See in English (Google Translate): How would I invest one million Euro with the greatest benefit for the development of the country? - Interdisciplinary Research and Creative Institute, 6.2003 https://translate.google.com/translate?sl=auto&tl=en&u=https://artificial-mind.blogspot.com/2020/07/interdisciplinary-research-institute.html
Original source (from the former geocities): https://www.oocities.org/todprog/ese/proekt.htm
Пловдив, юни 2003 г. Според мен мощен бъдещ източник на приходи, за чието достигане 1 милион евро е отлично начало, защото ключът за осъществяването му е в човешкия умствен ресурс, е Мислещата машина (ММ). Машината с равностоен или надминаващ човешкия разум, би се превърнала в невиждан двигател на научно-изследователската дейност и културата в държавата, която първа успее да я създаде. (...) Машината ще може да бъде, разбира се, и програмист. Ако й се даде възможност да изследва подробно своето устройство, веднъж създадена, тя би могла да съдейства за подобряването му до достигане на границите, предоставени от конкретната "железария", на която е вселена компютърната й "душа". ММ може да стигне и по-далеч - "душата" би могла да усъвършенства "тялото" - "електронната плът", до достигане на физическите граници. В тази роля Машината ще работи като електронен инженер, търсещ нови схемни решения; физик, усъвършенстващ настоящите технологии за производство на интегрални схеми и нанотехнологиите или откривател на все още неизвестни начини за построяване на машини. Науката за Изкуствения разум (ИР) е на "средна възраст" и някои от "бащите" й са и "бащи" на компютърната ера. Веднага щом са си "родили" програмируеми изчислителни машини, "бащите" започват да мечтаят за мига, когато сметачът ще стане мислител... (...) Вярвам, че до мига, в който ще намерим подходящи "части" и ще построим от тях "машина", с която да преодолеем "Стената" и се срещнем с Машината, остават броени години. СТРАТЕГИЯ Според моята стратегия би се основал научно-изследователски Институт, който ще обединява информатици, инженери, изкуствоведи, езиковеди, философи, психолози, невролози; преводачи, владеещи много езици; творци в различни изкуства - писатели и поети, композитори и музиканти; художници, фотографи и филмови режисьори. Членовете на Института ще бъдат, с предимство, имащи знания и умения в повече области, едновременно учени и творци, защото целта на търсенията ще бъде да се открие общото между всички прояви на разума, между науките и изкуствата. Формата на мисълта е различна в различните изяви на мисленето, но същината й, механизмите, които стоят в основата, са едни и същи и се променят само данните, с които тя работи - слово, звук, изображения, последователности от изображения, отвлечени понятия и пр. Институтът ще изпълнява и ролята на "крило", което намира, "закриля и окриля" даровити хора, за да подпомага развитието им и, ако те пожелаят, да се радва на таланта им в изследванията. Институтът ще има програмна къща, в която "между другото" ще се произвежда "умен" приложен софтуер, използващ разработките на Института по пътя към ИР: програми за автоматизирано проектиране, мултимедия, текстообработка, преводачи, игри и др. приложни програми. Целта на Института ще бъде програмно създаване на ММ, притежаваща универсални възможности за обмен на информация с други изчислителни машини, в частност роботизирани модули. Роботите, създавани от робототехническия отдел, ще бъдат, освен начин за използване на ИР за физически дейности, още средство за привличане на вниманието на обществеността и за реклама на Института. След като бъде осъществена Мислеща машина, тя ще може да се използва във всякакви творчески сфери на човешката дейност и в работата на самия Институт. Предполагам, че след Откритието и създаването на ММ, работеща на стандартни компютри, Институтът ще се "опаричи" и ще получи възможност да обособи проектантски отдел за разработване на нови цялостни изчислителни системи, пригодени специално за работата на Машината.
(Виж повече от есето по-долу или от оригиналния архивен адрес)
Към списъка могат да се добавят още историци, социолози, химици и особено биохимици и биоинформатици, физици (особено теоретични физици); биолози – особено специалисти по развитие, (ембриолози и след раждането) и еволюционисти, физиолози; антрополози; зоолози. и др.
Към фотографите и режисьорите – да се уточнят още видеомонтажисти, оператори, специалисти по визуални ефекти и др.
Към информатиците – в частност графици, "физици' на игрите, специалисти по разработка на игри. И пр.
Вероятно обаче по-малък брой интердисциплинарни учени и творци ще заемат по няколко длъжности или ще общуват с други специалисти в подходящи срещи и пр.
Сравни есето с 15-години по-късните проекти на два от най-известните и силни институти за изкуствен интелект в САЩ (и света):
Станфордският
институт за Човешки изкуствен интелект
(Human-Centered
AI, HAI)
Станфорд, Санта Клара, Калифорния, САЩ, 2018 г.
Въведение в начинанието1 - 19.10.2018:
"Но насочването на бъдещето на ИИ изисква експертиза, достигаща далеч отвъд инженерните науки. Всъщност разработката на Човешки ИИ ще използва знания от почти всички интелектуални области."
Станфорд, Санта Клара, Калифорния, САЩ, 2018 г.
Въведение в начинанието1 - 19.10.2018:
"Но насочването на бъдещето на ИИ изисква експертиза, достигаща далеч отвъд инженерните науки. Всъщност разработката на Човешки ИИ ще използва знания от почти всички интелектуални области."
- Станфордският институт за Човешки изкуствен интелект (Human-Centered AI, HAI, ЧИИ) увеличава университетските сили във всичките предмети, вкл.: бизнес, икономика, геномика, право, литература, медицина, невронауки, философия и др. Това допълва традициите на Станфорд да бъде водещ институт в областите на изкуствения интелект, информатиката, инженерните науки и роботиката.
- Целта на института ЧИИ е да се превърне в световно интердисциплинарно средище за целия спектър от: мислители в областта на изкуствения интелект, студенти, изследователи, разработчици, конструктори и потребители от академичните среди, правителството и промишлеността, както и лидери и законодатели, които искат да разберат и увеличат въздействието и потенциала на изкуствения интелект.
Новини от МТИ – от студенткия град и от света, Бостън, САЩ, 15.10.2018 г.Масачузетският технологичен институт обяви план за инвестиции от $1 милиард долара за създаване на нов факултет по изкуствен интелект1
Разположен в знаковата нова сграда в студентския град на Масачузетския технологичен институт, новият Шварцманов Факултет по изчислителни науки ще бъде интердисциплинарно средище за работа в информатиката, изкуствения интелект, данните2 и свързани с тях области. Факултетът ще:
- пренасочи МТИ към това да приложи мощта на изчислителните методи и ИИ3 във всички области на обучение в МТИ, позволявайки бъдещето на изчислителните науки и ИИ да се оформи от идеи от всички други дисциплини; (…)2 на данните, данневедие - data science3 ИИ – изкуствен интелект
Виж повече в споменатата книга.
По-долу следва (почти) ЦЕЛИЯТ текст на есето с въведение и заключение и връзка към оригиналната публикация накрая:
КАК БИХ ИНВЕСТИРАЛ 1 МИЛИОН С НАЙ-ГОЛЯМА ПОЛЗА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА
юни 2003 г. Оригинал: https://www.oocities.org/todprog/ese/proekt.htm Според мен мощен бъдещ източник на приходи, за чието достигане 1 милион евро е отлично начало, защото ключът за осъществяването му е в човешкия умствен ресурс, е Мислещата машина (ММ).
Машината с равностоен или надминаващ човешкия разум, би се превърнала в невиждан двигател на научно-изследователската дейност и културата в държавата, която първа успее да я създаде.
Изразителен пример за потенциала на ММ е огромният информационен поток през паметта й, който може да бъде управляван до двоичен знак. Човекът е способен, за секунда, да извежда съзнателна информация, която се описва с няколко десетки бита. Това се отнася за говор, пеене, набор на текст, преместване на показалеца на мишка, рисуване, изпълнение на музикален инструмент. През същата секунда обикновен персонален компютър прехвърля, само през централния си процесор, милиард пъти повече информация, над която машината има пълна власт. Ако такава мощна "информационна струя" бъде управлявана от разум, "смятащата железария" ще се превърне в изумително схватлив ученик,
който бързо ще стане продуктивен творец във всякакви изкуства и неуморен научен работник. Свързана с роботизирани тела, в чието проектиране, всъщност, тя също би могла да участва, ММ ще може да извършва и физически дейности, да даде "приятелско рамо" на човека и промишлеността в прекия смисъл.
Тъй като личността на ММ ще се записва като чиста информация - на компютърни носители, които могат да бъдат презаписвани и съхранявани теоретически вечно, за разлика от човешкия носител на личността - мозъка, обучена до определена степен машина би могла да бъде размножавана просто като се включи копие на личността й в ново "тяло", където то да започне да се развива самостоятелно и да научи само необходимото за новата дейност. Целият разумен опит, притежаван от някоя предишна ММ, ще може да бъде лесно пренасян на друга, която по рождение ще има личността на своята "майка".
Благодарение на това, че разумът на ММ ще може да има пряка високоскоростна връзка с изчислителна машина - процесори от тялото на самата ММ, или друга машина, към която ММ е електронно свързана като потребител - компютърното проектиране, моделиране и, казано общо, творчество, връчено на Машината, ще се извършва много по-бързо, отколкото го
прави човекът. Всички входни и изходни устройства ще бъдат част от "въображението" на ММ, следователно много по-бързи от засега задължителните движещи се, равнозначно на инертни и бавни устройства за въвеждане на информация, с които си служи човекът.
Машината ще може да бъде, разбира се, и програмист. Ако й се даде възможност да изследва подробно своето устройство, веднъж създадена, тя би могла да съдейства за подобряването му до достигане на границите, предоставени от конкретната "железария", на която е вселена компютърната й "душа". ММ може да стигне и по-далеч - "душата" би могла да усъвършенства "тялото" - "електронната плът", до достигане на физическите граници. В тази
роля Машината ще работи като електронен инженер, търсещ нови схемни решения; физик, усъвършенстващ настоящите технологии за производство на интегрални схеми и нанотехнологиите или откривател на все още неизвестни начини за построяване на машини.
Науката за Изкуствения разум (ИР) е на "средна възраст" и някои от "бащите" й са и "бащи" на компютърната ера. Веднага щом са си "родили" програмируеми изчислителни машини, "бащите" започват да мечтаят за мига, когато сметачът ще стане мислител...
След толкова време развитие, много "роднини" на "бащите" и
дълга поредица от поколения електронни и живи чеда на компютърната ера, обаче, равнището на знанието е далеч от желаната цел и мислещи, в "човешкия смисъл", устройства. Огромният напредък на изчислителната техника и чудовищната изчислителна мощ на днешните суперкомпютри, пресмятащи трилиони пъти в секунда, явно, сами по себе си, не са достатъчни за създаване на ММ. В известна степен това дава основание ИР да се отрицава от някои известни "съмняващи се" учени, като "задънено" научно направление, неоправдало огромните надежди, напразно възлагани му по време на "лудата младост" на ИР през 50-те и 60-те години. През тези десетилетия, по време на първоначалния бурен напредък и "валящи" открития, тогавашните "творци на разум" предсказват, че ММ ще бъде ежедневие в нашето настояще. Уви, след подемът последва упорит застой и напредъкът днес се дължи, осново, на ускоряващите се компютри и разширяващият се обем на паметта им, а не на съществени научни открития относно разума.
Днешните машини, които уж "побеждават човека" в игри с мислене,
като шахматистите на IBM от поредицата "Deep Blue", все още са глупави смятащи чудовища. В същността си, за съжаление, напомнят твърде силно на отдавна забравеното "лампово чудовище" 704 - една от първите "рожби" на същата фирма, която "мачкаше" шампионите на дама в "древността", преди 40 години...
Поради тези причини ИР бива сурово набеждаван за неосъществима мечта, подобно на космическите изследвания, вложенията в които част от обществеността смята за "пари, изпратени във вакуума"...
Както читателят вероятно се досеща, "писателят" е застанал на другия полюс, обаче, въпреки, на пръв поглед, обезсърчаващите констатации по-горе. Причината е, че, погледнат от друг ъгъл, разочароващият застой на ИР въздейства с обратна сила - насърчава "вярващите", че ММ е осъществима, защото застоят запазва възможността да бъдат първи, или поне сред първите, които ще я създадат...
Смятам, че за да си "стиснем ръцете" с ММ, обаче, трябва да направим "висок скок" над отвесна, непрозрачна, много твърда и хлъзгава стена, пред която науката засега е заседнала. Алпинистките средства и пълзенето са безсилни пред нея, защото колчетата не се забиват, а и е много хлъзгава и няма на какво да се хванем... Но... Като говорим за машини - щеше да е много по-лесно, ако можехме да използваме такива... "Да използваме, но имаме ли части?" За щастие - да. Пътят, по който човекът е тръгнал на два крака, е осеян с какви ли не "части"... Трябва само да открием или изплетем достатъчно дълго и здраво въже и кука или да сглобим трамплин, стенобойна машина, "почвокопач", летяща машина... или да обходим "Стената" и да намери вратичка, която се отваря с някой от ключовете, които също сме намерили...
Вярвам, че до мига, в който ще намерим подходящи "части" и ще построим от тях "машина", с която да преодолеем "Стената" и се срещнем с Машината, остават броени години.
Според моята стратегия би се основал научно-изследователски Институт, който ще обединява информатици, инженери, изкуствоведи, езиковеди, философи, психолози, невролози; преводачи, владеещи много езици; творци в различни изкуства - писатели и поети, композитори и музиканти; художници, фотографи и филмови режисьори. Членовете на Института ще бъдат, с предимство, имащи знания и умения в повече области, едновременно учени и творци, защото целта на търсенията ще бъде да се открие общото между всички прояви на разума, между науките и изкуствата. Формата на мисълта е различна в различните изяви на мисленето, но същината й, механизмите, които стоят в основата, са едни и същи и се променят само данните, с които тя работи - слово, звук, изображения, последователности от изображения, отвлечени понятия и пр.
Институтът ще изпълнява и ролята на "крило", което намира, "закриля и окриля" даровити хора, за да подпомага развитието им и, ако те пожелаят, да се радва на таланта им в изследванията.
Институтът ще има програмна къща, в която "между другото" ще се произвежда "умен" приложен софтуер, използващ разработките на Института по пътя към ИР: програми за автоматизирано проектиране, мултимедия, текстообработка, преводачи, игри и др. приложни програми.
Целта на Института ще бъде програмно създаване на ММ, притежаваща универсални възможности за обмен на информация с други изчислителни машини, в
частност роботизирани модули. Роботите, създавани от робототехническия отдел, ще бъдат, освен начин за използване на ИР за физически дейности, още средство
След като бъде осъществена Мислеща машина, тя ще може да се използва във всякакви творчески сфери на човешката дейност и в работата на самия Институт.
Предполагам, че след Откритието и създаването на ММ, работеща на стандартни компютри, Институтът ще се "опаричи" и ще получи възможност да
обособи проектантски отдел за разработване на нови цялостни изчислителни
системи, пригодени специално за работата на Машината.
Като завършек бих цитирал няколко факта и имена на млади български "кандидат-творци на разум".
Преди няколко месеца Бистра Дилкина, завършваща тази година университета "Саймън Фрейзър", спечели мащабно
състезание по програмиране, от областта на ИР, в САЩ и с блестящия си ум привлече вниманието на научните среди.
Ахмед Мерчев, 19-годишен, е основател и ръководител на проекта за човекоподобен робот с умствени и физически възможности сходни с човешките - "Кибертрон". По-малко от година след обявяването на проекта, в "Кибертрон" постигнаха действителни резултати по робототехническото осъществяване на тялото и получиха признание от БАН.
Авторът на това есе, почти 19-годишен, е основател на дружество "Разум", което има за
цел "разнищването" на разума. Понастоящем то свързва двама изследователи, чиято стратегия е да разберат действието на мисълта чрез многостранно опознаване и овладяване на
науките и изкуствата. За Илиян Георгиев, студент в САЩ, добре
говори кореспонденцията му с Марвин Мински - един от "бащите" на науката за Изкуствения разум, от когото новите идеи не спират да бликат до днес.
Новите идеи не спират да извират от младите български
учени, за които съм убеден, че ако бъдат поставени в благоприятни условия за
работа, ще успеят да направят от поточето река, достатъчно пълноводна, така
че Мислеща машина да "заплава" по нея от българско "пристанище".
