Friday, June 11, 2010

Любовта и страха, или защо е хубаво да обичаш - окситоцин и кортизол | Love and Fear, or Why Love is Good for us - Oxytocin vs Cortisol

Crushed, 2006 by Tosh

A very nice article on love, oxytocin and cortisol. English speakers may read it there: Love and Fear by Gary Wilson and Marnia Robinson.


Любовта и страха

Гари Уилсън и Марния Робинсън
Превод: Тодор Арнаудов

Различни духовни учения твърдят, че има само две основни чувства: любов и страх. Изглежда, че това определено е вярно поне за тялото. Всички бозайници, включително човека, имат две противопоставящи си хормонални отговори на стимули. Застрашаващите стимули причиняват увеличение на хормоните на стреса: адреналин и кортизол. От друга страна, успокояващите и насърчаващите стимули причиняват увеличение на нивото на окситоцин.

Сблъсък с внезапна заплаха отключва отговорът "бягай или се защитавай" (fight-or-flight), който е свързан с адреналина. Адреналинът ускорява пулса и вдишванията, задейства мускулите и съдейства за свръх-будност, готовност за реакция. Дълготраен стрес (от няколко минути до дни и седмици) увеличава друг стресов хормон: кортизол. Кортизолътсъщо ни прави свръх бдителни, но еволюционната му функция е съвсем различна от временното "надрусване" с адреналин, предназначено да ни помогне да избегнем опасност.

Стресът, с който са се сблъсквали нашите ловуващи и събиращи еволюционни, предшественици е бил основно физически, не емоционален - най-основните типове вероятно са били глад, дълги преходи и тежки наранявания. Ако се наложи, кортизолът започва да разрушава не-жизненоважни органи и тъкани, за да задържа нивото на кръвната захар и да изхранва жизненоважните органи. Когато нивото на кортизола стои високо, започват да се смилат костите, мускулите и ставите, за да се извлекат техните хранителни съставки. В крайна сметка се получава повишено ниво на мазнини и захари в кръвта, което е свързано с много заболявания. Друг страничен ефект е чувството за глад; търсим по-висококалорични храни.

Най-големите дълготрайни стресиращи фактори днес обаче са емоционални и умствени, не физически. Всъщност ние сме "нов" научен експеримент. Сблъскваме се с нови форми на опасността да останеш без работа, натиска от участието в тътреща се колона от автомобили в задръстване; медиите които бълват новини всяващи страх; сътресенията в любовните ни отношения и т.н. Въпреки че това не са физически заплахи, тялото ни има само един автоматичен отговор на тях и той е: кортизол. Кортизолът има много тежък ефект върху тялото и всички тези емоционални заплахи непряко се првръщат във физически.

За щастие, притежаваме вграден механизъм за борба със стреса, който образува основите на другия начин да отговаряме на стимули. В този механизъм основна роля има друг хормон, наречен окситоцин. Освен функцията му да поражда емоционални връзки, при раждане и за отделяне на кърма, както беше открито неотдавна окситоцинът неутрализира действието на кортизола. Това е с начин за постигане на по-добро здраве чрез напълно естествени средства.

Страх - Кортизол

- Агресивност, възбуда, тревожност, притесненост.
- Задейства механизми на пристрастяване.
- Намалява половото влечение.
- Свързан е с депресията.
- Може да е токсичен за мозъчните клетки.
- Разрушава мускули, кости и стави.
- Потиска имунната система.
- Увеличава блката.
- Стяга артериите, повишава риска от сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане
- Наднормено тегло, диабет, остеопороза.


Любов - Окситоцин

- Анти-стресов хормон.
- Чувство на спокойствие и съпричастност.
- Увеличено любопитство.
- Намалява ненаситните желания и пристрастявания (към наркотици, сладко).
- Увеличава сексуалната възприемчивост.
- Положителни чувства.
- Улеснява ученето.
- Поправя, лекува и възстановява тялото.
- Ускорява зарастването на рани.
- Намалява усещането на болка.
- Намалява кръвното налягане и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.


Както се вижда, почти всички отрицателни страни от продължителен стрес върху тялото и ума са свързани с повишено ниво на кортизол. Това включва: хронична тревожност и тъга/депресия, емоционална свръх-реакция, негативизъм, наддаване на тегло, сърдечни болести, високо кръвно и отслабена имунна система.

От друга страна чрез неутрализирането на кортизола, окситоцинът може да облекчи тези състояния и някои други (виж по-долу списък с последни открития). Многобройни дейности могат да произведат окситоцин: медитация, йога, физически упражнения, масаж, грижа за животно, включване в група, литургии и т.н.

Един от най-важните начини за намаляване на стреса и увеличаване на нивото на окситоцин обаче е в интимните ни отношения. В "Любов и оцеляване", д-р Дийн Орниш посочва, че любовта и интимността са толкова мощни определители на здравето ни, че ако можеше да се произвеждат под формата на лекарства, докторите които не ги предписваха на болни пациенти щяха да бъдат обвинявани в лекарска небрежност...

Между другото, човек може да се запита защо просто не взимаме хапчета окситоцин за да увеличим нивото му? За съжаление, окситоцинът не може да премине границата кръв-мозък, освен под формата на спрей за носа. Дългата употреба на окситоцин по този начин обаче може да причини амнезия, халюцинации и неравновесие на електролити и хормони. За да получим само ползите от окситоцина, трябва или да произвеждаме окситоцин по естествен път в мозъка или да го инжектираме с голяма презизност в точно определена малка област от мозъка, чрез специално оборудване...

Прякорът на окситоцина е “хормон на връзките" и "хормон на гушкането". Мозъкът произвежда окситоцин по естествен път, когато обичаме, сме обичани, грижим се един за друг, себеотрицавайки се за другите, или когато се докосваме с любов. Окситоцинът не е в основата на похотта или изгарящото сексуално желание, въпреки че е свързан със сексуалността.

(...)

Окситоцинът съвпада с Любовта - не можем да се влюбим без него.

Кортизолът съвпада със страха...

Тези два разлини хормона пораждат противоположни емоции, също както чувствата любов и страх отключват производството на тези хормони. С други думи, химичните вещества в мозъка и поведението са взаимносвързани и с известна доза осъзнаване и решителност, можем съзнателно да насочваме поведението си към поддържане на съвършен хормонален баланс.


Между другото окситоцинът е изключително особен невротрансмитер: колкото повече произвеждаме, толкова по-силно тялото и умът ни реагират на него. При стимулация с окситоцин, по нервните клетки израстват повече рецептори, правейки ги по-чувствителни за ефектите му. Става все по-лесно да обичаш...

Окситоцинът е неврхохимичната основа на поговорката "Колкото повече даваш, толкова повече ще получиш".

Любовта ражда любов и страхът ражда повече страх.


Последни открития, показващи силата на окситоцина:

- Окситоцинът намалява страха. Увеличените нива на окситоцинъ потискат реакцията на мозъка от тип "бягай или се бий". (Huber, 2005)- Окситоцинът ускорява оздравяването. Наранени хамстери оздравяват два пъти по-бързо, когато живеят заедно с брат или сестра, отколкото ако са оставени в изолация (DeVries, 2004).

- Окситоцинът противодейства на апетита за сладко. (Billings, 2006). - Окситоцинът намалява антисоциалното поведение. Поставянето на инжекция окситоцин нормализира социалното поведение на животни с шизофрения. (Lee, 2005)

- Окситоцинът насърчава здравословно социално поведение. Инжектирането на окситоцин намалява симптомите на аутизъм.. (Hollander, 2003)

- Окситоцинът намалява пристрастяването. Когато учени го инжектирали на гризачи, пристрастени към кокаин, морфин или хероин, плъховете се установяват на по-ниски дози дрога или са показали по-слаби симптоми на абстиненция (withdrawal). (Kovacs, 1998)

- Окситоцинът успокоява. Плъх, инжектиран с окситоцин има успокояващо действие въцяла клетка пълна с разтревожени плъхове. (Agren, 2002)

- Нивата на окситоцин са по-високи и при мъжете, и при жените, които са споделили за повече подкрепа от страна на своите партньори. (Grewen, 2005)


- Изглежда, че окситоцинът е главната причина защо SSRI’s намаляват симптомите на депресия - може би защото високите нива на кортизол са главните виновници за депресията и тревожността (Uvnas-Moberg, 1999)


- Окситоцинът увеличава сексуалната възприемчивост и противодейства на импотентността, което обяснява защо този друг начин за правене на любов продължава да носи удоволствие. (Pedersen, C.A., 2002), (Arletti, 1997)

- Окситоцинът противодейства на ефекта на кортизола - хормонът на стреса. Повишените нива на окситоцин в мозъка намаляват нивата на кортизол в кръвта. (Legros, 2003)

- Окситоцинът може да увеличи продължителността на живота. Дружбата и общуването могат да увеличат продължителността на живота - дори за ХИВ-позитивни (Young, 2004). Също така, окситоцинът може да обясни защо сред различните видове примати, тези които се грижат за малките си, живеят значително по-дълго, без значение от пола им. (Cal Tech, -1998)

2 comments :

Todor "Tosh" Arnaudov said...

- Brain Scans Show Some Remain Deeply In Love For Decades

- Rare Few People Maintain New Love Feelings Long Term

- Love Like Addiction In Brain Scans
- Romantic Love Seen As Motivation Or Drive Rather Than Emotional State

And others there:

http://www.futurepundit.com/archives/cat_brain_love.html

Todor "Tosh" Arnaudov said...

The neural correlates of maternal and romantic love, by Andreas Bartels* and Semir Zeki

- Department of Imaging Neuroscience, University College London, London, UK, 2003

http://www.vislab.ucl.ac.uk/pdf/motherlove.pdf