаво и дълго разсъждение по въпроса... ;) Макар с известно съмнение, че ще се намерят любознателни читатели... ;))
Прав сте, "смисълът" има и други смисли при различни обстоятелства. Например ЦЕЛ. "Няма смисъл" означава "няма ЗА КАКВО да правя нещо; какво искам да постигна чрез това нещо?". Както казвате: ПРИЧИНА. Напр. "не мога да открия ПРИЧИНА да направя нещо".
Причините са многостранно нещо. Например:
Усещам, че ми се пие вода. Искам да пия вода. Целта ми става "да утоля жаждата си". Започвам да търся начин да постигна целта във възможно най-близка околност от време. Откривам я: чешмата, която се намира на няколко секунди път... Отмествам се от стола, ставам, крача, отварям вратата, минавам през коридора, отварям другата врата, завивам, взимам чаша, поставям я под чешмата, хващам крана за студена вода с дясната ръка, завивам го, шурва вода, наливам си чашата, спирам крана, сгъвам си ръката, приготвям си устата да пие, накланям чашата, изливам съдържанието й, преглъщам.
Готово. Утолих жаждата си.
Машината: Защо той пи вода?
Защо ли пих вода?
Прибързан-1: Пи вода, защото беше жаден... Причината беше, че бе жаден!
Машината: А защо причината да не беше, че еди-коя си ядрена сила беше на кеф и не изпрати - достатъчно рано преди да пие вода - ядрена бомба близо до него, така че да го унищожи и той да не може да пие вода? Или пък защото нямаше земетресение, което да срути сградата: ако имаше малко преди да пие вода, и то бе довело до срутвания и прекъсване на водоснабдяването или до смърт или тежко нараняване, той можеше да не успее да да пие. Ако до него имаше шише с друг вид разхладителна напитка, той може би нямаше да пие вода в този случай, за да утоли жаждата си. В обяснението за случката не е казано, че не е имало такова шише и вие не се сещате, че може и да има.
Може да е пил вода, защото се е сетил, че газираното разваля зъбите и да си е спомнил за зъболекаря, въпреки че това не е казано изрично в текста - не е и отречено... А защо да не пи вода, защото е човек? Или защото е живо същество, а живите същества имат нужда от вода? Защо не защото е горещо - ожаднял е, защото е било горещо? Защо да не е пил вода, защото тъкмо тогава според режима на водоснабдяването е имало вода в тръбите? Или пък причината е, че му пресъхнало гърлото - гърлото е причината; или пък пресъхването. Или пък причината е, че миналия ден е забравил да налее вода в шишето до сметача си; а причината да не налее вода е била, че се е отнесъл в писане на съобщения на някакъв форум. А причините да пише съобщения са...
И т.н. - какво повече да ви обяснявам, човеци... Има безброй причини, а не само тези, които вие, "късогледите" хора, откривате покрай носа си...
Прибързан-2: Млъквай бе, тенекио! Какво разбираш ти? Ти си машина, а машините не могат да мислят, защото са машини. Щом си машина - дори да си мислеща - следователно не можеш да мислиш, така че не ми говори какво е смисъл, колкото и да си умна! При теб всичко е формално, защото си тъпа и повърхностна, а аз съм толкова умен и сложен, че си нямам никаква представа защо казвам точно това, което казвам... Така е: колкото си по-умен, толкова по-малко знаеш (някой учен го беше измислил... само дето забравих кой... но това е защото имам висша памет, която запомня не знам си колко терабайта (забравих точно колко...) знания! Колкото... не знам си колко лъчеви плочи, всяка от които помни по... не знам си колко мегабайта...)...
Прибързан-3: Колкото си по-умен си толкова по-глупав...
Прибързан-4: Ами да. Това беше причината, Прибързан-1... Пи вода, защото му се пиеше: какво има да го мислите...
Да, "това беше", защото когато търсим причина ограничаваме пространството на търсене както ни е удобно в случая, в който търсим. Щом сме прочели, че съм "искал да пия вода" и, че "съм пил вода", сме създали опростен свят, в който причината да пия вода е, че "съм искал да пия вода", защото първото правдоподобно нещо, което откриваме, ни е написано в прав текст. Още при строежа на въображаемия свят сме вградили причините според първото си впечателение; след това, като ги търсим, веднага ги намираме - те са още в корена на дървото за търсене...
Прибързан-2: Ти да не вярваш на онази железария? На машина не може да се вярва и никога не позволявай да бъдеш убеден от машина, колкото и умно и необоримо да говори. Щом е машина - дори да е мислеща - тя не може да мисли, защото няма... душа. Макар че не знам какво е "душа" (а тя май знае, защото веднъж ми е обяснявала, но аз го забравих... имаше някаква страница: "Разум", където май го пишеше), това е добра причина...) Абе с две думи: че каква друга може да е причината за пиенето на вода, освен че ти се пие?
Как каква... Не можеш да пиеш вода, ако я няма чешмата. Причината да пия вода беше, че исках да пия вода и имаше източник на вода: средство, чрез което можах да изпълня целта си...
Машината: Първото смислено нещо, казано от човек... А, я да видим, защо преди да пиеш си сгъна ръката?
П1: Защо... За да пие! Толкова си тъпа, тенекия с тенекия...
Машината: Ръката не знае какво е "пие": тя е лост... Той си сгъна ръката, защото мозъкът е заповядал ръката да се сгъне. Сгънала се е, защото човекът не е пожелал да наклони трупа си и да пие без ръце само с уста от струята. А не се е сгънал, защото - например - има дискова херния. Има дискова херния, защото преди време се е опитал да издърпа по-тежка щанга, отколкото е можел да издържи гръбначният му стълб. Искал е да издърпа по-тежка щанга, защото се е бил почувствал "по-малко мъж" от другите. Почувствал се е "по-малко мъж", защото е видял жена си да заглежда яки мъжаги. Следователно - ако спрем да търсим причина - причината да си сгъне ръката е ЖЕНА МУ, която е заглеждала яки мъжаги? Или пък яките мъжаги, защото те са накарали жена му да ги гледа? Или мускулите на мъжагите? Или това че докато са вървели с жена му в парка са срещнали културист? Много причини са причини едновременно са възможни и верни, защото причината за всяко събитие е всичко, което се случва; в общата причина няма смисъл, а ние - мислещите същества - влагаме смисъл и избираме причини, въз основа на знанията си.
П1: Въпросът е какво е заповядал мозъкът...
Обисмлящ: Защо какво е заповядал мозъкът? Причината да си сгъне ръката е, че мускулите са се свили и са издърпали костите, които носят цялата мека обвивка на ръката и чашата, която е била хваната!
Машината: Човек нарича "причини" тези причини, които той, конкретно, е приел да нарича "причини" в конкретния случай, и които първи му идват на ум. Първите причини, които му идват на ум, са мислите и чувствата, които изпитва по време на събитие. След като бъде намерена правдоподобна причина според мерките на търсещия (най-често повърхностни), обикновено търсенето се прекратява и търсачът е доволен, без да си задава повече излишни въпроси...
Разбиращ човек: Стана ми ясно, но се уморих...
>А сега де! За него това е дълбоко смислен акт, но убедете една компютърна >програма в това.
Това да можеш да убедиш някого в нещо зависи и от убеждаващия, и от убеждавания... Че някой не може да ви убеди да направите нещо, означава само че не може да ви убеди, а не че няма причина да направите това, което иска да ви убеди. Ако човек иска да направи нещо, най-честата и първа причина, за която се сеща, е че "иска" - често не знае защо иска или ако знае може да обоснове желанието си с едно - "уточняващо" - изречение: "Искам, защото ми харесва да го правя"... Ако се наложи да намери по-дора обосновка, търси оправдание: обясняваме защо сме направили нещо, като намираме "правдоподобно" обяснение за това защо сме го сторили и защо сме го искали. Ако не искаме - "не ни харесва да правим нещо" - винаги можем да намерим и правдоподобни причини да не искаме...
Ако въпросната програма е достатъчно умна, тя може да каже за банкера:
- Че как да не е дълбоко смислен акт?! Коя е била тая тъпа програма, която го е отрекла? (Не съм бил аз, бъдете сигурни.) Тоя банкер е най-богатият човек в България, който, както сочи статистиката, няколко месеца след това действие е забогатял значително. Щом е забогатял: постигнал е по-висок локален максимум на функцията на имуществото си (виж по-долу), значи, въз основа на модела на поведение на управляващите устройства (виж по-долу) е избирал "смислени", т.е. водещи до целта /в случая - "пари"/ действия в околността на събитието. Няма причина да не смятам (възможно е; щом го е накарала да се чувства щастлив), че купуването на геврека не е била част от стратегията му за постигане на целта "още по-голямо забогатяване", защото всички действия и събития, случващи се на човек, имат отношение към мисленето му и към следващите му действия; всички действия, извършени с желание от управляващото устройство, са "смислени", т.е. целеви и най-често са причинени от конкретни желания поради търсенето на близки, възможно най-високи, локални максимуми или високи плата; но за това ще разкаже моят дишащ приятел след малко...
Константин: За мен жаждата за осмисляне не отсича противоречия, а напротив - търси първопричината. Търсенето на смисъл е ологосяване, то е отвъд противоречивостта. Например един кичозен предмет (часовник с термометър) не
е несъвместим - прекрасно си стои на стената, и нито часовникът пречи на
термометъра, нито термометърът на часовника, но е за мен безсмислен - не
можете да ми посочите нито една причина, поради която да си го
сложа на стената.
Може би не можем да ти посочим причина да сложим термометъра на стената, защото смяташ че е "кичозен" и за теб "кичозен" е нещо "лошо", т.е. нежелано... Противоречивостта, впрочем, се търси в цялата памет (може да се открият неприятни спомени, имащи връзка с подобен случай, например) на оценяващото устройство и в цялата обстановка.
Константин: Съществува и обратния феномен хората всекидневно вършат абсурдни неща, които
обаче се оказват дълбоко смислени. Например програмистите пеят песни (при
това фалшиво), банкерът, който разполага с милиони и посещава луксозни
ресторанти изведнъж минава покрай една баба на улицата, бръква в една
съмнителна торба, купува си геврече за 30 стотинки, без съмнение направено
от някой сополив хлебар и... то му се струва най-хубавото нещо на света!"
Никое действие на управляващо устройство не е "абсурдно". Нарича се "абсурдно" само тогава, когато устройството, което оценява действието на друго като абсурдно, не познава достатъчно подробно начина по който работи оценяването; когато оценяващият си мисли, че знае как "би трябвало" да се държи оценяваното устройство в такива случаи; но очевидно излиза че не знае, защото щом се е случило нещо, което не е очаквало, значи моделът му за предскаване е бил погрешен или не е имал всичките необходими данни.
Щом някое УУ прави нещо, то има смисъл == причина == ЦЕЛ да го прави (смисълът има смисъл за конкретно действащо УУ; не за обобщени понятия, които не работят, а стоят написани на лист), дори тя да е неясна за страничния наблюдател.
Смисълът на "смисъл" тук е цел. Всяко действие на управляващо устройство, извършено вследствие на заповеди, дадени от него (ако ни дръпнат ръката с конец, за да се вдигне, значи заповедта не е дошла от нашето управляващо устройство, а от това на нещото, което е дръпнало конеца) е целево за УУ. Заповедите представляват стремежа на УУ да изпълни своята ЦЕЛ: смисълът на съществуването си според собственото си разбиране на целта в момента на дейстивието. За тези неща съм писал много в "Схващане за всеобщата предопределеност", "Вселената сметач"...
Смисълът, - ЦЕЛТА - особено на съставните УУ, е променлив и за да се определи "точно" е необходимо да имаме колкото е възможно по-пълна информация за конкретното събитие и за управляващите устройства, които участват в него. Когато говорим за хора - човешки разум - никога не можем да знаем точно защо целият разум - "индивидът" - е взел дадено решение, тъй като, например, при човека най-"висшите" отдели не могат да четат от паметта по адрес, имат слаба памет, много забравят и, всъщност, нямат ясна представа защо правят това, което правят...
Човекът всъщност не е "индивид" в смисъл на неделим и той - това, което той разбира за себе си - дори теоретично не може да знае защо прави нещата така, както ги прави с максимална разделителна способност на управление.
Според мен човекът, е съвкупност от управляващи устройства (изчислителни машини), всяка от които се стреми да изпълнява максимално точно предписанието си - това, което според нейното устройство е предписанието й - и да постига целта на поведението си.
Показание за достигната цел на поведението - "намиране на оптимум на функцията за обучение" - е чувството на удоволствие. Когато управляващото устройство открие, че е достигнало своята цел, то изпитва удоволствие и се стреми да "кръжи" около тази част на функцията си.
Човешкият разум може би е построен от смес от многослойни управляващи устройства, като всяко по-висше УУ управлява с по-ниска разделителна способност от по-нисшето: управлява все по-неточно. Например УУ задава действие като изпраща 16 бита данни, а описанието на извършеното действие изисква 128 бита; или пък 2^128 бита...; подробностите: останалите 112 бита (или 2^128 - 16) се допълват от "подчиненото" устройство...
Например, казват, съзнанието управлява свиването на пръст на ръката. /За управлението вижте напр. статията, която тъкмо качих: "Абстрактна теория за "изключенията от правилата" в изчислителните машини"/
Така ли е в действителност?
Човек е "свободен", защото може, когато си поиска, да нареди: "ей сега ще си свия... е, хайде, да не е тоя пръст... нека е показалецът!" - и изведнъж: о, чудо! Пръстът наистина се свива!
Това наистина е проява на "власт", само дето за да се свие пръстът трябва да се предаде информация не само за избор на пръст (десетина-двайсет-трийсет бита, да речем) и да се зададе моментна сила (не знам колко бита), а да се въведе толкова колкото описва промяната не местоположението на всички частици, които го изграждат, с максималната разделителна способност, с която може да се пише в паметта на Вселената... За да се свие пръстът трябва всяка клетка от него да получи конкретно ускорение, да има конкретна скорост, да се намира на конкретно място. Разумът няма тази информация и не може да я има, защото той не управлява в пълния смисъл на думата "управлява": с максимална възможна разделителна способност. Причината пръстът да се свие по съответния начин, може да се каже, е по-скоро в него самият, отколкото в разума, защото той и мускулите, които го движат, се описват с повече информация, отколкото заповедта да се свие, която разумът изпраща.
Всяко УУ смята, че то е причината за нещата, че е "свободно" и прави това, което иска, защото всяко УУ е подобие на модела на единственото свободно УУ: цялата Вселена, включваща всички подробности взети едновременно. Цялата Вселена управлява: става това, което тя "иска", защото тя определя какво може и какво не може.
Всяко УУ - област от Вселената, която може да се разглежда като УУ - си "мисли", че то управлява; но не всяко УУ е толкова сложно, че да може да заяви "на всеослушание": "аз управлявам!"
Човешкият разум е достатъчно сложен за да го направи, но всъщност не той управлява тялото, а тялото управлява него. Съзнанието обхваща част от причините за съществуването си, поради което колкото и да търси, не може да открие всички причини да действа по начина, по който действа. Това е "свободата": управляващото устройство не може да открие причината за действията си по начина, по който то смята, че "трябва да ги открие, ако съществуват", поради което заключава, че е свободно и поведението му е не само външно непредсказуемо, а непредсказуемо изобщо; заключава така, когато иска така и целенасочено не търси доказателства за предсказуемостта: защото една от целите на поведението на всяко управляващо устройство, колкото и просто или сложно (съставено от по-прости) да е то, е да се "чувства" господар: да не се съмнява, че то е Вселената; защото е създадено по неин образ и подобие.
...
Може би станах многословен... Щом се говори за разума /и то с желание, каквото имам аз... ;)/, отклоненията са неизбежни...
Впрочем, нека направим уточнение: когато разглеждаме разум, имаме предвид "стопкадър": в момента, в който сте казал, че не може да Ви се посочи нито една причина поради която да сложите термометър с часовник на стената, според вас не е имало такава. Вие сте този, който има най-големи "права за достъп" до паметта на своя разум. Ако се замислите достатъчно дълбоко, може и да откриете защо не можете да намерите причина да си сложите часовника с термометър на стената.
Всъщност само Вие знаете точно за каква стена и какви условия става въпрос; при извършване на действие са важни всички входни данни, а не само тези, които са обобщени и казани на език на разума в няколко изречения...
Виждате обстановката; например предметът не си подхожда с другите неща (макар че казвате че "стои чудесно на стената"; до стената има и други вещи: само Вие знаете дали има или няма, какви са, как са наредени...);
Ако нещо не си подхожда (например, не конкретно в този случай) това е зависимст от това как е предписан този, който казва, че нещо "не си подхожда"; от всичките спомени, които определят начина по който в този конкретен случай решаваме "подхожда си"/"не си подхожда"; "харесва ми"/"не ми харесва" - "смисълът" в този вид "воля" и търсене на причина е да съществува някакъв начин, чрез който да се решава и да се избира, когато е необходимо да се извърши конкретно еднозначно действие; когато това действие не води до повреда на оценяващото устройство: предполагам нищо няма да ни стане и ако сложим кичозния термометър с часовник на стената, и ако не го сложим - то няма пряко (действащо веднага) приложно значение какво ще изберем, а в далечно бъдеще не можем да изчислим точно как ще ни повлияе това действие, защото входните данни са твърде много и твърде неизвестни за нас.
Казвахме, че е все едно дали ще го сложим или не; смисълът е че "така ни харесва" и неговото най-смислено "доказателство" би могло да се направи ако се изследва работата на тялото ни (на някое конкретно тяло) - с максимална разделителна способност на възприятие - в достатъчно широка времева околност около избора. "Така е харесвало" на УУ, което е владеело тялото, направило избора...
Може би вече си имате и часовник, и термометър в стаята и сте практичен човек, който не обича излишни вещи?
Може би не Ви трябва термометър (предварително изчислен смисъл; веднъж сте си казали: "не ми трябва термометър"; след това не сте подлагали на съмнение този предварително изчислен смисъл и сте го следвал като причина да не слагате термометър на стената).
Може би не сте в настроение и сте склонен да отричате каквото и да ви предложат.
Може би не Ви харесва да Ви налагат да го сложите, а се чувствате сякаш Ви го налагат (подарила Ви го е например тъщата...).
Може би Вие знаете по-точно защо...
Изобщо, щом търсим смисъл, трябва да разполагаме с пълния модел на този, който решава дали има смисъл (причина) или няма. Щом според този, който решава дали нещо "има смисъл" (съответно "няма смисъл"), нещото "има смисъл" ("няма смисъл"), следователно то "има смисъл според него" ("няма смисъл според него"), защото "абсолютен смисъл" е смисъл, който е наречен "абсолютен".
:::;
Определенято на смисъла и със значение "цел", и със значение "причина", и със значение "непротиворечива връзка" изразява отношението на оценителя към
"нещото", което се оценява: за което се търси причина. Оценителят на смисъла определя има ли или не причина за него, а не външният наблюдател: той може да каже за себе си.
::::
Действията на мислещите машини (напр. хората) не винаги могат да се обосновят, още по-малко еднозначно, от външен наблюдател; а когато могат да се обосновяват от външен наблюдател, той по определение има по-малко информация за причината, отколкото "вътрешният наблюдател" (освен ако не е машина, която може да съхрани и да ни предостави всички данни, описващи действието й).
Неизбежно е: обемът на данните, които се обменят между частите на машината по време на работата й (напр. вътре в мозъка) е много по-голям, отколкото обемът на данните, които се извеждат. Външното проявление - поведението - показва много малка част от действието на разума, така че е естествено не винаги да можем да открием причината, имайки само него.
Освен това човекът е много пристрастен и се самоограничава при търсенето на причини. Например, за мен, Причината да правя това, което правя, е цялата Вселена и цялото й минало. Ако една частичка е била различна ако ще с най-малката възможна разлика, то Вселената щеше да бъде друга, следователно и аз щях да бъда друг и нямаше да съм "аз"; сега нещата нямаше да се случват както се случват, защото "аз" и "нещата" са точно това, което са, заради цялото минало и всичко в него.
Но тъй като не можем да осмислим всички причини, които, всъщност нямат никакъв смисъл, а са просто данни - даже да можехме да получим тази информация, няма как да я съхраним и обработим, защото сме част от тези данни - ние хората; т.е. разумът работи с "алчни" алгоритми: търси най-преките и най-"правдоподобни" - според разбирането му за "правдоподобност в конкретния случай - неща, които може да наречем причини; т.е. разумът "интегрира" - от крайните събитията се опитва да извлече функцията, която ги е породила. Но това, както знаем, не е еднозначно действие! Ако нямаме началната функция, а само нейни производни, не можем да бъдем сигурни че интегрираната функция е съвсем същата като началната: че причините, със сигурност, са били тези, които ние сме предположили.
Затова, след като намерим някоя или няколко възможни причини, на желана дълбочина с желана разделителна способност, спираме търсенето и се задоволяваме с намереното...
Нека разгледам тази част от мненито на Константин отново, по друг начин. Една от причините да искам да го правя е, че ми стана забавно... ;-)
Константин: Съществува и обратния феномен хората всекидневно вършат абсурдни неща, които обаче се оказват дълбоко смислени. Например
програмистите пеят песни (при това фалшиво), банкерът, който разполага с милиони и посещава луксозни ресторанти изведнъж минава покрай една баба на улицата, бръква в една съмнителна торба, купува си геврече за 30 стотинки, без съмнение направено от някой сополив хлебар и... то му се струва най-хубавото нещо на света!
Къде е "абсурда" (нелепостта) в това програмист да пее? :-) "Програмист" означава човек (засега), а човек обикновено може да издава звуци, които се наричат "пеене" и понякога пее, защото в конкретен момент му се пее (защо може да му се пее: по-долу).
Като казвате, че това е "абсурдно", изразявате отношението на вашия разум: че според Вас е абсурдно програмистите да пеят. Вие най-добре знаете защо смятате така, а аз мога да гадая, защо някой би могъл да мисли, че някои хора не би трябвало да пеят (според мен всеки не е нелепо който и човек да пее):
Програмстите не трябва да пеят, защото са "програмисти". Пеят тези деятели, които се наричат "певци"... /* "формално", т.е. много плитко обяснение */
Или няма причина този, който пее фалшиво, да пее?
Защо да няма причина?! Няма причина този, който има причина да се страхува, че ще бъде обвинен че пее фалшиво и подигравките и "скарването" , според него, ще го накарат да изпита по-голямо неудоволствие в даден времеви отрязък, отколкото ако не пее...
Програмистът пее, защото е човек, а на хората понякога им се пее, поради което си пеят... Защо на програмиста Еди Койсов му се пее? //На конкретен програмист. Всички обобщения: "програмистите, китаристите" се правят въз основа на конкретни деятели и конкретни случаи.
Няма проблем да намерим отговори: например защото се е влюбил и е усетил, че се чувства по-щастлив, отколкото в момента, в който не е бил влюбен, а когато човек се чувства щастлив му се пее, защото е научен да изразява радост по този начин.
Или защото е бил сам; защото преди му се е пеело, но се е срамувал, защото е стеснителен и е имало хора наоколо, а сега няма такива...
Или защото е пил много бира, напил се е, задръжките му - причините, които в друг случай го удържат да не пее - са паднали и той е запял.
Или защото е в караоке-бар, самотен е, видял е някоя хубавица и му е хрумнал този начин да привлече вниманието й... А е пожелал да привлече вниманието й, защото тя му е харесала. Харесала му е, защото външният й вид е съвпаднал с неговия вкус или защото е бил пийнал, или и двете т.н. и т.н.
Невъзможно е да обхванем всички възможни причини, защото стигаме до "комбинаторен взрив". Но когато някой прави нещо и ние имаме достатъчно "обилна" информация, винаги можем да намерим конкретни причини, стига да търсим по подходящ начин: да искаме да открием.
>А сега де! За него това е дълбоко смислен акт, но убедете една компютърна
>програма в това. Особено ако компютърната програма брои заразите, които са
>попаднали в организма му в този момент. Как ще го обясни банкерът "в този
>момент в мен нещо трепна, усетих топлина, спомних си веднъж като бях
>дете...". От гледна точка на компютъра безсмислена, произволна асоциация -
>особено ако от този малък миг проилезе решение за живота му, за кариерата му
>- обяснете на компютъра какво общо има един геврек с парите на хората.
Какво значи "програма"? От това, което сте написал, се разбира "тъпа програма" ;), или програма, която ще реагира така, че да не разбере смисъла... Но ако говорим за мислеща програма, т.е. устройство, което в случая би отговорило по начин, който да не ни изглежда "тъп", то тя ще може да схваща и такива причини...
А причината си е много смислена (целева), защото всяко УУ има цели: човекът си е спомнил случка, която му е доставила удоволствие и е поискал да изпита това удоволствие отново. Той не е мислил за микробите: не ги е включил във функцията за оценка, защото никога когато е планирал действията си не ги е броял. /Щом машината търси причината на човека, трябва да се постави на негово място./ Както вече споменах, удоволствието /според моите изследвания поне.../ означава успешно постигната цел на поведението на управляващо устройство.
Банкерът си е спомнил постижимо от текущото положение събитие, - съвкупност от условия, усещания, възможности за действия; възможни начини за промяна на условията и усещанията - което някога го е накарало да изпитва удоволствие. В този момент в съзнанието - в плановете му за действие - не е съществувало друго действие, за което да смята, че ще донесе по-голямо удоволствие в определен - избран според много конкретни условия описващи състоянието на ума - обсег на бъдещо развитие; например банкерът /неговият разум/ е избрал действието, което според преценките му ще му донесе най-голямо възможно удоволствие в близките 5 секунди; след като е отхапал първия залък, търсенето допълнително е било отсечено и текущо намереният начин за изпитване на удоволствие е станал "господар на съзнанието", който владее текущите цели и управлява поведението - владее ръцете, челюстите, гълтането така че да се изпита вкуса, който е донесъл удоволствие в миналото и това удоволствие да се върне.
Как става временното завладяване на съзнанието и на изпълнителните устройства? Поведението на човек е съвкупност от, както вече споменахме (колко подходяща дума за случая...) - "лакоми" алгоритми, които "алчно" търсят състояния, в които достигат локални максимуми - най-голямо количество удоволствие - и минимуми - най-малко количество неудоволствие.
В зависимост от времевата и пространствена околност, в която се извършва търсенето; обемът на входните данни, съответността им с действителността и начина, по който се различават от нея; разликите на модела за света на оценяващото устройство от действителния модел на света; конкретните алчни алгоритми и каквото се сетим още - "лакомото" устройство, което търси максимум, избира различни действия за да го достигне и --- ВСЯКО избрано действие е правилно и обосновано за съчетанието от разглеждания момент и използвания в момента "алчен" алгоритъм. ---
Например, ако почнем да ядем нещо и то е вкусно, не го изплюваме след първия залък, за да търсим нещо по-вкусно, дори да знаем, че такова съществува и можем да го намерим след приемливо дълбоко, според преценките ни, търсене - например като отворим хладилника. Открили сме локален максимум и той ни владее за известно време, притъпявайки желанието да търсим друг.
Ако например в оценката на удоволствието обаче се включи "страх от кариеси" - в разума успоредно работят управляващи устройства, които се "борят" и си съперничат за взимане на властта над единствените изпълнителни устройства; може просто "да ни хрумне", т.е. някое УУ да "въстане" срещу друго и да "поеме властта" - и сме почнали да ядем шоколад, е възможно да спрем да го правим, защото главното УУ ще използва друга функция за оценка на максимума на удоволствието; новата функция ще изведе по-нежелан резултат при избор на "да продължа да ям шоколада", отколкото при "да спра да ям шоколада и да си измия веднага зъбите".
Преди да се сетим за възможния кариес сме отчитали действията си като най-голямото сборно количество удоволствие, което можем да постигнем в следващата една секунда. А мисълта за кариеса и за мъките при зъболекаря ни е накарала да хвърлим погледа си много напред: функцията вече обхваща месеци от чувства, които смятаме че ще изпитваме с основна причина зъбите и шоколада, който дъвчим.
Вече търсим максимума на образувана зависимост между настоящето и доскорошно ядене на шоколад и общото количество удоволствие, което ще получим поради него в далечно бъдеще, като приемаме, че то ще е причината; в модела за оценяване сме приели, че ако ни се образува кариес, то причината ще е този шоколад, който ядем в момента; това е само догадка, която по-вероятно не е вярна, но ние се предоверяваме.
Болките от развалени зъби и при лекуване на зъби се преценяват като много по-голям минус, отколкото нечувстването нито на болка, нито на удоволствие от вкуса на шоколада - това е "нула"; или отколкото друго действие, което ни хрумне в момента, в който решаваме да спрем да ядем шоколад.
Да се върна на геврека...
В този случай, "произволната" връзка - която всъщност не е била произволна, защото си и има и очевидна външна причина, която е върнала спомена за събитието точно в този момент: изображението на гевреците, уханието им; това, че банкерът е вървял сам по тротоара и е бил замислен; че наскоро е ходил при баба си и дядо си на село; че като малък много е обичал гевреци - е предизвикала стремеж към изпитване на такова удоволствие.
Да разгледаме геврека и от още една страна:
>Например програмистите пеят песни (при
>това фалшиво), банкерът, който разполага с милиони и посещава луксозни
>ресторанти изведнъж минава покрай една баба на улицата, бръква в една
>съмнителна торба, купува си геврече за 30 стотинки, без съмнение направено
>от някой сополив хлебар и... то му се струва най-хубавото нещо на света!
Банкерът разполага с милиони, но докато върви покрай бабата на улицата тези милиони не могат да му свършат работа... Когато човек върви по улицата, е склонен да следва стимулите от околността: да чете надписите, да гледа колите, светофарите, минувачите. Не на всяка крачка има луксозни ресторанти: за тях трябва да запазиш място и да имаш изискана компания. И да имаш милиарди, от улицата не можеш да си купиш самолет или ферари, нито пък се разхождаш с един чувал пари, за да ги харчиш...
Действието на банкера изглежда "безсмислено", т.е. неподобаващо; необяснимо само защото този, който го нарочва за "абсурдно" приема, че то е "абсурдно"; че щом е банкер, то той трябва да е еди-какъв си, да прави еди-какво си. А всъщност това е самоограничаваме на търсенето, без да обясняваме защо и без да имам изрична причина, освен измислена от нас - предразсъдък.
Всеки човек; по-точно всяко нещо, което може да бръкне в торба, да хване геврек, да плати 30 ст. и е способно да съобщи на околните: "това, което направих, ми се струва най-хубавото нещо на света", е възможен вършител. Ако някой, който физически може да направи това, го направи, значи не е абсурдно. Всеки вършител - управляващо устройство - има причина да върши това, което
прави; и причината /смисълът/ е че в този момент, при текущото състояние на
паметта му, въпросното действие е изчислено като най-доброто възможно.
П.П. Горкото коте? :-(
0 коментара:
Post a Comment