Нали клиентът плаща, стига да сте поставили граници колко струва да ви разиграва, и да отбележете някъде, че не носите отговорност за този сайт и пр. - какво ви бОли, отговорността за сайта е негова.
Чуждото невежеството ви носи печалба - не им се подигравайте
Според мен дизайнерите малко се предвземат и трябва да уважават повече клиентите, включително и тяхното невежество :), дори именно невежеството им, защото на него дължите печалбата си... Не само дизайнерите - всякакви подобни творчески услуги, и както казва psd, извършването на "изработване" на изделие. На конвейер или на машина, на която натискаш едно или две копчета, също се "изработват изделия", и някои хора имат достъп до тези машини, други - нямат, затова плащат на "машинистите" да натискат копчетата.
Ако клиентите "имаха око за дизайн" и "ръка", "машини", "инструменти" и пр., нямаше въобще да се впечатляват от майсторството на дизайнерите (което според комикса - въобще не разбират!), от това че някой си работил с Фотошоп, Мотошоп - нали тогава и клиентът щеше да знае, че няма нищо магично или мистично да режеш, маркираш, слоеве, млоеве, тинтири-минтири, и въпросният дизайнер не прави нищо особено - другите дизайнери добре го знаят и не се впечатляват толкова един от друг. Дизайн, програмиране, мрограмиране - нищо магично няма в нищо, стига да го владееш.
Още повече, че "професионално" често означава стандартно и нетворческо. Прието нещо си, че е "професионално" и така трябва да бъде - конвейер.
Дали публиката има "око за дизайн" като дизайнерите?
Освен това, голяма част от хората, които гледат и ползват сайтовете (и всякакви други неща), също като клиентите, които плащат, НЯМАТ око за дизайн.
Клиентите са статистическа извадка за техните клиенти, освен това те в някои случаи познават своите клиенти и знаят, че на тях им е все едно какъв ще е дизайнът. Дали кучето ще се казва Шаро или Мурджо - все тая. Има много други сили, които определят крайната оценка или действие "харесва ми/не ми харесва", продавачите го знаят*. (Виж заб.)
Който иска пълна творческа свобода, трябва да си плаща сам
Иначе решението е лесно - като искаш да имаш пълна творческа свобода и да бъдеш истински артист, трябва ТИ САМ да си продуцентът на проекта, който правиш. ТИ САМ да поемеш теглото да не спечелиш, а само да вложиш от времето и средствата си, за да сътвориш нещо.
Да, ама не - като работиш по твоето велико творение, което не изисква кой знае какви усилия, но за което обаче не би си мръднал пръста, ако не ти платят, трябва да слушаш възложителя. Такъв е животът дори и на режисьорите и сценаристите в Холивуд, а те и да искат, не могат да си снимат филмите без некомпетентните оядени продуценти и други богаташи.
В Холивуд е същото
В киното, също като и тук, повечето хора, вкл. някои режисьори, НЯМАТ ОКО за добра актьорска игра, за изтъркани клишета, за шаблонен и плосък сценарий и пр. Не само в Холивуд - киното с големите пари (1-2 милиона евро също не са малко пари за филм, каквото и да разправят някои български кинаджии) е институционализирана машина, в която авторитети решават какво да се прави. Един от авторитетите е колко пари имаш.
Или пък въпросните режисьори познават преиграване и лоша игра, посредствен сценарий и пр., но познават и публиката си, и знаят, че тя няма или че не я интересуват тези подробности.
Затова едни и същи тъпотии вървят и има много случаи на супер лоши филми откъм драматургия и актьорска игра, които са комерсиално също толкова успешни, а обикновената публиката смята, че актьорите и режисьорите са велики - както ПРАВИЛНО са предвидили продуцентите..
Това е така, защото повечето хора гледат филмите по други, не художествени причини, те не виждат и не разбират художествената страна (както този клиент за сайта), тях ги интересува да има кученце, или
- "доброто да побеждава",
- да участва "някой известен",
- да дават филма/сериала в прайм тайм,
- да е "най-новият филм", "премиерен за България"
- някой си, звучащ авторитетно, да е казал, че филмът бил "хитът на сезона" и пр.
Не ги интересува колко е плоско и тъпо всичко останало, че "този филм вече са го гледали", само имената на актьорите и координатите на местата на действието са разбъркани.
А в крайна сметка тази масова публика генерира приходите за продуцентите... Така че и продуцентите не бива да се подиграват с публиката си, и средностатистическите това правят, по-точно:
Публиката била цар
Затова тези продуценти, които се кланят безкритично на публиката, нямат творческа свобода. Тяхната "свобода" са повечето пари, на цената на това да слугуват на общественото мнение и на евтините клишета и на установени авторитети - поне този начин е най-лесният.
* Виж: Issues with Like-Dislike Voting in Web 2.0 and Social Media, and Various Defects in Social Ranking and Rating Systems - Confused and Vaguge Design and Measure - Psychology of the Crowds - Corrupted Society Preferences and Suggestions. In Facebook, Youtube, Twitter, TV Networks...
http://artificial-mind.blogspot.com/2012/07/issues-with-like-dislike-voting-in-web.html
** По темата, др. коментари:
Относно една тема, която ми беше попаднала наскоро: http://goo.gl/sQeXK
За изпростяването на изкуството не е нужен заговор. Автоматично си става - "свободата" го прави, именно "демократизацията" или по-скоро култът към това, което се харесва на максимално много маймуни. Нали сме "демокрация", "които са повече - печелят". И кои са повече? Тези които имат интелигентност около средната и под средната, чиито примитивни емоции са по-силни и чиито идеали свършват с най-елементарните им нужди, или с банални и обикновени битовизми, например някой възвишен идеал - богатство, власт, да се издигаш в обществото. Най-продаваното, гледаното от най-много хора се смята за най-ценно и му се придава автоматично художествена стойност, "влиза в историята" (както обичат да казват журналистите напоследък за всичко). Имал не знам си колко продадени албума, най-гледаният филм, най-голям бокс-офис. Това се приема, че е ценност, ако ще песента да е по-бездарна от първите ноти на музикален инвалид, или сценарият да е най-бездарната шаблонна тъпотия и евтина позьорщина (пример, който скоро си припомних: "Денят на независимостта", с Уил Смит - една от най-касовите бози в историята). Това не означава автоматично, че всички популярни творения са лоши, но ограничава и изкривява, творците трябва да играят по гайдата на масите.
21 юли в 03:26 · Харесвам · 2
Todor Arnaudov: "Публиката е цар", "нейно величество публиката" - това също е резултат на "демокрацията", властта на масите. НЕ, един истински самобитен оригинален творец, който е личност, трябва да създава това, което му казва вдъхновението, съвестта, личната позиция и пр., а не това, което се смята, че публиката ще аплодира. Но не, обществото насърчава творците, които са послушни кучета и правят това, което се харесва от най-много. Един гений с коеф. на интелигентност 200, сравнен с публика с коеф. на интелигентност 90, е все едно маймуна да дава оценка на интелектуалните и творчески способности на човек с коеф. на интелигентност 90. Само дето въпросните гении нямат право дори да си мислят подобни неща - масата ще ги смачка, колкото и да е очевидна разликата. Ако въпросен гений с коеф. 200 не се харесва на масата и тя не го разбира, ще го изкара луд, ненормален, откачалка, зъл, комплексар и всякакви такива - колкото и да е очевидна интелектуалната разлика, и че масата няма капацитет да разбере гения. Не я кефи и това е.
Не е важно колко виртуозен или гениален творец е някой, важно е дали 1 милион шимпанзета ще изквичат и изръкопляскат "да, добър си" - ако те, дето се предполага, че сравнено с него са бездарни в сферата на творчество на твореца, го освиркат (или никога не са чували за него), значи той за нищо не става.
Е, има и едно условие - добре е тези оценяващи "разбирачи" да са достатъчно платежоспособни, поне да могат да си купят от някой чипс, "гъз"-ети, бонбонети, хероина-кола, дрискети и др. подобни боклучети, за да има за какво да се плащат реклами, "продуктово позициониране" по филми и пр.
3 коментара:
Коментари от Фейсбук:
Вие, и още 8 харесвате това; 2 споделяния
Х: (дизайнер) Въпросния комикс не илюстрира гениалноста на дизайнера, а явното мешателство в работат му. По неразбираеми за мен причини до ден днешен не ми е ясно защо това трябва да се приема за съвсем нормално. Защо един клиент, който си плаща за дизайн трябва да казва как да изглежда този дизайн?! Същия този клиент, когато наеме адвокат не му казва как да тълкува законите. Същия този клиент, който аз трябва да уважавам, защото видиш ли той си плаща и затова ще поръчва музиката.. Та той, когато отиде на зъболекър не дава акъли как точно да му махнат мъдреца или пък колко арсен да му се сложи .. Не дава акъл и на хирурга как да направи разреза за операцията и пр. и пр. Но щом този клиент е отишъл да си плати за дизайн, е нормално и в реда на нещата да казва кое, как да е! Този комикс илюстрира първо не уважението към професията ми и второ обезценява както таланта, който трябва да има един дизайнер, но и неговия опит и знания. Все неща, които въпросния клиент не потъпква когато си плаща за услуга от друга сфера.
вторник в 19:58 чрез мобилния · Харесвам
Y: Х, много е забавно с кои професии се сравнявате. В нито една от тях не можете да приложите старото, но добре познато "На вкус, на цвет товарища нет". Когато в сферата ви 2+2 не винаги е 4 ще трябва да се примирите със субективните мнения и желания
вторник в 20:12 · Редактирано · Вече не харесвам · 1
Y: Още по-забавно ще е ако строите къща и от вас се иска само да кихате пари и да не се месите в работата на ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ. На края получавате къща изненада. Или за всяка професия важат различни стандарти?
вторник в 20:28 · Вече не харесвам · 1
Todor Arnaudov: Талантът и пр. са относителни, и именно това, че клиентът е по-неумел спрямо съответен дизайнер, дава стойност на уменията му. Много ясно, че клиентът има право да каже как да изглежда дизайна, нали това ще представя него пред неговите клиенти (не на конкурс сред дизайнери), както и в статията пиша, дизайнерът може да може да рисува, но може да не познава клиентите. Не е вярно за адвоката и законите - адвокатът би трябвало да разговаря с клиента и да му обяснява какви са вариантите, освен това адвокатът не знае какъв точно е случая, клиентът му обяснява как стоят нещата, виновен ли е, невинен ли е, и адвокатът преценява да му вярва ли, и къде какви точно вратички да търси в закони, предлага му - "ако се признаеш за виновен - 5 години, ако пледираш невменяемост - 2 години в лудница" - не запушва устата на клиента, връзва го, взима му парите и каквото той прецени. Много ясно, че клиентът трябва да реши дали го устройват две години в лудница повече, отколкото 5 години в затвора.
Вчера в 12:01 · Харесвам
Todor Arnaudov: Където има плащане, има и договаряне, в което страните решават кой какво право има, какво ще даде и какво ще вземе. Обикновено все някой е прецакан, и често нещата не са такива като в началото - в софтуера също. Както пиша и в статията, който иска да бъде истински независим творец, да работи 1-2-3-12 месеца по СВОИ СОБСТВЕНИ проекти, без да мрънка че не му плащат, или той да извади парата и да почне "да се меси в работата" на други хора, които да изпълняват неговите желания. Никой няма да му се меси в работата, ще създаде произведение на изкуството. Аз правя така, и го *, защото не можеш да намериш един кьорав нормален "професионалист", който един-два-три месеца (или 1-2-3 ДНИ) да работи за без пари по собствен проект, да загуби 10-20-50-100-200 лв, за да създаде нещо независимо от клиенти. Всеки работи САМО ЗА ПАРИ, предвзема се че е дизайнер, програмист, творец, художник, певец, актьор - има талант - а после иска и съчувствие, че клиентите били невъзможни, че се мешели в работата, че "нямал време" (мда - ще загуби пари, как ще работи нещо за без пари)...
Вчера в 12:10 · Редактирано · Харесвам
Todor Arnaudov: Решението е просто: работиш за изкуството, за себе си, за без пари по собствени проекти, само тогава може с право да изискваш от другите да не ти се месят в творческите решения.
Вчера в 12:10 · Харесвам
Х (дизайнер): Това което си написал по горе е това което и аз съм написала. Когато клиента отиде при адвокат, адвокатът му дава варианти от които клиента избира! Ето това трябва да бъде процеса на работа когато се работи с дизайнер. Но уви... клиента отива при дизайнера и той "рисува" вариантите.. К'во изкуство, к'ви пет лева ми говориш. Никой дизайнер не гледа на работата си като на картина на Моне. Всеки дизайнер си дава сметка че работи за пари. Това е работа, не хоби, забваление или някакъв творчески порив... Как така ти стои логично клиента да слуша какво му говори адвоката, но е не логично клиента да слуша какви решения му предлага дизайнера?! Всъщност логичното е клиента да "рисува" дизайните..?!
Вчера в 12:26 · Редактирано · Харесвам
Todor Arnaudov Не съм казал квото ти си казала, адвокатът научава какъв е случаят от клиента, и непрекъснато е в диалог с него, казал му е каква е тарифата, кое колко струва и пр., и се съобразява с него. Като не си се договорила с клиента, като не сте поставили ясни условия кое колко струва - от там идват проблемите. Като не си съгласна с това, което иска клиентът, казваш му не, или еди-колко лв, или промяната струва еди-колко си. Така че клиентът ще слуша, ако го устройват условията, както и вършителят на услугата - НЕ само дизайнер - работи тогава, когато го устройват условията. Да, когато условията явно не те устройват, но въпреки това работиш, тогава има проблем, но той не е само у клиента. Кучето скача според тоягата, важи и за двете страни.
преди 22 часа чрез мобилния · Харесвам
Todor Arnaudov Относно финалния въпрос, отговорът ми е в статията ми, публикацията ми е за нея... впрочем комиксът е пълен с правописни грешки, което е автогол за преводача му - уж за професионализъм се говори и за невежество...
преди 22 часа чрез мобилния · Харесвам
Todor Arnaudov За договарянето - трябва да се договорите и кое е разрешено и кое не. Казваш 'нямаш право да ми се месиш, квото ти направя - тва е', пък клиентът да решава дали е съгласен. Не е длъжен да се съгласява, нито ти си длъжна, като няма съгласие - сменяш адвоката или който и да е, или се защитаваш сам.
Y: Не виждам какво лошо има клиента да има ясната представа какво иска от дизайна (независимо колко много противоречи на висшите ви дизайнерски разбирания), но нямайки нужните качества или време, да си наеме човек който да го реализира. Ако някой търси ре...Вижте още
преди 22 часа · Харесвам
Евалата за статията, макар и Аз да се занимавам с уеб повече от 13 години съм напълно съгласен със статията ти и изразеното мнение.
Всичко е казано в заглавието
Post a Comment