That's a satiric article/essay of mine that was first published in the e-zine "Sacred Computer" almost 9 years ago, it's called "All rights reserved" and is about vague and absurd texts related to the copyright, which are stated in books. It's so absurd that if executed de facto it means that no one has the right to *read* the title of the book or to remember a single word from it. It's even worse, as explained in the article... I "reprint" it here reminded by the recent SOPA and ACTA affairs. (Sorry, only the original Bulgarian article is available in full now.)
Това е една моя сатирична статия от сп. "Свещеният сметач", която бях написал вдъхновен от мътността на текстовете на законите за авторско право, и сега си припомних във връзка със SOPA и ACTA("Anti-Counterfeiting Trade Agreement"). Не ме разбирайте погрешно - както знаете, аз съм автор, творя произведения на изкуството от всякакви видове, жанрове и стилове, както и софтуер, и искам да получа възнаграждение за него и да печеля. Но текстът, който е изписан по книгите е абсурден - както ще се убедите по-долу...
БРОЙ - 22 (април 2003) Това е една моя сатирична статия от сп. "Свещеният сметач", която бях написал вдъхновен от мътността на текстовете на законите за авторско право, и сега си припомних във връзка със SOPA и ACTA("Anti-Counterfeiting Trade Agreement"). Не ме разбирайте погрешно - както знаете, аз съм автор, творя произведения на изкуството от всякакви видове, жанрове и стилове, както и софтуер, и искам да получа възнаграждение за него и да печеля. Но текстът, който е изписан по книгите е абсурден - както ще се убедите по-долу...
Свещеният сметач - списанието на юнаците...
Всички права запазени. Нито една част от тази книга не може да бъде размножавана или предавана под никаква форма или начин, електронен или механичен, включително фотокопиране, записване или чрез каквито и да е системи за съхранение на информация, без предварително писмено разрешение на...
Ужас - всички сме престъпници! Всеки, който някога е възприемал предмет на умствена собственост ("обект на интелектуална" по "на-й-учному"), е нарушил умствената "собственост" на създателя му, защото е съхранил част от творбата, най-малко, в ума си. Нарушил е условието: "под каквато и да е форма за съхранение на информацията".
"Нито една част" означава нито знак от нея... което означава, че всички автори до един са крали един от друг... знаците, с които са изписали книгите си... Не знаци, а думи?...
Всъщност няма сериозен смисъл (само словозаврънкуловски и осмиващ) да питам какво разбират под "част". "Геният" на този, който е измислил горецитираната "прокламация за неприкосновеността на авторските права", препечатвана навсякъде в последно време, е безспорен.
"Нито една част" означава "нито една част", а "част" означава "част" и нищо друго. Ако означава друго, трябва да бъде упоменато, иначе нищо друго не се подразбира. "Хващаме се за думата", защото четем думи, не четем "духове" и щом някаква дума е записана и на нея е наблегнато (нито една част), то вероятно и писателят й се е "хванал" за нея. Ако пък е наблегнал безцелно, т.е. без да съзнава защо е наблегнал, тогава можем спокойно да (си) се под(и)граем с него.
След като не е казано какво е "част", то част означава буква, точка, запетая, шрифт, чертичка от буква, петънце върху книжното тяло, молекула целулоза, въглероден атом, нуклон, електрон - всяка част от книгата, за която може да се предава информация "под каквато и да е форма" - като се премества книгата в пространството се извършва огромен пренос на данни - прехвърлят се не знам си колко атома (информация) от едно място на друго. Не може да се разпространява и чрез "каквито и да е системи за съхраниение на информация", следователно и човешки мозък.
"Нито една част" означава "нито една част", а "част" означава "част" и нищо друго. Ако означава друго, трябва да бъде упоменато, иначе нищо друго не се подразбира. "Хващаме се за думата", защото четем думи, не четем "духове" и щом някаква дума е записана и на нея е наблегнато (нито една част), то вероятно и писателят й се е "хванал" за нея. Ако пък е наблегнал безцелно, т.е. без да съзнава защо е наблегнал, тогава можем спокойно да (си) се под(и)граем с него.
След като не е казано какво е "част", то част означава буква, точка, запетая, шрифт, чертичка от буква, петънце върху книжното тяло, молекула целулоза, въглероден атом, нуклон, електрон - всяка част от книгата, за която може да се предава информация "под каквато и да е форма" - като се премества книгата в пространството се извършва огромен пренос на данни - прехвърлят се не знам си колко атома (информация) от едно място на друго. Не може да се разпространява и чрез "каквито и да е системи за съхраниение на информация", следователно и човешки мозък.
Думи ли? Всеки човек във всекидниевния си живот нарушава "правата", защото използва думите от съответния език, които вече са "патентовани" от прочут писател.
Не думи? Изречения? Защо? Всъщност защо букви? Както по-горе отбелязахме, "част" означава каквато и да е част - буквите са един от най-естествените изрази на въобраз (информация) за човека, защото са вградени в него от много рано; те са знакова уредба, с която непрекъснато си служим. Служим си обаче и с други знакови системи. Разпознаваме частите на изображения преди да образуваме в паметта си азбуки от условни образи. Буквите са съставени от отсечки, дъги, ъгли между отсечки - това също са части, които всеки зрящ човек разпознава много преди да научи азбуката. За да ги познае ги помни под някакъв въоблик (формат), следователно под някаква форма. В дъното на въоблика за запомняне на изчертани знаци е точката - клетка или околност от клетки в ретината на окото, върху която светлината е с различен цвят, отколкото в клетките, извън тази околност, най-вече граничещите с точката; точката е най-простото изображение, което може да се помни, най-простата "част" от произведението, защитено от авторски права.
Добре де... Тези, които измислят цитати като горецитата едва ли се замислят толкова дълбоко, те търсят "духовете на закона"... И тъй като "по-умният отстъпва" - ще им отстъпя още някой ред с техни осмивки и читателски усмивки.
Нека минем към по-горно отвлечение ("ниво на абстракция" по "на-й-учному") - изречения.
Да минем, и какво? И изреченията се повтарят често... Това, което ми се случи преди около година (април 2002) го доказва: прочетох в книга същото, при това, рядко срещано изречение (доколкото не съм имал случай да попадна на него от другаде), което скоро бях чул във филма "Риба меч". Скоро означава, че още "ми държеше влага" и въртях песни от звуковата му ивица.
Да минем, и какво? И изреченията се повтарят често... Това, което ми се случи преди около година (април 2002) го доказва: прочетох в книга същото, при това, рядко срещано изречение (доколкото не съм имал случай да попадна на него от другаде), което скоро бях чул във филма "Риба меч". Скоро означава, че още "ми държеше влага" и въртях песни от звуковата му ивица.
"...the lack of realism..." Четири поредни звукосъчетания, на които се натъкнах в книгата "Eurographics'85" и са изречени от Джон Траволта в "Риба меч" след около 16 години (сигурно и от много други междувременно, по-рано и след това...) В началото на книжката беше изрично записано, че всички права са запазени... Следователно авторите й могат да осъдят създателите на "Риба меч", понеже са написали книгата си 16 години преди те да направят филма...
Щом и изречение не е достатъчно... Що да стоирим тогава? Колко би трябвало да бъде размера на "непозволеното, дори за запомняне" поле от творбата? Естествено - достатъчно дълго, така че честотата му на повторение да е изключително ниска, да клони, по възможност, към "нищо". Да речем - цяла страница. Ако се срещне цяла страница, например три хиляди знака, която е напълно еднаква с друга, тогава е възможно да има "кражба" на "умствена собственост"?
Щом и изречение не е достатъчно... Що да стоирим тогава? Колко би трябвало да бъде размера на "непозволеното, дори за запомняне" поле от творбата? Естествено - достатъчно дълго, така че честотата му на повторение да е изключително ниска, да клони, по възможност, към "нищо". Да речем - цяла страница. Ако се срещне цяла страница, например три хиляди знака, която е напълно еднаква с друга, тогава е възможно да има "кражба" на "умствена собственост"?
Но не е сигурно... Колко му е да преразкажеш чуждото със свои думи и да му лепнеш значка: "Aзи си го измислий туй, мои йе!"? Но и колко му е да стигнеш до заключенията, до които е стигнал и някой друг преди теб, ако мислиш в същата насока? "Николко" му е - на мен ми се е случвало много пъти, срещал съм не само, че това, което съм си измислил за "лични нужди", е било измислено "за света" много преди мен; виждал съм "своите" мисли, написани с почти същите изречения. Вероятно се е случвало на всеки да се ужаси от подобни съвпадения.
Достатъчно е обстановката да те напътства така, че да те насочи в търсене на същата крайна цел, каквато може да си е поставил някой друг и я е изпълнил някога преди теб. Истините са си истини. Значителни открития, например, са били извършвани едновременно на няколко места в отрязък от няколко години, месеци, дори дни.
© Тош, 2002-2003 ;-) © Тодор Арнаудов (Тош, TodProg, Twenkid) - март 2003
Речник на някои думи от юнашкото наречие:
въобраз - информация
въоблик - формат
звукова ивица - sound track/саунд трак, звукът към филм (не е само музика)
звукова ивица - sound track/саунд трак, звукът към филм (не е само музика)
0 коментара:
Post a Comment